Епилепсията е хронично мозъчно разстройство, характеризиращо се с повтарящи се пристъпи. Причините за отключване могат да бъдат разнообразни, като в някои случаи етиологията е комбинирана. Епилептичните пристъпи могат да се характеризират с внезапно нарушение на съзнанието, двигателните функции, сензорните функции и функциите на автономната нервна система. Около 30% от пациентите имат медикаментозно-резистентна епилепсия, която създава сериозен проблем за овладяването на пристъпите при тези пациенти.
Според консенсусна дефиниция от 2009 г. за медикаментозно-резистентна епилепсията се приема неуспех на адекватно приложени, подходящо избрани и добре поносими антиепилептични медикаменти като монотерапия или в комбинация, за постигане на продължителна ремисия от пристъпи (за период от 1 година или три пъти по-дълго от най-дългия междупристъпен период пред последната година).
Nervus vagus e най-дългият краниален нерв и инервира органи, разположени в шийната област, гръдната и коремната кухина, като достига до дебелото черво. Той е смесен нерв, като 80% от влакната провеждат аферентна (сетивна) информация, а останалите 20% от тях носят еферентна (моторна) информация.
Устройството за стимулация на вегетативната нервна система е подобно на сърдечния пейсмейкър и се имплантира под лявата ключица. Възстановяването протича бързо и в някои центрове имплантации се правят на приходящи пациенти.
Въздействието с дивайс върху блуждаещия нерв и електроконвулсивната терапия имат антиконвулсивен ефект, но първият не предизвиква пристъпи и не поражда вредни, когнитивни странични реакции.
Методът за въздействие върху nervus vagus представлява постоянно лечение (т.нар. интермитентна стимулация) за продължително време, докато други методи, които се използват, например транскраниалната магнитна стимулация изисква пациентът да се връща в клиниката, за да провежда последователни курсове.
Има голям брой променливи, които могат да бъдат регулирани, за да се настрои стимулацията, която получава пациентът - моментната сила, широчина на импулса, честотата, продължителността на времето, в което е включен и изключен. Те могат лесно да бъдат променяни и регулирани външно.
Когато стимулиращото устройство се активира за пръв път при пациент, обикновено се допускат само слаби стимулиращи параметри (0.25-0.75 mA). Параметрите на стимулацията се увеличават постепенно в продължение на няколко седмици.
Индикациите за превишаване на максимално поносимия праг се проявяват незабавно и пациентът съобщава за болка или може да изпита пристъпи от кашлица. В тези случаи стимулиращото устройство се връща на по-ниски стойности.
Резултати от проучвания показват, че високостепенна стимулация на нерва предотвратява лекарствено или електрически провокирани пристъпи и намалява продължителността на вече започнал пристъп.
При пациенти с епилепсия, на лечение с дивайс, стимулиращ блуждаещия нерв, в рамките на една година плътността на GABA рецепторите в хипокампа значително се увеличawat при пациенти, повлияващи се от лечението, в сравнение с контролните групи и пациентите, които не се повлияват.
Въпреки този ефект авторите препоръчват, ако след 18 месеца не се получи редукция на пристъпите поне с 50%, устройството да се деактивира и да се отстрани.
Нежеланите лекарствени реакции са свързани предимно със стимулацията и са обратими, като намаляват с течение на времето. Наблюдават се най-често дрезгав глас, кашлица, парестезии и диспнея.
Рефереции:
1. Helmers S., Duh M, Guerin A. et al., Clinical outcomes, quality of life, and costs associated with implantation of vagus nerve stimulation therapy in pediatric patients with drug-resistant epilepsy. Epilepsy and Behavior;
2. George M., Sackeim H., Rush A. et al., Vagus nerve stimulation: a new tool for brain research and therapy. Biological Psychiatry.
