1. Какво представлява емфиземът?
Емфиземът е хронично прогресивно заболяване на белите дробове, при което тъканите, поддържащи функцията на белите дробове, се разрушават. Алвеолите са крайните разклонения на бронхиолите, в които се осъществява обмяната на кислород и въглероден диоксид при дишане. При емфизем, поради разрушаването на околната белодробна тъкан, те стават разширени и неспособни да осъществяват нормален газообмен. Емфиземът е вид хронично обструктивно белодробно заболяване, тъй като въздушният поток е забавен при вдишване.
2. Какви са симптомите на емфизем?
Водещи симптоми са силен задух, особено при физическо натоварване, с полагане на усилие да се издиша, и характерно разширен гръден кош, който увеличава предно-задния си размер и придобива формата на буре. Обикновено задухът се влошава постепенно, в продължение на години. При пациенти с други сърдечносъдови заболявания, ограничаващи физическата активност, това позволява на емфизема да остане недиагностициран до достигане на напреднал стадий, в който дишането става трудно дори в покой. Възможно е също наличието на кашлица или свиркащо дишане.
3. Какво води до появата на емфизем?
Водеща причина за появата на емфизем е тютюнопушенето. Второстепенни рискови фактори са: замърсяване на въздуха, наследствена предразположеност, мъжки пол, алергии и/или астма и възраст.
Понякога емфиземът настъпва вследствие на нормалния процес на остаряване, при който, освен всичко друго, белодробната тъкан претърпява постепенни дегенеративни промени, а дихателните мускули (както и всички останали) отслабват.
В редки случаи, емфиземът настъпва в резултат на вроден алфа-1-антитрипсинов дефицит.
4. Как се развива емфиземът?
Цигареният дим уврежда белодробната тъкан по няколко механизма. Първо, той парализира цилиите (ресничките) на белодробния епител, чиито координирани движения отстраняват наличните секрети и замърсители. От друга страна, той увеличава секрецията на слуз, която се задържа в долните дихателни пътища и става благоприятна среда за развитието на бактерии. Освен това, той поразява и имунните клетки в белия дроб, които се борят с бактериалните инфекции. Той възпалява белодробната тъкан. След продължително възпаление, постепенно освобождаваните протеолитични ензими и свободни радикали разрушават белодробната тъкан, което клинично се манифестира с емфизем. Всички замърсители на въздуха действат по аналогичен механизъм и подпомагат увреждащото действие на цигарения дим.
Алфа-1-антитрипсинът инхибира ензим, срещащ се в белите дробове (а и на други места, най-вече в храносмилателния тракт), наречен трипсин. Трипсинът разрушава чужди и собствени протеини при инфекция или възпаление. Когато има недостиг на естествения инхибитор, разрушаващото действие на трипсина не може да бъде ограничавано и настъпва увреждане на белодробната тъкан, наподобяващо продължително тютюнопушене.
5. Как се поставя диагнозата?
Диагнозата се поставя чрез изследване на белодробната функция, най-често чрез спирометрия; измерване на нивата на издишан въглероден оксид; рентгенография на гръдния кош.
6. Какво е лечението на емфизема?
Емфиземът е необратимо, прогресивно заболяване, затова е изключително важно да се направят изследвания при първи съмнения за емфизем и, ако диагнозата се потвърди, да се вземат спешни мерки – незабавно прекратяване на тютюнопушенето и на излагането на иританти.
Пораженията на белодробната тъкан са трайни и необратими, но възпалението (и съответно прогресията на болестта) могат да бъдат забавени с кортикостероиди (инхалаторни или перорални). Дишането може да бъде облекчено с помощта на бронходилататори, холинолитици, заемане на подходящо положение на тялото, и евентуално – кислород.
Хирургията за намаляване обема на белия дроб, при която най-силно увредената тъкан се отстранява, което позволява на функционално годната тъкан да работи по-добре, е показала известна полза за ограничена група пациенти.
Единственото категорично решение на емфизема е трансплантацията на бял дроб.
