Последствията и пораженията, свързани с COVID-19 често са мултиорганни – бял дроб, съдови инциденти, перикардити, невро-психиатрични, декомпенсация на метаболитни заболявания, а понякога тези последствия се запазват във времето за по-дълъг период - т.нар. long COVID-19, месеци, дори година. Особено отношение към фенотипната изява, тежестта и леталитета има коморбидността, и в частност диабетът и затлъстяването като отделни ендокринологични рискови фактори. 

 

От една страна, диабетът е изключително сигнификантен рисков фактор по отношение предикцията тежестта на протичане на респираторната инфекция и изхода от заболяването, а от друга страна, липсата на адекватен гликемичен контрол е пряко свързана с по-лоша прогноза и протичане. Нещо повече, като всяка инфекция, коронавирусната често влошава гликемичния контрол на диабета и води до неговото декомпенсиране с високи стойности на серумна глюкоза. Този феномен е свързан както директно с възникналата виремия, така и като ятрогенна последица, поради честото приложение на кортикостероиди в лечението на среднотежките и тежки случаи на COVID-19.


 

Вирусната инфекция и непреценената терапия могат да бъдат и самостоятелни предразполагащи фактори за развитието на захарен диабет при здрави до момента пациенти. Затова по начало при всеки един пациент с установен COVID-19, дори и здрав, и налични рискови фактори (надномерно тегло и обезитет, артериална хипертония, напреднала възраст, нарушена гликемия на гладно и инсулинова резистентност и др.) е необходим стриктен контрол и проследяване серумните стойности на глюкоза в периода на боледуването и след това, както и включване на допълнителни медикаменти при пациенти на монотерапия с метформин за контролиране на гликемията в периода на кортикостероидната терапия за предотвратяване на остри усложнения на захарния диабет, за които има повишен риск в периода на остро инфекциозно заболяване (диабетна кетоацидоза и хиперосмоларна диабетна кома). В този смисъл, по-адекватният изходен контрол на гликемията и гликирания хемоглобин е свързан и с по-добра прогноза на протичане на вирусната инфекция.

 

По отношение на ендокринологичните заболявания, диабетът не е единственото състояние, което е мултифакторно свързано с COVID-19 инфекцията. Вирусни частици са установени и във фоликуларния епител при пациенти със субакутен тиреоидит на Де Кервен, който се проявява с увеличение размерите на щитовидната жлеза, болезненост, тиреотоксична клиника в началната фаза, а по-късно преминаване към хипотиреоидно състояние, който може да персистира при една част у пациентите след излекуване. Скринирането на TSH и др. тиреоидни показатели дава възможност за ранно установяване и лечение на субакутния тиреоидит.

 

Некротични васкуларни промени са регистрирани в адреналните жлези като аутопсионни находки, което вероятно е резултат от комбинирани директни вирусни цитотоксични ефекти, както и вторично, поради настъпилата системна хипоксия. Адреналната инсуфициенция, която е вторично усложнение на коронавирусната инфекция вероятно допринася и за системния инфламаторен респонс и цитокинова буря.

 

В заключение, коронавирусната инфекция има мултиорганно засягане и патологични находки, резултат от комбинирани директни цитотоксични ефекти и вторични некротични, поради системната хипоксия. По отношение на ендокринологичното засягане, централно място заема захарният диабет (както тип 1, така и тип 2), неговата декомпенсация, ятрогенно възникване и изходен контрол на гликемията, който определя протичането и прогнозата.