Електрошоковата терапия не е алтернативна медицина, а конвенционалната медицина в действие. В съвременната психиатрия електоконвулсивната терапия е основна форма на неинвазивното лечение на някои психични заболявания.

 

Идеята за предизвикването на генерализиран гърч като лечебна процедура в терапията на психично болни се е зародила през 30-те години на 20-и век. Тогава унгарският учен Ладислав Медуна предизвиква генерализиран епилептичен припадък у шизофренно болни пациенти, използвайки комбинация от два медикамента. Този експеримент оказал положително влияние върху тяхното състояние и поставил научната основа за идеята, че предизвиканите епилептични припадъци може да се използват с терапевтична цел.


 

По този начин логически се зародила хипорезата, че електрическият ток е в състояние да предизвика подобни на лекарствата ефекти върху мозъка, в частност генерализиран тонично-клоничен гърч (grand mal припадък) и това да има облекчаващ или временно лечебен ефект върху някои психични болести. В рамките на следващите 10-ина години започнало прилагането на електрошоковата терапия върху пациенти и през 1951-ва година е въведена съвременната, модифицирана версия на терапията.

 

Днес електроконвулсивната терапия (ЕКТ) е официално признат метод на лечение в психиатрията. В някои страни приложението на електрошок е силно ограничено, в други е дори забранено. Въпреки това, е факт, че над 1 милион души годишно се подлагат на такава процедура, а медицинската общност е обединена около становището, че позитивите далеч надхвърлят възможните усложнения. Регистрираните смъртни случаи са с честота 4 на 100 000 процедури.

 

Провеждани са много проучвания с цел да бъде установен точният механизъм на действие на електрошоковата терапия. Все още няма единодушно приет от учените механизъм, обясняващ наблюдаваните ефекти. На базата на ЕЕГ данни и образни изследвания, проведени на пациенти преди и след процедурата, се установява променена активност във фронталната и темпоралната кора. След електроконвулсивната терапия тези области са активирани в по-ниска степен.

 

Друга ключова мозъчна структура, на която се предполага, че въздейства токът, е хипоталамуса. Чрез него се активира и стресовата ос, завършваща с повишени кортизолови нива в кръвта. Третата мозъчна система, за която се приема, че се повлиява в значителна степен, е мезолимбичната. Там е доказано, че се променят допаминовите нива.

 

Какъвто и да е финият механизъм, е факт, че в определени случаи електроконвулсивната терапия е толкова ефективна, че се е превърнала в единствен метод на лечение. Такива абсолютни индикации за нейното приложение са тежки терапевтично резистентни депресии, остри психотични пристъпи, кататонна форма на шизофрения, шизоафективни синдроми и др.

NEWS_MORE_BOX

 

 

При някои психотични състояния се наблюдава срив на вегетативната система. Този срив може да се прояви като фебрилитет, които не може да се овладее с никакви средства. В тези случаи, електрошокът е показан по витални индикации и има значителен ефект. При бременни с тежка форма на депресия ЕКТ се счита за безопасна процедура, особено в контекста на сравнението и с фармакотерапията, която е изключително опасна за плода.

 

Като контраиндикации се посочват повишеното вътречерепно налягане (например от солиден тумор), аневризмите на големи мозъчни съдове, скорошен съдов инцидент и др. Преди извршване на процедурата, болният задължително се консултира с интернист и се правят кръвни изследвания.

 

За извършването на ЕКТ се изисква документирано информирано съгласие на пациента или на законовия му представител, ако лицето не е в състояние да вземе решение, поради естеството на страданието си. Възможно е използването на принуда за приложението на електрошок, ако лицето е с висок суициден риск, например било е заловено в процеса на извършване на самоубикство, депресията му е резистентна на медикаметозно лечение и има индикации, че след изписването ще повтори опита. Принудата в това отношение обаче е изключение.

 

Процедурата се провежда под краткотрайна обща анестезия, прилагане на миорелаксант, обдишване с кислород и мониториране на сатурацията. Може да бъдат използвани два електрода или един. И в двата случая процедурата е безопасна. Един стандартен курс включва 4-5 процедури седмично. Принципно отзвучаването на симптоматиката е индикатор за прекратяване на курса. При липсата на подобрение след 6-та процедура, електроконвулсивната терапия се спира и се уточняват причините за липсата на ефект.

 

Страничните ефекти след електрошокова терапия не са животозастрашажащи. Доказано е, че терапията не предизвиква анатомични промени в мозъка. Промените са на биохимично и на функционално ниво. След електроконвулсивна терапия са възможни нарушение на краткосрочната памет, обърканост и главоболие. Тези странични ефекти не са трайни и отминават, най-често в рамките на няколко часа.