Един от факторите, допринесли много за съвременното усъвършенстване на медицинските грижи за здравето и превенцията са силното развитие в областта на диагностиката – както морфологичната, така и функционалната.


Нуклеарната медицина си служи с радиофармацевтици – това са комплекси от вещества, с включени в тях радиоизотопи, източници на гама-лъчение. При въвеждането им в кръвообращението, според състава им, те могат или да се натрупват преимуществено в дадени тъкани (например миокарда) или пък да са такива, че да не напускат кръвообращението. Регистрираме поведението им в организма посредством гама-камера – детектор, който отчита гама-лъчението. Тъй като радиофармацевтиците могат да се включат в нормални физиологични процеси на организма, те служат не само за морфологично изобразяване на тъканите, но и носят ценна информация за тяхното функционално състояние.


При избор на диагностичен метод винаги се започва от възможно най-щадящите и неинвазивни за пациента възможности. Лекарят специалист обаче преценява дали данните, които ще се получат от дадено изследване, оправдава натоварването.



В този ред на мисли, когато се обсъждат изследвания в областта на нуклеарната медицина лекуващият лекар е взел решение, че информацията, която очаква да получи, е ключова за диагнозата и лечението на пациента.


Перфузионна сцинтиграфия на сърце, комбинирана с ЕКГ

Показанията за това изследване, как се извършва и как се тълкуват резултатите >>


Накратко казано, използва се радиофармацевтик, който се въвежда венозно и се натрупва избирателно в миокарда (сърдечния мускул). Намалено или липсващо натрупване има в тези зони, където кръвообращението е нарушено от стеснение или запушване на съответния съд. Провеждането на изследването е в два етапа – стрес и покой – позволява да оценим дали дадено нарушение в натрупването е обратимо (както е при стенокардията) или необратимо (както е при инфаркт на миокарда).


ЕКГ – Електрокардиограма е изследване, което във вид на графика показва движението на „тока“ в сърцето по време на сърдечния цикъл на съкращение и отпускане. Позволява ни да разграничим отделните фази от този цикъл, моментите в които се съкращават предсърдията или камерите на сърцето. Наличието на някакъв дефект на съкращението, какъвто примерно има при инфаркта, където засегнатата зона не функционира, променя разпределението на съкратителния сигнал в миокарда, по което съдим и по отклоненията в електрокардиографската крива.


Комбинирането на двата метода се нарича gated-SPECT. Това е изследване, при което в допълнение към томографското изследване на перфузията на миокарда се провежда и разделяне на образите по време, синхронно с информацията от регистрираната успоредно с това електрокардиограма. По този начин става възможно да се получат комплексни данни едноременно за миокардната перфузия, фракция на изтласкване (какъв % от кръвта в лява камера е изтласкана при съкращението ѝ – ключов показател за помпената функция на сърцето), сърдечните обеми, кинетиката на миокарда. В крайна сметка анализът на всички тези данни позволява да се направи комплексна и достоверна оценка на миокардния виталитет.


Това представлява днес и най-търсеното и прилагано нуклеарномедицинско изследване в областта на нуклеарната кардиология. То помага на медицинските специалисти не само да уточнят случаите на атипична гръдна болка, да отдиференцират обратимите от необратими нарушения на перфзията и определяне риска от по-нататъшни съдови инциденти.


Нещо повече, едно такова прецизно доказване виталитета на миокарда е ключова информация преди провеждане на ангиопластика или байпас, както и при оценката на ефекта от това лечение. 3672