Двойното виждане представлява субективно възприемане на 2 образа, вместо един. Медицинският термин на състоянието е познат като диплопия. Причините за поява на двойно виждане могат да бъдат най-разнообразни – както в резултат на очно заболяване, така и като част от клиничната картина на неврологично или невромускулно заболяване. Ясната характеристика на оплакването – постоянно или интермитентно, непромянещо се във времето или вариабилно по интензитет, проявяващо се наблизо или надалеч, с едното (монокулярно) или с двете (бинокулярно) очи, в хоризонтална, вертикална или коса проекция, е от съществено значение за поставяне на правилната диагноза и съответно за последващите терапевтични действия.

 

Бинокулярната диплопия настъпва, само когато и двете очи са отворени и двойното виждане изчезва при затваряне на едното око. Монокулярната диплопия, от своя страна, персистира в едното око, въпреки закриване на другото око и може да бъде коригирана при поставяне пред окото на пластинка с малка дупчица за виждане. Физиологичната диплопия е нормален феномен, който се наблюдава при поставяне на обекта на много близко разстояние пред очите.


 

Съвременната класификация на бинокулярната диплопия противопоставя постоянното срещу интермитентното, както и вертикалното срещу хоризонталното двойно виждане. Вертикалната диплопия настъпва при увреда на очедвигателните мускули, движещи окото в посока нагоре или надолу, докато хоризонталната диплопия настъпва при засягане на мускулите, движещи окото в хоризонталната равнина.

 

Началото на двойното виждане, неговата прогресия, ефектът на дистанцията на таргетния обект, промяната на двойното виждане, в зависимост от положението на главата или посоката на погледа, както и наличието на предишни подобни епизоди и/или спонтанната им резолюция, т.е изчезване на оплакванията, са много важни ориентири в диагнозата и терапевтичното поведение на диплопията.

 

При изследване на диплопията е необходимо да се отговори на 3 важни въпроса:

  • Дали диплопията изчезва при затваряне на едното око – което отличава бинокулярната от нонокулярната диплопия;
  • Дали разстоянието между 2-та образа се променя при промяна положението на главата или посоката на погледа в различните посоки – при промяна най-често се касае за пареза на очедвигателен мускул;
  • Дали вторият образ се измества в хоризонатална (образ един до друг) или вертикална позиция (образ един върху друг).

Диагноза

 

Диагнозата двойно виждане изисква внимателно обследване както на началото на оплакванията, тяхната интензивност, вариабилност във времето, факторите, които ги засилват или отслабват, така и анамнезата за други съпровождащи или предшестващи заболявания – диабет, съдово заболяване, високо кръвно налягане, главоболие и други неврологични оплаквания, мускулна слабост или уморяемост, прием на медикаменти и други субстанции, предишни операции, скорошни травми на главата и лицето. Разглеждането на стари снимки също би било от помощ за установяване давността на оплакванията, особено в случаите, когато е налице компенсационно завъртане на главата на една страна (при слабост на корния кос очедвигателен мускул).

 

Изследванията включват:

  • Физиологична оценка – преценка дали се касае за монокулярна или бинокулярна диплопия (чрез закриване на здраво око); оценка на зрителната острота за всяко око поотделно и изследване дали тя се подобрява при закриване на изследваното око с пластинка с малка дупчица в средата, изследване на зрителните полета, оценка на диплопията при различна позиция на погледа ( в 9 –те главни посоки) и при различно положение на главата; изследване на очедвигателните нерви чрез движение на очите в различни посоки; преценка дали диплопията се влошава вечер (суспектен белег за миастения гравис), зеничната и симетрична реакция на светлина;
  • Анатомична оценка – изследване на позицията на главата, клепачите, орбитите и лицето за наличие на симетричност. Така например, спадането на клепачите насочва към парализа на окуломоторния нерв, докато неговата ретракция насочва към наличие на тироидна офталмопатия. Изследване за наличие на възпалителни белези или застой на кръвоносните съдове, палпация за установяване на фрактури, абсцеси, туморни процеси и т.н.

4211