Епилепсията представлява разстройство на централната нервна система, при което е нарушена електрическата активност на невроните в определен участък от мозъка. Може да се прояви както под формата на епилептичен припадък, така и като краткотраен период на необичайно поведение, сетивно усещане или загуба на осъзнатост за случващото се наоколо.
Всеки може да развие епилепсия. Хората от всеки пол, етнос и възраст могат да бъдат засегнати. Макар да са известни някои от рисковите фактори, при които се открива връзка с началото на епилептичното разстройство като скорошна мозъчна травма, включително операция, преживян мозъчен инсулт, някои наследствени форми на епилепсия и т.н, при почти половината от случаите не може да се открие такъв провокиращ момент.
Клинична картина
Симптомите могат да варират в зависимост от засегнатия участък от мозъка, където налице тази абнормна активност на невроните. При някои пациенти се проявява под формата на повтарящо се треперене на ръцете или краката, при други може да е налице само временно вторачване в пространството.
Важно е да се отбележи, че еднократното настъпване на такъв епизод не е основание за поставяне на диагнозата. Необходимо е наличието на поне два непровокирани пристъпа или висок риск от повтаряне след настъпване на първия пристъп, за да се насочи диагностичният процес към възможно развиващо се епилептично разстройство.
Всяка функция на човешкото тяло, намираща се под контрола на мозъка, може да се прояви под формата на припадък. Някои от възможните прояви на епилепсията са:
- Временна обърканост;
- Период на краткотрайно вторачване;
- Неконтролирани движения на ръцете и/или краката;
- Загуба на съзнание или на осъзнатост за случващото се;
- Психични симптоми като страх, безпокойство или дежа вю;
- Сетивни усещания като пронизване, изгаряне, мравучкане и др.
Симптомите зависят от вида на епилептичното разстройство. Много често, при един човек, припадъкът има един и същ характер всеки път, т.е следва еднаква последователност и прояви.
Типове епилепсия
Определянето на вида на епилептичния припадък е от съществено значение за определяне и на последващото терапевтичното поведение. Най-важните ориентири за това са характерът на началото на епилептичния припадък, нивото на съзнание по време на припадъка, както и наличието или не на двигателна активност.
Съвременната класификация разделя епилепсията в 3 групи:
- Епилепсия с генерализирано начало – при този тип епилепсия, абнормна електрическа активност се наблюдава в популация неврони от двете мозъчни полукълба, по едно и също време. Към този тип епилепсия се отнасят тонично-клоничните припадъци, абсанс епилепсията и атоничната епилепсия;
- Епилепсия с фокално начало – абнормната електрическа активност се наблюдава първоначално в определена популация неврони само от едната мозъчна хемисфера. Впоследвие електрическият заряд може да обхване и невроните от другото полукълбо и тогава се наблюдава вторична генерализация на пристъпа. Този тип епилепсия може да се раздели на прост парциален (при запазено ниво на съзнание) и комплексен парциален пристъп (при нарушено ниво на съзнание или обърканост). И при епилепсията с фокално начало може да е налице моторна активност – клонични движения на крайниците, намаляване на мускулния тонус (атония) или повишен тонус на мускулите (тоничен гърч). От немоторниоте прояви може да е налице нарушение на сетивните усешания, емоциите, мисленето, автономни нарушения – сърцебиене, стомашен дискомфорт, чувство за преминаване на топли или студени вълни, настръхване или внезапна загуба на възможността за движение;
- Епилепсия с неизвестно начало – нарича се така поради липсата на информация за характера на началото на епилептичната активност. Такива са случаите при настъпване на епилептичния припадък нощно време, при нарушено ниво на съзнание и при липса на очевидци на случилото се. По-късно, когато се събере достатъчно информация за характера на припадъка, той може да се класифицира като такъв с генерализирано или фокално начало.
