Ехокардиографията е ценен диагностичен метод в кардиологията. Използва се масово за рутинно изследване и продължително проследява на пациентите със сърдечносъдови заболявания. Удобството на метода и възможността да бъде проведен до леглото на болния го прави есенциален диагностичен метод в кардиологията.
Сърдечната ехокардиография представлява ултразвуково изследване, при което посредством сонда се прави оценка на сърцето и големите кръвоносни съдове, излизащи от него. Използва се за рутинна оценка на функцията и размерите на сърцето, отделните негови камери, клапи, аорта и белодробна артерия, измерване на налягания.
Изключително полезна методика е за проследяване на пациентите с клапни сърдечни пороци, с исхемична болест на сърцето, със сърдечна недостатъчност. Дава съществена информация при серийно изследване на пациенти за функцията на механични и биолигични изкуствени клапи.
Ехокардиографската методика има богат арсенал от възможности и качественото провеждане на изследването позволява изключително подробна оценка на пациентите. Това от своя страна понякога им спестява допълнителни инвазивни и рентгенови изследвания. Двуизмерната (2-D) и 3-D ехокардиография предоставя изображения в реално време на сърдечните структури по време на целия сърдечен цикъл.
Доплер ехокардиографията от своя страна дава информация за движението на кръвта в сърдечните структури и за хемодинамичните показатели на сърдечния цикъл. Тъканното доплерово изображение (TDI) дава представа за движението на сърдечните структури. Връзката между динамичното движение на сърдечните структури и хемодинамичните показатели за потока на кръвта вътре в тях предоставя възможност да се оцени адекватно сърдечната диастолна и систолна функция.
Ехокардиографията непрекъснато се развива и допълва от по-нови модалности, като навлизат нови методики, които позволяват изключително детайлна оценка и прогнозиране на еволюцията сърдечното заболяване. В това число се включват специалните методики: speckle tracking, измерване на надлъжната деформация на миокарда посредством тъканен доплер (tissue Doppler strain) и 3D ехокардиография, която дава възможност за пространствено изобразяване на сърдечните структури.
Отдавна се използват в кардиологията контрастната и стрес ехокардиографията. При контрастната ехокардиография се прилага ехоконтрастно вещество, съдържащо микромехурчета с големина 6-12 µm. Методиката се използва за уточняване на вродени и придобити структурни аномалии на сърцето и прилежащите съдове. Посредством преминаването на мехурчетата от колоидната суспензия може да се докаже шънтов кръвоток при ASD (междупредсърден дефект), VSD (междукамерен дефект), отворен foramen ovale.
Освен това контрастната ехокардиография прави по-доброто очертаване на ендокардните контури на камерите, което подпомага оценката на сегментната кинетика на камерите и уточняване на миокардната перфузия.
Стрес ехокардиогарфията се използва при наличие на трудности при провеждане, анализ и интерпретация на работна електрокардиографска проба с натоварване. Този по-специален метод на ехокардиографско изследване служи за обективизиране на исхемично индуцирани нарушения в кинетиката на лява камера. Използва се за оценка на коронарния резерв, за доказване на исхемия при клинично съмнение за подлежаща исхемична болест на сърцето и оценка на далечната прогноза на пациентите с исхемична болест на сърцето.
Освен това е полезен за оценка на клапните пороци - стеноза и недостатъчност, както и поведението им при натоварване, оценка и изключване на LFLG аортна стеноза, оценка на промените в налягането в белодробната артерия при натоварване. Изследването се провежда като се правят ехокардиографски измервания в различни проекции в покой, по време на натоварване и във възстановителната фаза. Важно е да бъде оценен предимно контрактилитета на лява камера в различните фази, за да бъде доказана исхемична болест на сърцето.
Като провокиращ фактор може да се използва физическо натоварване или фармакологични агенти-дипиридамол или добутамин, но най-често се използва последния в клиничната практика. При недостатъчно покачване на сърдечната честота при фармакологично натоварване се прибавя фракционирано артопин.
Стрес ехокардиографията не бива да се провежда до 7-ми ден след остър миокарден инфаркт, освен в случаите когато целта на изследването е доказване на витален миокард. Тогава се използват по-ниски гами от медикамента. Други противопоказания за провеждане на теста вкл. наличието на комплексни камерни аритмии и хипертрофична обструктивна кардиомиопатия.
Артериалната хипотония и обструктивната белодробна болест за относителни противопоказания за провеждане на стресехокардиография. Различните възможности, които дава ехокардиографията в клиничната практика правят методиката основен инструмент в диагнистиката на сърдечносъдовите заболявания.
Референции:
https://emedicine.medscape.com/article/1820912-overview
Наръчник по ехокардиография, д-р Л.Груев
