Честотата на заболелите от епилепсия през последните години внезапно нараства. Това е заболяване, което има определен социален характер, защото създава дискомфорт у младите и трудоспособни хора. Освен това епилепсията е инвалидизиращо заболяване, което изисква навременна диагностика и започване на терапия с противоепилептични медикаменти.


Съществуват определен брой хора с епилепсия, които са лекарственорезистентни. Това означава, че организмът им не отговаря на нито един от приложените медикаменти срещу епилепсия и не могат да овладеят пристъпите по медикаментозен път. В този случай се прилага функционална неврохирургия, която представя план за дефинитивно и категорично лечение на епилепсия. Прилага се най-често при млади хора, поради сериозния риск, който носи заболяването, от инвалидизиране на пациента вследствие на повтарящите се епилептични гърчове.

 


Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък, което се изразява с често повтарящи се пристъпи на двигателни или психични промени. Провокатор за това е едновременната възбуда на голям брой мозъчни неврони. За характера на епилепсията може да се съди спрямо големината на епилептичния фокус на мозъчната кора.


В епилептичната генеза може да се срещнат два основни фактора Те са наследствено-обусловената предиспозиция на мозъчните неврони, поради нарушение на обмяната им с метаболити, което понижава прага за възбуда на неврона. Вторият фактор е самото формиране на епилептогенното огнище, което протича с промяна на функционалното състояние на група неврони. Ефектът е образуване на разреди с висока честота, но ниска амплитуда на действие. Основата на диагностиката на епилепсия е електроенцефалография, която улавя точно този тип промени в честотата и амплитудите на неврогенното „електричество”.


Епилептичното израждане на нервните клетки се обуславя от различни мозъчни увреди. Някои от тези увреди са трайни и постоянни след прекарана травма на главата, родови дефекти, перинатални увреждания, или поради възпаление на структурите на главния мозък, каквото е енцефалит или острите мозъчни интоксикации.


Други причини за епилептогенни фокуси по мозъчната кора може да са налични мозъчни кръвоизливи, тумори, дегенеративни процеси по нервите или тежки съдови заболявания. Този тип епилепсия може да се нарече симптоматична епилепсия, защото се развива вследствие на упорито дразнене върху мозъчната структура от обемозаместващи процеси като кръвоизливи, тумори или някои други дегенеративни увреждания на мозъчната кора и паренхим.


Есенцианата епилепсия е цял отделен дял на провокираните епилепсии. Тя се смята, че е генетично предадена форма на епилепсия, която предизвиква промени в дефинитета на мозъчните неврони. В този аспект целият мозъчен паренхим, заедно с мозъчната кора, се възприемат като едно голямо и разлято епилептично огнище, което има отключващ фактор на различни или много специфични локуси. Най-точният и съвременен метод за поставяне на диагнозата епилепсия е комбинацията между ядрено-магнитен резонанс, който визуализира много ясно епилептичното огнище по кората на главния мозък, и електроенцефалографията.


Клиничната картина на заболяването е много драматична. Болестните прояви на епилептичните пристъпи са най-различни. Съгласно международната класификация на епилептичните припадъци се срещат две основни групи епилептични кризи – генерализирани припадъци или общи припадъци и фокални или огнищни припадъци, които се развиват на мястото на точно определен фокус по мозъчната кора.


Характерно за епилептичните припадъци е, че един отделен епилептичен стимул може да обхване цялата мозъчна структура, при все че е провокиран само от един неврон, и може да се разпространи по цялото тяло и да доведе до нарушения на съзнанието или до неговата загуба за кратък период от време.


Според разположението на епилептичното огнище, най-често срещани са двигателните или моторни джаксънови пристъпи, сетивни джаксънови гърчове и психомоторни пристъпи. Моторните джаксънови реакции протичат с едностранни гърчове на лицето или ръцете, а по-рядко и в краката. Понякога са ограничени в определени мускулни групи, а друг се разпространяват по цялата телесна половина.


Сетивните джаксънови пристъпи са по-дефинитивни. Огнището се намира в слепоочния дял на мозъка. Проявява се с мравучкане, парестезии, леки изтръпвания на мускулите, но се проявяват в противоположната телесна половина от мястото на епилептичното огнище. Тоест тук е налице характерната контралатерална проява на симптоми спрямо епи-фокус.


Психомоторните пристъпи също са често срещано явление сред епилептиците. Проявяват се внезапно с дълбока промяна на съзнанието и загуба на способност за извършване на елементарни движения. Обикновено болните се изпускат, поради невъзможност да се задържи тонус над аналните сфинктери и пикочния сфинктер. Психомоторните епилептици често в условия на криза започват да тичат, да се държат неадекватно спрямо околните. Споделят, че усещат как нещо внезапно им е прилошало и след това споделят за пълна амнезия относно неадекватното си поведение в условията на епилептичното състояние.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Генерализираните припадъци, които протичат с пълна загуба на съзнание, са големият епи-припадък – гранд-мал и малкият епи-припадък – петит-мал. В хода на гранд-мал припадъкът се срещат четири фази- предвестие за статуса, което е характерно за всички форми на епилепсия, аура, гърчове и следприпадъчно състояние. Предвестници са главоболие, раздразнителност и отпадналост минути или секунди преди припадъка. Аурата протича под формата на халюцинации, сетивни или моторни Джаксънови гърчове.


Директният гърч често започва с внезапно падане на земята, загуба на съзнание, спиране на дишането и посиняване. Зениците са широко отворени и не реагират на светлина. Състоянието трае само няколко минути и в битови условия пациентът не трябва да бъде закачан, а да се остави, докато отмине гърчът. Дишането се възстановява, на устата се появява пяна, която често е кървениста вследствие на прехапване на езика от стягането в долната челюст при гърча. Съзнанието постепенно се прочиства и пациентите се възстановяват.


Петит-мал често се среща при малки деца с втренчване, загуба на ориентация и леки потрепвания в ръцете или краката.


Лечението се изпълнява от противоепилептични медикаменти, като натриев валпроат и други, като протича под постоянен лекарски контрол. Терапията с лекарства се премахва едва три години след отшумяване на епилептичните кризи. В хода на лечението се провеждат редовни ЕЕГ изследвания, с които да се проверява хода на вълновите криви на мозъчната активност.