Най-добрият приятел на човека – кучето – ни носи множество изпитания пред тези приятелски чувства. Една от находките, които то оставя за нас в детския пясъчник, а и не само, е паразитът Echinococcus granulosus (Ехинококус гранулозус). 
 

Как се заразява кучето и как то заразява нас?

Резервоар за тази тения са пасбищните животни – овце, крави, биволи и др. Домашният любимец в случая е невинен и вината пада изцяло върху стопаните му. Той се заразява при хранене с недобре термично обработено месо и карантия от заразени животни. След това тенията се развива в червата му до полово зряла форма, която създава поколение във вид на яйца. Кучето отделя тези яйца с изпражненията си и тук ние се срещаме с тях. Шегата с детския пясъчник е изолиран случай и възможността за заразяване на човека е много по-голяма. Освен споменатия директен контакт с изпражненията на кучето съществуват и много други такива. Замърсяването на почвата се предава и на плодовете и зеленчуците в контакт с нея и при консумацията им без старателно измиване има риск от поглъщане на яйцата на Ехинокока. Други варианти са пиене на вода от открити водоизточници. Самите кучета, поради навиците им да се облизват, успешно разнасят яйцата на тенията от аналната си област. 
 

Какво се случва след като погълнем яйцата на Ехинокока?

Яйцата постъпват в червата и проникват в кръвообращението. Кръвта от гастро-интестиналния тракт първо минава през черния дроб и там най-често се настаняват и яйцата. Оттук насетне следва дълъг инкубационен период – няколко до 10 и повече месеца.
 
На мястото на попадане на ехинококовите яйца се образува ехинококова киста, резултат от развитието им, както и от отговор на организма срещу това явление. Симптомите се явяват обикновено след нарастване достатъчно на кистата – тя притиска структури и органи и с това известява за съществуването си. Освен в черния дроб другите две чести локализации са бял дроб и мозък, но може да има развитие навсякъде в тялото ни.
 
Възожно е да има и ранни симптоми – сърбеж, уртикария и високо ниво на еозинофилите в кръвта – тъй като Ехинококът има изразено сенсибилизиращо действие, което се проявява с тези алергични реакции
 
Какво ни предстои след това? 
 
Развитието на заболяването най-общо има два последователни периода:
NEWS_MORE_BOX
  • Неусложнена ехинококоза – кистите в черния дроб причиняват тъпа болка и тежест в дясно подребрие или гадене и тежест в епигастриума; тези в белия дроб обикновено се откриват случайно при рентгенография по друг повод; кистите в мозъка причиняват симптоми от притискане на структурите му – главоболие, гадене, повръщане, парализи, застойни очни папили и други.
  • Усложнена ехинококоза -  на първо място като усложнение е загнояването на кистата, което се проявява съответно с увеличение на болката, фебрилитет и лабораторни промени в кръвата картина, както и евентуално с възпаление на съседните структури на пострадалия орган. Друг, влошаващ състоянието фактор, е увеличаващият се размер на кистата – притискането на съседните органи и структури става все по-изразено и причиняващо не само дискомфорт, но и нарушения при изпълнение на функцията им. 

 


Най-тежкото усложнение е руптура на кистата (нейното разкъсване). Това се случва обикновено при падане, удар в нейната област, вдигане на тежести, но освен това може да бъде и спонтанна – без видима причина. Тежестта на това събитие се дължи на споменатата сенсибилизация – развива се обикновено тежка алергична реакция, която изисква незабавни терапевтични мероприятия.
 

Как се поставя тази диагноза?

Ехография на засегнатия орган заедно с набор от кръвни изследвания потвърждават диагнозата.
 

С какво се лекуваме?

Радикалното лечение е оперативното. Медикаментозно такова се прилага при тези, които имат множествена ехинококоза (кисти на много места в тялото) или за които операцията е неприемлив риск. Всеки лекуван пациент подлежи на конролни прегледи на всеки 6 месеца в продължение на 5 години. 3912