Енцефалитът представлява възпалителен процес, засягащ мозъчната тъкан, много често развиващ се в комбинация със засягане и на мозъчните обвивки (менингит). В голяма част от случаите клиничната картина наподобява грипоподобно състояние с покачване на телесната температура, болка в мускулите и ставите и главоболие. Тежко протичащият енцефалит може да се прояви и с поява на епилептични припадъци, нарушения в поведението на засегнатия, в неговата памет, както и в неговото съзнание.

 

В голям процент от случаите точната причина за развитие на енцефалита остава неясна. В случаите, обаче, когато се знае такава, най-често става дума за вирусна инфекция. Бактериалните инфекции и неинфекциозните възплаителни заболявания също могат да са причина за развитие на енцефалит.


 

Кои са най-честите вирусни причинители на енцефалит?

  • Херпес симплекс вирус (HSV) – и двата типа вируси – тип 1 – асоцииран с поява на афти около устата, и тип 2 – с поява на генитален херпес, могат да причинят енцефалит. Енцефалитът, причинен от тип 1 е рядък по честота, но може да доведе до сериозни мозъчни увреждания;
  • Други херпесни вируси – в това число Епшайн-Бар вирусният причинител, който  причинява инфекциозна мононуклеоза, както и варицела-зостер вирусът;
  • Ентеровируси – включва полиовирусите и Коксаки вирусите, които често предизвикват поява на грипоподобно състояние, придружено с очно възпаление и болка в корема;
  • Вируси, разпространяващи се чрез комарите – предизвикват поява на специфични видове енцефалит. Симптомите се развиват от няколко дни до няколко седмици след контакта;
  • Кърлежови енцефалити;
  • Вирусът на бяс – след ухапването от заразено животно, следва бърза прогресия до енцефалит;
  • Инфекции в детска възраст – морбили, рубеола, паротит – причинители на вторично развит енцефалит. Наблюдава се все по-рядко след въвеждане на ваксините.

Други причинители на енцефалит, макар и по-редки, са:

  • Бактериални причинители – включва причинителите на Лаймска болест, сифилис, туберкулоза и други;
  • Гъбични агенти – Кандида, Криптококус и други;
  • Паразити – токсоплазмоза (често се изолира при носителите на ХИВ);
  • Алергична реакция към ваксини;
  • Автоимунни заболявания;
  • Туморен процес, засягащ мозъчната тъкан;
  • Енцефалит в рамките на синдрома на Вернике-Корсаков или експозиция на определени субстанции.

Как се поставя диагнозата енцефалит?

 

Необходимо на първо място е снемането на подробна анамнеза, физикален и неврологичен статус.

 

Други изследвания, по преценка на лекаря, са:

  • Невроизобразяване на главен мозък – компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс;
  • Лумбална пункция – изследва се цереброспиналната течност с цел изолиране на конкретния причинител и оценка на определени парамтери – налягане, маркери за възпаление, туморни клетки и други;
  • Други тестове – изследване на пълна кръвна картина, урина или гърлен секрет и други;
  • Електроенцефалография (ЕЕГ) – за регистриране на мозъчната активност и регистриране на някои, характерни за определени видове енцефалит, промени.
  • Мозъчна биопсия - рядко се извършва.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво лечение се прилага при съмнение за енцефалит?

 

Лечението на леките форми на енцефалит е главно симптоматично и включва почивка на легло, хидратация на организма и противовъзпалителни средства, като ибупрофен и други, за овладяване на температурата и главоболието.

 

Възможна е и специфична терапия, насочена към конкретния причинител, в случаите, когато такъв се изолира. Назначават се съответно противовирусни средства, антибиотици, противогъбични лекарства и други, в зависимост от конкретния случай.

 

При изолиране на вирусен причинител или при съмнение за такъв се започва терапия с противовирусни средства – ацикловир, ганцикловир и други. Ацикловирът показва добро повлияване при херпес симплекс вирусна инфекция. Могат да се приложат профилактично и антиепилептични средства, както и болкоуспокояващи средства, противовъзпалителни средства, в това число кортикостероиди.

 

Прогнозата зависи от конкретния случай. При по-леко протичане и в по-млада възраст е възможно и пълно възстановяване. При по-тежките случаи, възстановяването може да отнеме месеци или последиците да останат трайни.