Независимо от мерките за намаляване на безстопанствените кучета, както и инициативите за тяхното следене и обезпаразитяване случаите на ехинококоза в България не са толкова редки. Освен бездомните кучета, домашните любимци също не са защитени от заразяване.


Ехинококозата или позната още като кучешка тения е паразитно заболяване, което се причинява най-често от вида Echinococcus granulosus. Други изолирани паразити от рода Echinococcus са Echinococcus vogeli и Echinococcus multilocularis.


Заразяването се осъществява перорално – поглъщане на яйцата на паразитите през устата. Това става при пряк контакт със заразено куче, пиене на замърсена вода от открити водоеми или при консумация на недостатъчно добре измити плодове и зеленчуци, които са били замърсени. Основни източници на инфекцията са заразените кучета. Яйцата на паразита са изключително устойчиви при попадане във външна среда.



Инкубационният период на заболяването може да бъде дълъг – от месеци до година. Попаднали в червата паразитите преминават чревната стена и така попадат в кръвообращението. Посредством кръвта те могат да засегнат всеки един орган. Независимо от това най-често се засягат черният дроб, белите дробове и мозъкът. По-редки локализации са бъбреците, костите, мускулите и очите.


Първоначално се проявяват неспецифични симптоми – общо неразположение, отслабване на тегло, намаление или загуба на апетит, лесна уморяемост. В засегнатите органи се образуват кисти, които съдържат паразитните форми. Тези кисти постепенно нарастват и водят до проява на симптоми от страна на съответния засегнат орган.


При засягане на белите дробове е налице суха и мъчителна кашлица, която не се повлиява от лечение, болка в гърдите, чувство на притискане, тежест, отхрачване на кръв и задух. При засягане на черния дроб се наблюдават болки в корема, гадене, повръщане, възможно е наличието на диария, чувство за притискане и тежест. Засягането на мозъка се изявява най-често със симптомите на притискане, подобно на туморен процес.


NEWS_MORE_BOX


За диагностика на заболяването от изобразителните методи се използват рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, както и ехография. От пълната кръвна картина най-показателно е повишеното количество на еозинофили в кръвта. При засягане на черния дроб е възможно повишаване на чернодробните ензими, поради разрушаване на чернодробните клетки.


Серологични изследвания се правят на серум от венозна кръв. Целта на това изследване е както ранно откриване, така и контрол върху проведеното лечение. Доказва се наличието на антитела, като чрез имуноензимния метод ELISA се установява количествената стойност на тези антитела.


При доказване на специфични антитела срещу паразитозата се препоръчва и извършването на потвърдителна диагностика – имуноблот.


При взет материал от киста по време на хирургична интервенция, биопсия или от храчки (при спукана белодробна киста) се прави т. нар. морфодиагностика от специалист-паразитолог. Паразитите се характеризират със специфична морфология, която се установява при микроскопско наблюдение.


От значение за превенция на заболяването е събирането на изпражненията на домашните любимци, избягване храненето им със сурови вътрешности на заклани животни (особено съмнителните за опаразитяване), както и щателното измиване на ръцете преди хранене и обилното изплакване с вода на плодовете и зеленчуците преди консумация.