Двойно виждане или диплопия представлява състояние на субективно възприятие на два образа вместо на един. Причините за неговата поява могат да се крият както в заболявания или състояния, касаещи окото, така и на увреда на нервите или мускулите, имащи отношение към движението на очите и съответно към зрителното възприятие. 

 

Началото на оплакването, неговата прогресия и вариабилност в интензитета, продължителността, факторите, които го засилват или облекчават, както и съпровождащите симптоми или заболявания на засегнатия са от съществено значение за ориентиране в диагностичния процес и поставянето на правилната диагноза впоследствие. Анамнезата за скорошна травма, операция, съпровождащ захарен диабет, съдово заболяване, повишено кръвно налягане, главоболие, силна уморяемост или друго неврологично оплакване поставя важен акцент в изследването на пациента с диплопия.


 

Причини за поява на двойно виждане

Основната класификация на двойното виждане го разглежда като монокулярно (т.е с едното око) и бинокулярно (с двете очи). Основната разлика между тях е, че при бинокулярното двойното виждане изчезва при затваряне на едното око, докато при монокулярното това, в общите случаи, не се случва. Най-значимо за медицинската практика, от гледна точка на неговата сериозност по отношение на възможната причина за неговата поява, е бинокулярното двойно виждане.

 

Причините за неговата поява могат да бъдат както заболявания на очите, така и увреда на нервите, нервномускулното предаване и мускулите, които участват в тяхната функция.

 

Заболявания, които засягат очите и орбитите

  • Заболявания, касаещи роговицата – изменянето на нейната повърхност, както и естественото и овлажняване могат да повлияят основната и функция и да доведат до поява на двойно виждане или неясен образ. Наличие на астигматизъм, сухо око (напр. при синдром на Съогрен), инфекция с варицела, херпес зостер, белези по повърхността на роговицата вследствие на преживяна травма, операция или инфекция;
  • Заболявания, касаещи лещата – катаракта и др;
  • Орбитални заболявания – наличие на тумор, инфекция,преживяна травма на очната орбита;

Заболявания, които засягат мускулите, движещи очите

  • Тиреоид-асоциирана офталмопатия;
  • Увреда на мускулите на окото вследсвтие преживяна травма или операция;
  • Вродена миопатия;
  • Митохондриална миопатия;
  • Мускулна дистрофия;
  • Страбизъм.

Заболявания, свързани с увреда на нервномускулното предаване

  • Миастения гравис – трябва винаги да се има предвид, особено в случаите, когато има съпровождаща генерализирана мускулна уморяемост, слабост, спад на клепачите и денонощна ритмика на опалкванията (т.е засилване вечер и подобряване след почивка);
  • Ботулизъм.

Заболявания, свързани с увреда на очедвигателните нерви

  • Диабетна невропатия;
  • Микроваскуларна исхемия;
  • Мозъчен кръвоизлив;
  • Тумор, засягащ очедвигателните нерви по техния път към очната орбита;
  • Съдова малформация;
  • Аневризма;
  • Менингит;
  • Множествена склероза;
  • Синдром на Гилен-Баре – демиелинизираща полиневропатия и др.

Заболявания, касаещи мозъка, имащи отношение към зрителна функция – притискане на очедвигателни нерви, исхемия и отмиране на мозъчна тъкан в определен участък, имащ роля в зрителното възприятие:

  • Мозъчен инсулт или транзиторна исхемична атака;
  • Мозъчен кръвоизлив (хеморагия);
  • Травма;
  • Инфекциозен процес;
  • Туморен процес;
  • Аневризма или съдова малформация
  • Повишено вътречерепено налягане;
  • Хидроцефалия;
  • Множествена склероза;
  • Енцефалопатия на Вернике;
  • Сифилис
  • Невродегенеративно заболяване;
  • Мигрена и др.

Диагноза и лечение

Диагнозата се поставя изключително въз основа на описание на оплакванията и тяхната динамика, както и съпровождащите симптоми и придружаващи заболявания.


Необходима е консултация с офталмолог, невроофталмолог и невролог.


В зависимост от работната диагноза може да се проведат допълнителни изследвания – лабораторни (напр.изследване на антитела в насока миастения гравис, тироидна офталмопатия и др.), електромиографско изследване (в насока миастения гравис, полиневропатия и др) и други. Невроизобразяващо изследване (скенер или ядрено-магнитен резонанс) се препоръчва изключително при пациенти под 50 годишна възраст, с прогресия на оплакванията, придружаващи неврологични признаци и симптоми,както и при анамнеза за туморен процес в миналото. В останалите случаи се провежда по преценка на изследващия.


Лечението зависи изключително от причината за поява на двойното виждане.