Дегенерациите се характеризират със своето многообразие. Много често не са строго отграничени видове, а се преливат една в друга или представляват етап от развитието на определена група дегенерации. Едно от тези заболявания е пигментната дегенерация на ретината. Тя спада към генетично обусловените болести, прогресираща е, наследствена и нелечима. Засяга и двете очи, а началото е между 6-та и 12-та година.

 

Целият патологичен процес на това заболяване не е изяснен, но се предполага, че се свързва с ендокринни разстройства, генетични фактори, токсични въздействия. Приема се и тезата за дистрофия на пигментния епител на ретината ( един от слоевете на ретината, който изпълнява важни функции, благодарение, на които нервните клетки в ретината работят правилно). Оплакванията започват с нарушение на адаптацията, т.е. детето не може да вижда, когато стане тъмно.


 

При преглед на очното дъно се виждат склерозирали тесни кръвоносни съдове, пигментни струпвания, които постепено засягат периферията, папилата на зрителния нерв избледнява. В началото започва да се губи периферното зрение и пациентът вижда като през тръба, с развитието на заболяването намалява и централното зрение, поради дегенерация на макулата. Слепотата настъпва от 40- до 60- годишна възраст.

 

Понякога пигментната дегенерация се съчетава с усложнена катаракта, глаукома, късогледство, кератоконус. Има и вторични пигментни дегенерации, които са предизвикани от инфекциозни заболявания като: варицела, рубеола, ваксини и др. При поставяне на тази диагноза задължително се прави генетична консултация. Лечението за съжаление е неефикасно. Използват се лупи и телескопични очила, експериментира се и с вграждането на микрочип в ретината, чиято функция е да изпраща зрителна информация към зрителния нерв.

 

Друго заболяване от тази група е колоидната макулна дегенерация, която се характеризира с образуването на друзи. Те се появяват в двете очи и приличат на жълто-белезникави петънца с различен размер. Те могат както да се сливат, така и да се резорбират.Най-важното е, че не се отразяват на зрението, а лечение до сега не е известно. Дегенерацията на хориоидеята засяга средната обвивка на окото и по-точно нейната задна част.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Този вид дегенерации също са наследствени и се делят на две групи. В първата се намират заболяванията, увреждащи всички слоеве на хориоидеята. Представители са хориодеремията и гиратната атрофия. При първото заболяване жените са асимптомни преносители. Оплакванията започват от 4- до 30- годишна възраст. Болните се оплакват от намалено зрение на тъмно и загуба на периферното зрение. Цветното зрение е запазено.

 

В процеса на развитие на болестта артериалните съдове се стесняват, зрителният нерв атрофира, намалява и централното зрение. Лечението не дава резултати. При гиратната атрофия оплакванията са свързани с намалено зрение и нощна слепота. Промените постепенно обхващат ретината без макулата. Макулата се засяга в средната възраст. Появява се катаракта, високо късогледство, астигматизъм. Зрителното поле се стеснява, а цветното зрение се запазва дълго време.

 

За лечение се прилага витамин В, ограничава се белтъчната храна, дава се аминокиселината аргинин. При втората група хориоидални дегенерации лечението не носи резултат. Ангиоидните стрии също са част от дегенеративните заболявания и се свързват с други увреждания, свързани със слабост на еластичната тъкан. Заболяването се предава по наследство и засяга първо едното око, а в последствие и другото.

 

В началото няма засягане на зрителната острота и промените в очното дъно могат да се установят случайно. Виждат се тъмно оцветени стрии, започващи от папилата на зрителния нерв и се разпространяват към периферията. В хода на развитие на заболяването  по протежението на тези стрии могат да се образуват малки кръвоизливчета. Съответно зрението започва да намалява. За лечение може да се опита лазеркоагулация.