Доц. д-р Теодора Светославова Ханджиева-Дърленска, дм
Завършва медицина в Медицински факултет, Медицински университет в София през  2005 г. В последващите години защитава две докторски степени в България (2009 г.) и в Дания (2011 г.) в областта на фармакологията и храненето. През 2010 г. получава специалност по фармакология, а през 2015 г. - специалност по хранене и диететика. От 2016 г. е доцент в Катедрата по фармакология и токсикология в МУ-София. Главен изследовател е в научните проекти DiOGenes (2005-2009) по 6-та Рамкова програма на Европейския съюз и на PREVIEW (2013-2018) по 7-ма Рамкова програма на Европейския съюз.
Доц. д-р Ханджиева-Дърленска е лекар изследовател в евопейския проект за превенция на детското затлъстяване EPHE (2013-2015). Тези проекти са насочени към превенцията на захарен диабет тип 2 и повлияването на затлъстяването при деца и възрастни. Председател е на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.
Научните ѝ интереси са в областта на превенцията и лечението на предиабета и затлъстяването при деца и възрастни, метаболитните заболявания и фармакологията. 

 

- Доц. Дърленска, във връзка с наближаването на коледните празници, какво ще посъветвате хората, за да избегнат здравословни проблеми?



По време на празниците, не бих казала, че е точно моментът за започване на диета. Трайното напълняване не се случва за толкова кратък период.


Да, консумацията на повече храни през празниците е факт, а с тях и приемът на повече въглехидрати, мазнини и сол, което увеличава енергийният прием. Ако човек иска да се грижи за себе си, здравословните хранителни навици трябва да бъдат усвоени по-рано.


Според мен по празниците най-важното е да бъдат спазени традициите. Специално около Коледа, традициите повеляват на Бъдни вечер всички ястия да бъдат постни. Това не е толкова натоварващо за черния дроб и панкреаса. А на Коледа храната вече включва и месо.


Хората, които страдат от здравословни проблеми, свързани със стомашно-чревния тракт, панкреаса и др., са запознати с ограниченията, които трябва да спазят. Съветът ми е – спазвайте традициите умерено!

 

- Какъв е основният проблем със храненето на съвременните деца? Има информация, че затлъстяването се предопределя от охранването на децата в най-ранна възраст?


Наистина 60-70% от теглото и от риска за затлъстяване се определят генетично. Вече са открити над 20 различни гена, обвързани с повишен риск от наднормено тегло, но факторите на околната среда също са изключително важни!


В детска възраст, както и при възрастни, факторите на околната среда са правилното хранене, необходимата физическа активност и не на последно място – сънят.


Сънят е изключително важен, особено при децата. По време на съня се синтезира растежният хормон и се осъществяват много метаболитни процеси, важни за узряването на организма. 


В детска възраст има различни препоръки, колко трябва да е продължителността на съня. При съвсем малките, тя може да бъде 11-12 часа и с напредване на възрастта, към тийнейджърска възраст, продължителността спада.


За мастните клетки и мастната тъкан, още от 1994 г. се знае, че са ендокринен орган. Те синтезират различни хормони и пептиди, регулиращи апетита. Още тогава беше поставена ерата на регулацията на апетита, с откритието на хормона лептин. Той се синтезира от мастната тъкан и неговата основна функция в организма е да поддържа енергийния баланс и да потиска апетита.


Впоследствие беше установено, че при хората с наднормено тегло, което се характеризира с прекомерно натрупване на мастна тъкан, се наблюдава лептинова резистентност. При тях апетитът няма как да бъде потиснат и не бива осъществена физиологична регулация.
Лептинът не е единственият хормон, отговарящ за апетита. Те са цяла палитра.


От друга страна се говори за хипертрофично и хиперпластично затлъстяване. Доскоро се смяташе, че в детска възраст се формира броят на мастните клетки – адипоцитите и в последствие те само увеличават размера си при напълняване.


Вече се знае, че освен в детска възраст, броят на мастните клетки може да се увеличи и при възрастни. Проблемът при децата със затлъстяване е, че порастват и носят това заболяване. Затлъстяването не е козметичен дефект. Това е едно хронично заболяване, с характер на метаболитно смущение, което води до над 195 усложнения!


Децата с наднормено тегло нерядко страдат от заболявания, които са характерни за възрастни. Все повече такива деца страдат от артериална хипертония, захарен диабет тип 2 – заболявания, които до преди 20 години се срещаха изключително рядко в детска възраст и бяха по-скоро характерни за възрастните индивиди.


- С какво се свързва липсата на сън в днешно време?


Сънят е наистина много важен! Вече има много сериозно проучвания, които твърдят, че сънят при деца е много намален, вследствие на увеличен брой часове пред екраните. Това е голям проблем за децата, тъй като те прекарват повече време с устройствата отколкото е препоръката. Тя е следната:
До тригодишна възраст не трябва да се дава достъп до никакъв екран. Не става въпрос само за телевизия, а и телефони, таблети и други мобилни устройства. В България все по-често на децата в количката се дава телефон за занимавка.


От 3 до 6 години се препоръчва да се прекарва не повече от час пред екрана дневно.


След 6-годишна възраст е желателно да се прекарват не повече от 2 часа пред какъвто и да било екран.


Родителите може би не са запознати, но екраните наистина са вредни. Те превъзбуждат нервната система и в дългосрочен план, това води до хиперактивност, липса на концентрация и други неврологични смущения, както и проблеми с очите. 


Това е навик. Ако детето свикне с екрана, след това то не може да бъде отказано, защото вече се наблюдава и зависимост към даденото устройство.


При гледане на телевизия се излъчват и много реклами на вредни храни с бързи захари, наситени мастни киселини и желанието на децата за тях се стимулира.


В Англия например, тенденцията е да бъдат забранени всякакви подобни реклами. Все повече внимание се обръща на това и в други европейски държави.


Скорошно изследване на деца от 6-9-годишна възраст сред 8 европейски държави показа, че България  е на първо място по време прекарано пред екраните от изследваниет деца. Те прекарват средно 26 часа на седмица, докато в държави като Белгия и Холандия, времето е 14 часа седмично.


- Какво може да се предприеме, за да се подобри физическото състояние на детето?


При децата подходът срещу затлъстяването е по-труден, тъй като не могат да бъдат поставени на диетичен режим, защото все още растат. Режимът трябва да е по-скоро ограничителен и основната препоръка е да се увеличи физическата активност на детето.


Повишаването на физическата активност не означава задължително тренирането на определен спорт. Означава просто да се движат, което при тях е и заложено. Децата обикновено не стоят на едно място и не гледат да седнат, напротив. Те постоянно са в движение и разход на енергия – това обаче зависи и от навика на детето да се движи и примера, който вижда в родителите, приятели и т.н. 


За да има ефект всичко това, е нужно семейството като цяло да подобри навиците си и да помогне на детето. Много често децата с наднормено тегло са с родители с наднормено тегло. Не става въпрос да се започне диета в семейството, а да се изградят правилни и здравословни навици на хранене и физическа активност.


В момента е много модерно здравословното хранене, но то не трябва да е просто тенденция, а начин на живот, за да бъдем здрави и дълголетни.


Освен, разбира се, приемът на плодове и зеленчуци, децата трябва да приемат и белтъчини от животински произход. Това може да бъде месо, млечни продукти, риба или яйца. Зърнените храни и варивата също са много важни. Всичко това е важно, за да бъде разнообразно и пълноценно храненето.


Много програми стимулират приема на плодове и зеленчуци, например програмата „5 a day”, която препоръчва приема на поне 5 зеленчука и плодове  дневно, което е около 400 грама, а това е препоръката за над 18-годишна възраст.


- Смятате ли, че пандемията увеличи броя на затлъстелите деца и метаболитните смущения?


Все още няма информация, показваща увеличение на броя на затлъстелите деца и възрастни. Една година не е достатъчен период, за да се случи това, но още юни месец във Франция бе направено проучване. То показва, че френското население е качило теглото си с около 3 килограма при първата карантина през месец март.


Да, очаква се да се зачести покачването на теглото, дори и при слаби хора, защото физическата активност е намалена и престоят вкъщи е увеличен. Това обаче е временно състояние. Основният проблем е прекомерният прием на храни с много сол, много захар, много мазнини – това са основно пакетираните храни, които са много вкусни за децата и са евтини и лесно достъпни.


Важно е децата да имат информация какво съдържат тези храни. Важно е заедно с тях да четем етикета, за да се научат да правят информиран избор. Важно е да се знае, че например в 330 ml сок се съдържат 25 грама захар, понякога и повече. А това е средният препоръчителен прием на захар дневно. 
Всичко това зависи от семейството и навиците, които ще изгради на детето.


- Каква е разликата между хранителните и метаболитните смущения?


Искам да обясня, че хранителните нарушения като анорексия, булимия, ортофагия и други са психиатрични заболявания, докато затлъстяването е метаболитно заболяване. Важно е да се прави разлика!


- Колко често се срещат метаболитни отклонения при деца в днешно време? Кои са рисковите фактори, които предразполагат за развитието им?


В момента – много често. Всяко 4 дете в Европа страда от наднормено тегло. 


В България проблемът също е налице и е видимо. При последното национално проуване на храненето на населението се установи тенденция към лек спад на наднорменото тегло при момиченца в детска възраст. 


Освен това, преди година излезе много голямо проучване на СЗО, което показва, че децата между 6-12-годишна възраст са с тежко затлъстяване в средиземноморските държави – Гърция, Италия, Испания, Португалия, Малта. 


България е накъде посредата, на 7-мо място, заедно с други държави от Балканите. Тоест ние не сме толкова зле. 


Основните фактори за развитие на детско затлъстяване са нездравословният начин на хранене, приемът на високо калорични храни, висок прием на сол и захар и нисък прием на полезни храни. България е една от държавите с най-ниска консумация на кисело мляко.


Българинът д-р Стамен Григиров открива през 1905 г. бактерията, съдържаща се в киселото мляко - Lactobacillus Bulgaricus. В закваската се съдържа и Streptococcus Thermophilus. На тези микроорганизми и наличните в млякото витамини и минерали и пълноценен белтък се дължат полезните характеристики на киселото мляко. Според Иля Мечников в началото на 20 век има най-много столетници в България и според него това се дължи на консумацията именно на кисело мляко.


В последните години се среща голям спад в консумацията му измежду българите. Това отново може би се дължи на недобрата информираност на обществото, във връзка с производството на кисело мляко.


Да, в началото на 90-те години е имало проблеми с качеството на киселото мляко, но в 21 век киселото мляко е под много добър контрол. По-голямата част от марките са по БДС – Български държавен стандарт, определящ качеството на храна.


- Какви усложнения могат да се наблюдават в бъдеще при деца със затлъстяване?


Както споменах, усложненията са над 195 вида. Те са предиабетно състояние, захарен диабет тип 2, високо кръвно налягане, дислипидемия, ракови заболявания, ментални проблеми като депресия и други, отключване на хранителни смущения, като булимия и анорексия и други.


Понякога усложненията идват от погрешния контрол на родителите. Те невинаги знаят как да постъпят правилно с децата и понякога налагат ограничения, които допълнително усложняват състоянието. Затова е важно те да бъдат информирани и запознати.


За Covid-19 също се знае, че хората с наднормено тегло и затлъстяване са с повишен риск  и обикновено прекарват инфекцията по-тежко и с по-голяма смъртност. Това са данни от американско проучване, което излезе през септември месец.


При самото затлъстяване е налице нискостепенно възпаление и нарушена имунна реакция, което може би е обяснението за по-голямата честота на COVID-19 при тези пациенти.