Енцефалитът представлява остро възпаление на мозъчната тъкан. Различава се от менингита, при който възпалението засяга само обвивките на мозъка. Много често обаче двете състояния имат общи проявления и могат да се комбинират – състояние, известно като менингоенцефалит.

 

Най-често енцефалитната картина наподобява грипоподобна симптоматика – с проява на главоболие и висока температура. В други случаи обаче, може да липсват оплаквания въобще. Нарушение в мисловните процеси и поведението на засегнатия, поява на епилептични припадъци или нарушение на сетивните възприятия и двигателните умения могат да са изява на по-тежко протичащ енцефалит.


 

В по-голяма част от случаите, причината за енцефалита е вирусен агент, в това число на първо място се нарежда херпес вирусната инфекция. Бактерии, паразити, гъбични инфекции, някои химикали, както и автоимунно медиирани процеси също могат да са причина за развитие на енцефалит.

 

Прогнозата зависи от конкретната причина за поява на енцефалита и своевременно взетите мерки, особено в случаите на херпес вирусен енцефалит. Състоянието може да бъде животозастрашаващо или свързано със сериозни компликации. При по-леко протичане е възможно и пълно възстановяване.

 

Два са основните типа енцефалит:

  • Първичен енцефалит – състояние, при което мозъчната тъкан е директно засегната от вирусния или друг агент. Инфекцията може да засегне определен участък от мозъчната тъкан или да е генерализирана;
  • Вторичен енцефалит – състоянието може да се дължи на отслабена имунна система или на разпространение на инфекция от друга част на тялото. Този тип енцефалит се среща и в случаите, когато имунната система „погрешно” атакува здравите клетки на мозъчната тъкан – автоимунен енцефалит. Вторичният енцефалит обикновено се развива две до три седмици след началната инфекция.

 

Кои симптоми насочват към възможен енцефалит?

 

Симптомите на енцефалита са еднакви при възрастните и децата. Обикновено продължават две до три седмици и наподобяват грипоподобната картина. При някои пациенти симптомите прогресивно се влошават и продължават дълго време.

 

Някои от възможните признаци са:

  • Температура;
  • Отпадналост, мускулна слабост, ритмични мускулни контракции, мускулна болка;
  • Болка в гърлото;
  • Скованост във втара или гърба;
  • Загуба на апетит;
  • Гадене и повръщане;
  •  Главоболие;
  • Обърканост;
  • Раздразнителност;
  • Нестабилен стоеж и походка;
  • Проблеми с координацията;
  • Сънливост;
  • Дразнене от светлина.

 

При по-тежко протичане са възможни и:

  • Епилептични припадъци;
  • Нарушен усет или слабост/парализа в определена част на лицето/тялото;
  • Нарушения в говора или слуха;
  • Нарушения в паметта;
  • Внезапна поява на нарушена преценка;
  • Делир и/или поява на халюцинации;
  • Дезориентация;
  • Слаб отклик при повикване или друго дразнение или нарушено ниво на съзнанието.

 

При новородени и малки деца, са възможни следните симптоми:

  • Изпъкване/издуване на фонтанелите на черепа;
  • Липса на апетит или несъбуждане за ядене;
  • Гадене и повръщане;
  • Скованост/ повишен мускулен тонус на тялото;
  • Раздразнителност.

 

Кои са възможните последици след прекран енцефалит?

 

Заболяването може да претърпи пълно обратно развитие, но при по-тежко протичане може да доведе до настъпването на кома и летален изход.

 

В случаите, когато не е налице пълно възстановяване, възможни последици са:

  • Постоянна умора;
  • Слабост или загуба на мускулна координация;
  • Промени в личността;
  • Нарушения на паметта;
  • Парализа;
  • Слухови или зрителни нарушения;
  • Нарушения в говора;
  • Епилепсия;
  • Повишено вътречерепно налягане.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Кои са рисковите фактори за развитие на енцефалит?

  • Възраст – при малките деца и възрастните се регистрира по-висок риск от развитие на вирусен енцефалит;
  • Отслабена имунна система – при хора, страдащи от ХИВ, тези, които приемат имуносупресанти или страдат от друго заболяване, което вдои до отслабване на техния имунитет;
  • Географски район – някои видове енцефалити се разпространяват чрез кърлежи или комари, характерни за определени географски ширини;
  • Годишен сезон – заболяванията, които се пренасят чрез кърлежите и комарите са по-чести през летните месеци.