Доц. д-р Цветанка Петранова е специалист по ревматология. Работи в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и е член на Управителния съвет на Българско дружество по ревматология. 

 

- Доц. д-р Петранова, какво представлява остеопорозата?


 

Остеопорозата е костно заболяване, характеризиращо се с нарушена здравина на костите и  повишен риск от счупвания.
Различават се няколко варианта на остеопороза: 

  • Първична остеопороза;
    • Постменопаузална (тип I);
    • Сенилна (тип II);
    • Идиопатична остеопороза (ювенилна и при възрастни).
  • Вторична остеопороза.
    • При други основни заболявания – ендокринни, стомашно-чревни, ревматични, бъбречни и др.;
    • При лечение с някои медикаменти - кортикостероиди, хепарин, хормони на щитовидната жлеза, антиепилептични средства и др.

 

- Има ли симптоми, за които хората могат да следят?

 

Сама по себе си остеопорозата рядко дава клинична изява. Понякога може да се прояви костна болка в най-засегнатите области - гръдния и поясния отдел на гръбначния стълб, ребрата, подбедриците, която е в резултат на първите микрофрактури на костни гредички (трабекули). Болката се усилва при стоене прав, при движение, физическа работа и др. Обикновено се успокоява в легнало положение. Може да се явят едностранни или двустранни радикулерни болки, ирадииращи по хода на междуребрията. Натискът върху гръбнака, гръдната кост, ребрата, тибията и др. води до изразена болка.


Обикновено клинична симптоматика се появява в стадия на усложненията – фрактурите, които са най-опасният аспект на остеопорозата.

 

Характерно за тези счупвания е,  че  се причиняват от травма, която не би довела до фрактура на кост с нормална здравина. При възникнала фрактура клиничната картина се владее от нейните симптоми. Честотата на счупванията нараства прогресивно с напредване на възрастта.


Най-често се получават компресионни фрактури на нивото на 7-и, 8-и и 12-и гръден и 1-ви и 2-ри поясен прешлен. Обикновено 10-15 години след менопаузата гръбнакът се изкривява поради посочените прешленни фрактури. Оформя се кифоза (изкривяване на гръбначните прешлени) в гръдния му отдел, главата се привежда напред, коремната стена се отпуска и издава напред (абдоминална протрузия). Ръстът намалява с 5-10 см, относително се удължават ръцете.


Най-остро изразена и с най-тежки последици е фрактурата на бедрената кост. Тя се получава най-често след падане. Съпроводена е с изразена болка и налага хоспитализация на  пациента. Тя е локализирана в областта на шийката на бедрената кост или е интертрохантерна. Около 20% от  хората с бедрена фрактура умират от различни усложнения в първите 6 месеца след счупването, а 25% изискват продължителни грижи.
Типично за остеопорозата е и счупването в дисталната част на лъчевата кост. То рядко налага хоспитализация. След съответната репозиция ръката остава в гипс 4-6 седмици.

 

- След като се установи диагнозата остеопороза, какво е важно да знаят пациентите? Вярно ли е, че лечението продължава до живот?

 

След поставяне на диагнозата трябва да се започне лечение от лекар специалист в областта на ревматологията, ендокринологията, АГ или ортопедия. Трябва да се знае, че има ефективни терапии за остеопорозата, които не само спират процеса, но и заздравяват костта и намаляват риска от счупвания. В зависимост от тежестта на остеопорозата и рисковите фактори при конкретния пациент, лечението може да  продължи до живот, или да се провеждат т.нар. терапевтични ваканции. Необходимо е непрекъснато наблюдение от специалист, който определя хода на лечението. Необходим е постоянен прием на витамин Д3 и витамин К2, които осигуряват изграждането на здрава кост.

 

- Предвид пандемията от COVID-19 и изолацията, какво е важно пациентите с остеопороза да знаят за лечението и терапията, която им е назначена?

 

Пациентите не трябва да спират назначеното лечение. То не представлява опасност и не крие повишен риск от развитие на COVID-19.

 

- Защо лечението не бива да се спира? Какви опасности крие това?

 

Лечението не бива да се спира по преценка на пациента. Винаги решението за промяна в терапията трябва да се взима от компетентен лекар. Някои групи медикаменти (напр. лекарствените средства с химичен произход) позволяват спиране на лечението при достигане на терапевтичната цел, но наблюдението от лекаря продължава и когато е необходимо, то може да бъде възобновено. При лечението с биологични лекарства терапията не може да бъде преустановена рязко, а ефектът трябва да се „запечати“ с прием на лекарствено средство с химичен произход различно дълго време. При кост-изграждащите медикаменти има определена продължителност на тяхното приложение, която не бива да бъде надхвърляна.

 

- Какъв трябва да е режимът на хранене на пациенти с остеопороза?

 

От съществено значение е достатъчният прием на качествен протеин, калций и витамин Д. Най-богати на калций са млечните продукти, някои риби, ядки, плодове, зеленчуци и др. За костното изграждане е необходим витамин Д. Част от него се доставя с храната, останалата част се образува в кожата при излагане на слънце. Богато на витамин Д е рибеното масло. Трябва да се избягва консумацията на алкохол и много кафе и да се преустанови тютюнопушенето.


Много важно е физическото натоварване, което е стимул за изграждането и поддържането на костния скелет. Препоръчва се туризъм, пешеходство, градинска работа, както и някои спортове - тенис, гимнастика и др.

 

*Материалът е създаден със съдействието на Амджен