Епилепсията е хронично неврологично заболяване, чиято най-характерна черта е редуването на продължителни периоди на нормална електрическа активност в мозъка с периоди на бурна и хаотична електрическа дейност, водеща до появата на различни по продължителност и протичане гърчове. Няма универсална дефиниция за епилепсия. Някои специалисти определят само спонтанните и повтарящи се гърчове като епилепсия, докато според други един гърч е достатъчен, за да се заподозре диагнозата епилепсия.

 

Във всеки случай, тя е едно от най-сложните за изучаване медицински състояния. Самото понятие епилепсия е много широко, обхващащо различни патофизиологични процеси и състояния. Епилепсията не е едно единствено заболяване, а по-скоро събирателно понятие за различни състояния, чиято сходна (до някъде) клинична картина позволява обединяването им под един термин.


 

По-детайлното изучаване на епилепсията налага класифицирането й по различни критерии. Поради това може да се говори за голям брой епилептични състояния и синдроми. От най-голямо практическо значение е класифицирането на епилепсията по подлежаща причина за възникване на състоянието (етилогия); по типа на гърчовете и по природата на дразнителя, който стимулира настъпването им (напр. звук, светлина и т.н.). За целите на диагностиката е от голямо значение и в кои зони на мозъка възниква анормалната електрическа активност и какви точно са нейните инструментални проявления, т.е. как изглеждат мозъчните импулси, записани при електроенцефалограма – ЕЕГ.

 

Етиологията е недобре изяснена на настоящия етап на развитие на неврологията и медицината изобщо. Това, което се знае със сигурност е, че до епилептичен гърч могат да доведат най-различни фактори и въздействия – от светлина, дори четене, до метаболитни нарушения, мозъчносъдови заболявания и нарушения на мозъчното кръвоснабдяване и др. Етиологията и свързаната с нея патогенеза са наистина твърде разнообразни и сложни, което сериозно затруднява изучаването, а и лечението, на различните форми на епилепсия.

 

Може би най-голямото затруднение в изучаването на болестта (едно от многото, във всеки случай) е, че всички структури, свързани с възникването, протичането, развитието и евентуално, лечението на болестта, се намират в главния мозък. Те са съвършено недостъпни за непосредствено изучаване. За дейността на главния мозък може да се съди единствено по косвени методи – чрез ЕЕГ и сканиране на мозъка при различни дейности, което обаче невинаги дава точна или пълна оценка за функционалното му състояние.

NEWS_MORE_BOX

 

Въпреки трудната задача, съвременната медицина е отбелязала и впечатляващи успехи и постижения в областта на лечението на епилепсията. Създадени са редица антиепилептични лекарства, които, макар че не могат да излекуват категорично епилепсията, ефективно контролират симптомите й при голяма част от пациентите и добринасят за нормално качество на живот. Въвеждането на успешните антиепилептични лекарства е и една от причините за много ниската смъртност, наблюдавана при епилепсия – едно хронично, все пак, заболяване.

 

Различните групи антиепилептици действат върху различни структури в нервните клетки. Това позволява изготвянето на по-прецизни терапии, които са съобразени с различната патогенеза при отделните видове епилепсия. Често симптомите продължават различно дълъг период, след което затихват, напълно или частично.

 

Около 30% от случаите са неподатливи или трудно податливи на лечение с лекарства. При тежко протичане на епилепсията при такива пациенти се обмисля хирургия или по-нетрадиционни или по-малко проучени методи – кетогенна диета, различни способи за модулиране на мозъчната дейност и др.