Затлъстяването е заболяване, към което има силно генетично предразположение. Обичайно развитието на болестния процес се отключва в резултат на физиологични периоди като бременността, менопаузата, стареенето, в съчетание с неоптимален хранителен и двигателен режим, стрес и вредно влияние от околната среда.


Редица болестни състояния също могат да бъдат причина за затлъстяване. Такива са ендокринните и психични разстройства, опорно-двигателните нарушения и обездвижването, някои мозъчни травми и тумори, както и приемът на определени медикаменти.


Едно от най-често срещаните ендокринни разстройства е хипотиреоидизмът. Обичайно той е предизвикан от автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, но може да се дължи и на оперативното ѝ отстраняване или медикаментозно потискане на нейната функция.



Основна функция на хормоните на щитовидната жлеза е да стимулират метаболизма и термогенезата. Техният дефицит води до забавяне в метаболизма с намаляване на разхода на енергия в покой. При хипотиреоидизъм се отлагат и глюкозаминогликани в тъканите, които са хигроскопични и водят до задръжка на вода.


При хипотиреоидизъм рядко има сериозно покачване на тегло. Обичайно е от порядъка на 2 до 5 килограма. Други симптоми са умората, непоносимост към студ, депресия, констипация, косопад, суха кожа и менструални нарушения.


Синдромът на Кушинг е ендокринен проблем, който се дължи на високи нива на кортизол в кръвта. Може бъде предизвика от свръхсекреция на кортизол в резултат на туморни образувания на надбъбреците или хипофизата, но по-често е обусловен от прием на лекарства, съдържащи кортикостероиди.


Глюкортикоидите играят важна роля в регулацията на въглехидратния, липидния и белтъчния метаболизъм. Високите им нива водят до типично преразпределение на мастната тъкан в областта на лицето, гръдния кош и корема, и намаляването й в областта на крайниците. Това е т.нар. центрипетално затлъстяване. В тези случаи е възможно дори да няма динамика в килограмите, за сметка на промяна в телесния състав.


Други симптоми на синдрома на Кушинг са високо артериално налягане, захарен диабет, остепороза с фрактури на прешлени, изтъняване на кожата с поява на широки тъмно-виолетови стрии по тялото, менструални нарушения.


Промяната във функцията на половите жлези също може да доведе до повишено отлагане на мастна тъкан. Недостигър на тестостерон при мъжете предизвиква характерното отлагане на мазнини в областта на корема. Покачването на тегло често съпровожда и менопаузата, при която отпада секрецията на естрогени и прогестерон.


Синдромът на поликистозните яйчници е ендокринен проблем, който се характеризира със затлъстяване и инсулинова резистентност, менструални нарушения, акне, повишено окосмяване и косопад, които са обусловени от завишените нива на андрогени в организма (мъжки полови хормони).


Растежният хормон играе важна роля в регулацията на енергийния баланс, телесния състав, костната плътност и мастния метаболизъм. Ниските му нива при възрастни най-често се дължат на оперативни интервенции върху хипофизата или туморни образувания в тази област. Дефицитът му води до ниска мускулна маса, повишено отлагане на мазнини, намалено водно съдържание в организма. Резултатното натрупване на тегло е от порядъка на 3 до 7,5 кг.


Инсулиномът е рядък тумор на панкреаса, който секретира високи нива на хормона инсулин в кръвта и води до спадане на кръвната захар (хипогликемии). За да предотвратят неприятното усещане от хипогликемията, пациентите превантивно приемат висок-въглехидратна храна на често, включително и нощем, което може да предизвика покачване на тегло.


Псевдохипопаратиреоидзъма е изключително рядък наследствен синдром, който се дължи на нечувствителност към паратиреоидния хормон (ПТХ). Освен затлъстяване, характерна за него е т.нар. остеодистрофия на Олбрайт, при която има нисък ръст, кръгло лице, къси четвърти метаркарпални кости (на дланта), подкожни калцификати и ниски нива на калций в кръвта.


Хипоталамусът е важен център в мозъка, който регулира основните процеси в организма като храненето, приема на течности, съня, емоциите, сексуалното поведение, както и ендокринната система, посредством хипофизата.


Хипоталамично затлъстяване се наблюдава при пациенти с тумори в тази област, след травма, възпаление или след оперативни интервенции и лъчетерапия. Засягането на центъра на апетита в хипоталамуса води до хиперфагия (ексцесивен прием на храна) и забавен метаболизъм, което обуславя понякога екстремното покачване на тегло.


Лечението на тези състояния може значително да подобри проблемът с килограмите и те са обект на активно търсене при затлъстяване.


Референции:
Karam JG, McFarlane SI. Secondary causes of obesity. Therapy. 2007 Sep;4(5):641–50.