Доц. д-р Ваня Юрукова е специалист по вътрешни и белодробни болести, д.м. и магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. След дипломиране от Медицински университет-София, печели конкурс за асистент в НИББ. Оттогава до момента работи в Университетска специализирана болница за активно лечение на белодробни болести "Св. София“ ЕАД. Специализирала е в Италия. От 2007 г. е избрана за доцент в Клиничен център по белодробни болести. През 2006 - 2010 г. е началник Трета КНББ. От 2012 г. е зам. изпълнителен директор на СБАЛББ “Св. София”. От 2011 г. е републикански консултант по белодробни болести. 
 
Доц. Юрукова членува в Българския лекарски съюз, Българското респираторно дружество и Европейското респираторно дружество. Научните ѝ интереси са в областта на бронхообструктивните състояния - бронхиалната астма и хроничната обструктивна белодробна болест.
 
- Доц. Юрукова, кои са най-често срещаните белодробни заболявания у нас?
 
Те могат да се разделят на остри и хронични. В есенно-зимния сезон най-чести са вирусните инфекции, които могат да доведат до риносинуит, остър бронхит и пневмония, а също до обостряне на хроничните заболявания - хроничен бронхит, хронична обструктивна белодробна болест и бронхиална астма. В детската възраст бронхиалната астма е най- честото заболяване. А при възрастните вирусните и бактериални инфекции могат да бъдат причина да се потърси за първи път помощ от специалист пулмолог и да бъде диагностицирана хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). 
 
От друга страна, независимо от сезона са неопластичните заболявания с белодробна локализация. Оплакванията не са много по-различни от тези на пушачите, но при наличие на рентгеноморфологични промени се налага хистологична верификация.
 
- Каква е тенденцията в заболеваемостта – наблюдава ли се повишаване в броя на засегнатите?
 
За по-добро разбиране на белодробните заболявания и грижи, ще споделя факти за белодробното здраве в Европа от Бялата книга. Белодробните болести са отговорни за 1/6 от общата смъртност в света и са сред едни от най-значимите здравни проблеми в глобален мащаб. Всяка година един от всеки осем смъртни случаи се дължи на белодробно заболяване. Повече от половината от тях се причиняват от белодробен карцином или ХОББ и са свързани с тютюнопушенето. Белодробните заболявания ще причинят 1 от всеки 5 смъртни случаи в света. Тревожни са прогнозите на СЗО, че през 2020 г. хронична белодробна обструктивна болест да бъде трета водеща причина за общата смъртност.
 
Основен рисков фактор е замърсяването на въздуха на открито. Замърсяване на въздуха се отнася до вредните частички, разпрашавани във въздуха или газове в атмосферата, които могат да се вдишат. Това е смес, която включва озон, азотни оксиди, летливи органични вещества и въглероден оксид. Знаете, че, за съжаление, България заема лидерските места за най-замърсените градове в Европа. 18 145 души умират всяка година от болести, свързани със замърсения въздух в нашите градове. 
 
Замърсеният въздух в затворени пространства в жилищата, училищата, градския транспорт и метростанциите е на второ място сред рисковите фактори. Над 900 вида вещества са установени в затворени пространства, като някои от тях може да бъдат в концентрации 2 - 5 пъти по-високи, отколкото на открито. Между 1,5 и 2 млн. смъртни случаи се дължат на замърсения въздух в затворените помещения. Източници в затворени пространства са камини с открит пламък и готварски печки на дърва. Влагата и мухълът повишават риска от астма с 30 - 50%. 
 
Тютюневият дим съдържа повече от 4000 химични съединения, голяма част от които са токсични и канцерогенни. Над 600 000 непушачи умират поради експозиция на вторичен цигарен дим. 40 - 50% от пушачите развиват ХОББ, която води до инвалидизация и смърт, но 75% от болните не знаят, че страдат от нея, а само 6% провеждат лечение. Професионалните вредности са причина за развитие на 15 - 20% от ХОББ. Нужни са действия, които ограничават рисковите фактори, информационни кампании за разширяване познанията на населението, скринингови изследвания за ранна диагноза и условия за по-добра медицинска грижа. Ето защо ние, пулмолозите, подкрепяме Националната информационна кампания за астма и ХОББ "Дишам свободно". Организатори са две неправителствени организации – лекарска и пациентска – които обединяват усилията си в борбата с хроничните белодробни заболявания - Българското дружество по белодробни болести и Асоциацията на българите, боледуващи от астма, алергия и ХОББ. Цели се да се повиши информираността и здравната култура на българите за хроничните респираторни заболявания, да фокусира вниманието на политиците върху социалната значимост на тези болести и да се настоява за спешни действия за опазване чистотата на въздуха и ранната превенция и контрол на хроничните респираторни заболявания.
 
- Кои са рисковите групи по отношение на развитието на белодробни заболявания?
 
На първо място е генетично предразположение към този вид заболявания. Пациенти, които имат в семейството родители с атопия или астма, са с повишен риск за развитие на алергичен ринит и бронхиална астма. 
 
При генетичен дефект, може да се развитие алфа -1 антитрипсинов недоимък с клинична изява на белодробен емфизем. По отношение на неопластичните заболявания, също може да се каже, че съществува повишен риск при фамилна обремененост на пациента. 
 
Има данни за връзка между вредните навици на майката (тютюнопушене), хранене,  вътреутробни инфекции, теглото на новородено, липса на естествено хранене и развитие на ХОББ.
 
Вече стана дума за замърсяването на въздуха на открито и закрити помещения, ролята на фини прахови частици, на професионалните агенти и условия на живот. Тютюнопушенето повишава риска за развитие на ХОББ и белодробен карцином.
 
Пълноценното хранене също е от значение, както и физическата активност, тъй като тя може да съдейства за добра белодробна функция и правилна оксигенация. 
 
На рисковите групи се препоръчва ежегодно превенция с противогрипната ваксина. Препоръчва се и профилактика с противопневмококова ваксина и ваксина против H. influenzaе.
 
- Кои са симптомите на белодробни заболявания и тези, които не бива да пренебрегваме?
 
Не бива да се пренебрегва кашлицата, на която пушачите не обръщат внимание. Кашлицата, която може да има различни характеристики – от суха, дразнеща, влажна, епизодична, постоянна, в легнало положение, след храна и т. н. Вторият симптом е експекторацията или спутум, която може да варира по характеристика от слузна, слузна гной, може да бъде и кървениста. Много тревожен симптом е кръвохраченето, което може да бъде от жилки кръв до ясна кръв. Третият симптом е задухът. Той може да бъде пристъпен, но може да бъде постоянен или при физическо натоварване. Важно е и общото състояние - загуба на тегло, на апетит, отпадналост, субфебрилна температура.
 
В някои случаи симптомите могат да бъдат съвсем незначителни, да има само общо неразположение, бодежи в гърдите или суха кашлица, а на рентгенографията да има много значими изменения. 
 
- Какво е белодробното здраве на българите?
 
Болни сме. Късно търсим лекарска помощ. Обичаме да се лекуваме сами. А до специалист, независимо, че специалистите са ни лесно достъпни, също късно стигаме. Имаме отлично подготвени специалисти по пневмология и фтизиатрия, лекуваме по европейски и американски стандарти, разполагаме с най-новите медикаменти, участваме в световните инициативи за превенция на белодробните болести, с една дума - може да отговорим на всички предизвикателства. 
NEWS_MORE_BOX
 
От друга страна, продължаваме да пушим. По данни на НСИ консумацията на цигари на глава от населението за 2015 г. е нараснала и България е сред страните с най-висока консумация. Небрежни сме към себе си и не провеждаме профилактични прегледи. Не е популярна възможността за оценка на белодробната функция с един сравнително лесно осъществим тест наречен спирометрия, който е скрининг за диагностика на ХОББ
 
От друга страна, бележим успехи по отношение заболеваемостта от туберкулозата. Резултатите от Националната програма за подобряване на контрола на туберкулозата в България“ и “Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза”, финансирането за която се осигурява от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, показват намаляване на заболеваемостта, като от 38 на 100 хил. за 2008 г., през 2014 г. заболеваемостта е 23 на 100 хил. души. 
 
- Относно тютюнопушенето и децата - как влияе то на риска от развитие на белодробно заболяване по-късно в живота?
 
Проучвания в България сред учениците, проведени в Пловдив и Стара Загора, показват, че нашите деца правят първите си опити на пушачи в ранна детска възраст. Повече от ¼ от децата опитвали първата си цигара преди да навършат 10 години. Броят на учениците, опитвали да пушат, нараства от 47,2% при 13-годишните, до 66,3% при 15-годишните. 
 
Тютюнопушенето в ранна детска възраст може да доведе до трайни увреждания на белите дробове. Тютюневият дим поразява не само белите дробове, той има отношение към целия организъм – кожа, кости, сърдечносъдова система, половата система и т. н. Резултатите от наблюденията показват ранно влошаване на белодробната функция и повишаване на  риска от преждевременно стареене на белите дробове.
 
От друга страна, 2/3 от децата живеят при родители пушачи, а пасивното пушене при деца може до причини кашлица, свирене в гърдите, отит и т.н.