Първата част на материала - въведение в храносмилателните ензими
 
Лактазата е ензим, който се произвежда в храносмилателната система на всички бебета и на някои възрастни – предимно европейци или хора с европейски корени. Този ензим е абсолютно задължителен за разграждането на мляко и млечни продукти от организма.
 
Основната функция на ензима лактаза е да разгражда лактозата – дизахаридно съединение на простите монозахариди галактоза и глюкоза. Лактозата съставя от 0,5% до 8% от теглото на прясното мляко и освен в човешката кърма се намира и във всички млечни продукти – кисело мляко, сирене, кашкавал, извара, сладолед, сметана, катък и др.
 
Всеки човек се ражда с високи нива на лактаза в тялото си – ензимът е жизненоважен, понеже без него би било невъзможно да се обработва майчината кърма. С отбиването от кърмене обаче при по-голямата част от хората, нивата на този ензим постепенно спадат до абсолютен минимум, не се възстановяват повече и настъпва дефицит на молекулата, наречен хиполактазия – лактозна нетолеранстност. 
 
При по-малка част от световното население този ензим е наличен и у възрастните и им придава лактозна толерантност. Това се дължи на генетична мутация, настъпила преди 8 000 -10 000 г у човешки популации, занимаващи се със скотовъдство и отглеждане на млекодайни животни. Техните наследници днес са способни да използват млякото и млечните продукти като храна дори и след детската възраст, защото с хилядолетията у тях е еволюирала способността да произвеждат ензима лактаза и в зряла възраст.
 
Симптомите на лактозния нетолеранс са причинени от невъзможността на тялото да разгражда продукти, съдържащи лактоза. Неразградената лактоза става токсична в храносмилателния тракт и в зависимост от поетото количество млечен продукт, симптомите варират: подуване на корема и болезнено свиване на стомаха, неконтролируемо отделяне на газове, диария, гадене и повръщане, отпадналост и световъртеж. Те се проявяват от 30 до 120 минути след поглъщане на продукт съдържащ лактоза.
 
Някои от изброените симптоми обаче се припокриват с тези на алергията към мляко, което създава предпоставки за погрешна диагноза. Алергията се различава от нетолеранса. Докато алергията се дължи на свръхсилен имунен отговор на организма към чужда материя, нетолерансът се развива заради липсата или недостига на необходимия за разграждане ензим – имунната система не се намесва в този случай. 
 
Алергия към мляко засяга около 50 млн. души в световен мащаб или от 0,3% до 0,5% от населението. Важно е тя да се разпознава навреме, понеже за разлика от нетолеранса, който е по-скоро неудобство за съвременния човек, алергията е може да доведе до фатален изход, особено у индивиди от 8 до 16 години.
NEWS_MORE_BOX
 
Симптомите на алергия към млякото варират от стомашночревни, до кожни и дихателни. Често първият пристъп на млечна алергия започва с лек кожен обрив и сърбеж, повръщане, стомашни болки, запек, ринит и флатуленция – може лесно да бъде сбъркана с нетолеранс. Без лекарска намеса или адекватна медикаментация обаче, състоянието може бързо да ескалира до алергичен колит, задух, главоболие, нестабилна тахикардия и анафилактичен шок – животозастрашаващи състояния, изискващи спешна медицинска помощ.
 
Както нетолерансът, така и алергията към мляко и млечни продукти могат да бъдат установени бързо и лесно с болнични тестове. При съмнения за едно от двете състояния се съветва консултация с личния лекар и точно диагностициране на едно от двете състояния.