Ендоскопското изследване представлява метод за директен оглед на различни вътрешни органи. Тя може да се използва с диагностична и терапевтична цел.
Ендоскопът представлява тънка и гъвкава тръба, в края на която се разполага камера. Снабден е и с източник на студена светлина. В миналото са се използвали ригидни (твърди) ендоскопи, но тяхната роля отпада с навлизането на гъвкавите такива.
В гастроентерологията ендоскопията е основен метод за търсене и откриване на структурни промени в стената на съответния орган от гастро-интестиналния тракт– язва, полипи, неопластични процеси, дивертикули, сраствания, наличие на кървене или чужди тела. Скринингът за рака на дебелото черво (като трети по честота тумор в света, включително и за българската популация) включва фекален тест за окултни (скрити) кръвоизливи и ендоскопско изследване.
В основата на ендоскопския скрининг е откриването и отстраняването на доброкачествените новообразувания (полипи). Последва хистологично изследване на биопсирания материал за установяване на произхода му.
Новото поколение ендоскопски апарати са оборудвани с възможност за изобразяване с висока разделителна способност, заедно с оптични и дигитални методи за многократно увеличаване на образа, без загуба на високата резолюция. Предварителното оптично и дигитално преработване на образа подобрява структурните му характеристики и прави отчетлива визуализацията на най-малките кръвоносни съдове – капилярите. Тяхната оценка има ключова роля за определяне на неопластичната трансформация.
Хромоендоскопията представлява оцветителна техника на клетки от лигавицата, като при патологични промени цветовете е налице по-различно оцветяване, в сравнение със здравата тъкан. В допълнение към стандартното изследване с бяла светлина се използват методите за т.нар. оптична и дигитална хромоендоскопия. Чрез тях се спестява оцветяването на лигавицата с багрила, като метиленово синьо, луголов разтвор, оцетна киселина и други. По този начин се спестяват допълнителни разходи, удължаване на процедурното време и неравномерно покриване на лигавицата с използваната боя.
Основните анатомични зони за изследване са включващите регионите на най-висока честота на онкологични заболявания на стомашно-чревния тракт, а именно плоският епител на лигавицата на хранопровода, връзката между стомаха и хранопровода, стомашна лигавица и тази на дебелото и правото черво.
С навлизането на методите за оптична диагноза са разработени и валидирани класификационни системи за различните локализации на стомашно-чревния тракт.
NEWS_MORE_BOX
По отношение на колоректалната патология все повече се използва класификацията NICE (NBI International Colorectal Endscopic Classification), валидирана от 2012 г. Тя предлага три морфологични категории, на които се основава оптичната диагностика на новообразуванията – цвят, характерни особености на лигавичната повърхност и характеристики на съдовата мрежа.
Понастоящем правилата изискват всички полипи, намерени при ендоскопия, да бъдат отстранени, маркирани и изпратени за хистологично изследване. След получаване на резултата (често в рамките на месец) се определят по-нататъшните стъпки за проследяване.
Видеото от всяко ендоскопско изследване може да бъде запазено (фотодокументиране), което позволява сравнителен анализ при повторно изследване, с цел проследяване наличието или липсата на промени (нарастване или претърпяване на обратно развитие).
Много от заболяванията на стомашно-чревния тракт се срещат в по-късна възраст – след 40 години. Най-новите препоръки за профилактика на рака на дебелото черво е скринингът да започва с навършване на 45-годишна възраст, което важи с пълна сила за пациенти с анамнеза за възпалителни заболявания на червата.
