Лятото е сезонът, в който вирусните диарии са значително по-често срещани. Значителна част от тях се дължи на немалката група на ентеровирусите, към които се причисляват полиомиелитният вирус, ехо, коксаки вирусите (А и Б група) и други.
Как се предава инфекцията?
Предаването на инфекциозния причинител е основно по въздушно-капков (при кихане, кашляне и дори при говорене), както и по фекално-орален път (замърсени ръце и храна). За групата на ентеровирусите е характерно, че те са сравнително издръжливи в околната среда. Изолират се от вода, почва, както и от хранителни продукти – плодове, зеленчуци, мляко и неговите производни. Не за подценяване е предаването на инфекцията по механичен път – чрез различни насекоми (хлебарки, мухи), както и някои мишевидни гризачи.
Какви са симптомите?
Най-често до няколко часа след попадането на инфекциозния причинител в организма започва характерната симптоматика с болки в коремната област и диарийни изхождания, които следват през кратък интервал от време, а консистенцията на изпражненията е водниста. Температурата на тялото също може да се повиши, както и да се появи обща отпадналост. Диарията обикновено преминава в рамките на часове до няколко дни, което е пряко свързано с имунния статус на пациента, както и количеството на вирусите, които са попаднали в организма.
До какви усложнения може да се стигне?
За съжаление, диарията невинаги е единствен симптом, тъй като самите вируси проявяват тропност (афинитет) и към други органи. Така например за някои щамове коксаки и ехо-вируси е характерно, че могат да поразяват и структурите на мозъка. Това води след себе си различна симптоматика в зависимост от засегнатите участъци. При засягане на обвивките на мозъка се стига до менингит. За него е характерна рязката промяна в състоянието – повишаване на температурата до 40-41 градуса, силно главоболие, което е съчетано с повръщане. Преди позивите за повръщане налице е гадене, което и след изпразване на стомашното съдържимо не се облекчава. Заедно с изброените симптоми се наблюдава и т. нар. вратна ригидност, която се характеризира с невъзможност на болния да движи врата си в различни посоки. А всеки опит за това е съпроводен със силни болки.
Някои щамове коксаки и ехо вируси могат да са причина за появата на симптоми, сходни с тези на полиомиелита. Такива са парализата на различни мускулни групи. Обикновено сетивността е запазена, но движенията и сухожилните рефлекси са от силно ограничени до липсващи.
Няколко типа от коксаки А и Б-вируси проявяват тропност към структурите на сърдечния мускул. Когато достигнат чрез кръвта до сърцето, вирусите предизвикват възпалителна реакция. Немалко са случаите, в които се развива миокардиопатия и нормалната функция на сърцето се нарушава в различна степен.
Херпангината е с най-чест причинител коксаки А-вирус. За нея е характерна високата температура и силните болки в гърлото. Фаринксът и лигавицата, покриваща небцето, са силно зачервени и на втория ден по тях се образуват малки по размери мехурчета, които са изпълнени с бистра течност. Скоро след образуването си те се пукат и на тяхно място остават подобни на афти лезии. Те са причина за изпитване на силна болка при преглъщане, а понякога и при говор.
Конюнктивитът също е често наблюдаван. Особено този, който се съпровожда с точковидни хеморагии по конюнктивата (хеморагичен конюнктивит).
За доказване на конкретен вирусен щам се изследват различни секрети, взети от пациента – ликвор, кръв, фарингеален секрет, както и фекална проба. При тежките форми на заболяването се налага постъпването в болница, но при по-леките случаи се препоръчва домашно лечение с ограничаване на контактите със здрави лица.
Профилактиката е трудна, дори и на фона на разработени ваксини спрямо някои вирусни причинители. Затова и от основно значение остава, както обществената, така и личната хигиена, които да предотвратяват възникването на малки или по-големи по размери епидемии.
