Полипите представляват образувания, изхождащи от лигавиците, с различна големина, на широка основа или краче. Те са доброкачествени, имат по-малко или по-изразена склонност към рецидивиране, както и различен потенциал за малигнизиране (промяна в посока злокачествен тумор).

 

Ендометриумът представлява лигавицата на матката. Той има сложна структура, свързана с неговата функция. В хода на ментруалния цикъл, в зависимост от промените в половите хормони, той пролиферира – увеличава обема си, подготвяйки се за имплантацията на оплодената яйцеклетка и след това отпада при липсата на такава – настъпва десквамация. Голямо значение в патогенезата на заболяванията, свързани с ендометриума, се отдава именно на промените в съотношението на половите хормони.


 

Ендометриалните полипи се образуват на места с по-изразена пролиферативни промени. Както вече стана въпрос размерите им варират, понякога до пролабиране през цервикалния канал във влагалището. Някои са на широка основа, други на тясна такава – на краче. Могат да бъдат единични или множествени. С най-висока честота са във възрастта между 40 и 50г.

 

Повечето формации са малки по размери и не предизвикват оплаквания, откриват се случайно. При наличие на симптоми те се изразяват в по-обилно кървене по време на менструация, кървене между отделните менструации, оскъдно такова с кафеникав цвят няколко дни след нормален мензис, кървене след менопаузата. Полипите могат да бъдат причина за безплодие или спонтанен аборт от чисто механично естество.

 

Причините за възникването им не е напълно изяснено. Смята се, че сериозен принос в това има превалиращото ниво на естрогените и относително по-ниското ниво на прогестерона и присъщата му по отношение ендометриума функция. Това много често се наблюдава при жени със затлъстяване, поради „естрогенизиращия” ефект на мастната тъкан. Отбелязват се и случаи при употреба на анти-естрогенния препарат тамоксифен при жени с рак на гърдата.

 

Диагностицирането на полипите най-често става при ехография на малък таз. Рядко, както споменахме, при големи размери и пролабиране през шийката полипът може да се види при оглед на влагалишето. Цервикалната лигавица има други харктеристики, различни от тези на ендометриума, но и от нея е възможно да изхождат полипи.

 

Ехографски полипите се визуализират като добре отграничени формации, с хиперехогенна структура, разположени в маточната кухина. Трансвагиналният достъп е по-информативен. При възможност гинеколози практикуват и друг вид ехография, съчетана с изпълване на кухината със стерилен разтвор.

 

Хистероскопията има още по-висока диагностична стойност, особено при по-малки размери. Тя позволява и взимането на материал за хистологично изследване и на практика лечебна стойност при отстраняването на самия полип.

 

При невъзможност за хистероскопия се провежда кюретаж. След последователна дилатация на канала на шийката на матката, в условията на краткотрайна венозна анестезия, в маточната кухина се въвежда бримка. С нея на практика се „остъргва” лигавицата последователно и с това се отстранява и полипът. При хистероскопия вероятността да бъде пропуснат е по-ниска отколкото „на сляпо”.

 

Вероятността за малигнизиране се смята за около 0,5%. Наличието на ендометриална хиперплазия или карцином се верифицира с хистологичното изследване.

 

Лечението се състои в отстраняване на формацията чрез обикновен кюретаж или при хистероскопия. Приложението на прогестини или аналози на гонадотропния хормон има незадоволителни резултати. Ако след хистологичен анализ се установят данни за малигнизация се преминава към хистеректомия (премахване на матката). Полипите имат склонност към рецидивиране, поради което жените подлежат да периодично наблюдение.