Доц. д-р Стефан Найденов е специалист кардиолог в София с над 15 години опит. Диагностицира и лекува сърдечносъдови заболявания като артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, клапни сърдечни заболявания.

Завършва Медицински университет - София през 2001 г. Специалност "Кардиология" придобива през 2012 г. Има защитена научна и образователна степен "Доктор" по специалността от 2007 г.

След своето дипломиране работи последователно в отделение по вътрешни болести на СБАЛВБ - Симеоновград, Център по Спешна медицинска помощ - Хасково и Кардиологично отделение към МБАЛ-Хасково.


От 2006 г. до момента е част от екипа на Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести „Проф. Ст. Киркович“ към УМБАЛ „Александровска“.

Има над 60 научни публикации в национални и международни медицински издания и над 50 участия с доклади или постери в национални и международни научни събития.

Той е член на Дружество на кардиолозите в България, Европейско кардиологично дружество, Международно дружество по хипертония, Европейска асоциация по перкутанни сърдечносъдови интервенции, Европейска асоциация по сърдечносъдова профилактика и рехабилитация и на няколко работни групи в областта на кардиологията.

 

- Доц. Найденов, какво точно представлява високото кръвно налягане и какви видове има?

 

Зависимостта между артериалното налягане и риска от възникване на сърдечносъдови и бъбречни увреждания е непрекъсната - това прави разграничаването между нормотония - нормално артериално налягане и хипертония на базата на точно определени стойности на артериално налягане донякъде условно.

 

От прагматични съображения в клиничата практиката все пак ние използваме точно определени стойности на артериалното налягане, преди всичко, за да улесним диагностиката и избора на лечение при пациентите с артериална хипертония. Известен, макар и минимален сърдечносъдов риск обаче съществува и при много по-ниски стойности на артериално налягане, например 115/75 mmHg спрямо стойностите, при които поставяме диагнозата артериална хипертония.

 

В зависимост от стойностите на систолното и диастолно налягане, артериалното налягане може да бъде класифицирано в следните групи: оптималното артериално налягане е налягането под 120/80 mmHg (милиметра живачен стълб); нормално е налягането в границите 120-129 /80-84 mmHg; високо нормално артериално налягане е налягане в границите 130-139/85-89 mmHg; като хипертоници определяме хората, които поддържат артериално систолно налягане равно или по-високо от 140/90 mmHg mmHg за систолното и диастолно налягане, съответно.

 

 - Защо са определени точно тези стойности на артериално налягане като стойности, при които налягането се счита за повишено?

 

Има натрупвани солидни доказателства от големи клинични проучвания и метаанализи, че ако ние лекуваме пациенти с артериално налягане равно или превишаващо 140/90 mmHg, ползите от лечението, медикаментозно и/или немедикаментозно, ще бъдат много по-големи отколкото рисковете от това лечение.

 

Не всички лица, при които е измерено артериално налягане по-високо от 140/90 mmHg са хипертоници! За да се постави диагнозата „артериална хипертония“ е нужно повишените стойности на артериалното налягане от и над 140/90 mmHg да се потвърдят от лекар при многократни измервания, по време на различни прегледи, при поне 2 прегледа през поне едноседмичен интервал.

 

Само при пациентите с установени при неколкократни измервания силно повишени стойности на артериалното налягане (≥180/110 mmHg) и/или установяване на увреждания в организма, за които се знае, че могат да се причинят от артериална хипертония, може да си позволим да поставим диагнозата „артериална хипертония“ още при първия преглед.

 

Съществуват три степени на хипертония. Лека степен е в границите 140-159/90-99 mmHg. Умерена е 160-179/100-109 mmHg и тежката -  ≥180/110 mmHg.

 

Допълнителна група пациенти са тези с изолирана систолна хипертония - систолно артериално налягане ≥140 mmHg при диастолно налягане < 90 mmHg.

 

При по-младите хипертоници често водещо е повишаването на диастолното налягане (>90 mmHg), при нормално или високонормално систолно налягане. Настоящата класификация на АХ не включва „Изолирана диастолна хипертония“ въпреки наличието на реална хипертония при тези пациенти и необходимостта от лечение.

 

Артериалната хипертония бива две основни групи – есенциална хипертонична болест, която е преобладаващата – при 92-96%  от пациентите и много по-рядко срещаната вторична или симптоматична хипертония, при която повишеното налягане е част от многото симптоми и промени в резултат на друго водещо заболяване.

 

- Кои са най-честите рискови фактори за възникване на артериална хипертония и усложненията, свъзразни с това заболяване?

 

Артериалната хипертония е едно изключително хетерогенно заболяване с многофакторна етиология. Ако трябва да уточним, кои са основните причини, рискови за въникване на артериална хипертония, те могат да бъдат обобщени няколко основни групи.

 

Генетичното, фамилно предразположение определено има своето важно значение. Установени са над 120 гена, чиято експресия оказват влияние върху контрола на артериалното налягане чрез синтезата на различни биологично активни продукти – някои от тях със съдовосвиващ, а други със съдоразширяващ ефект.

 

Съдосвиващ ефект оказват катехоламините - норадреналин, адреналин, допамин, както и ангиотензин II, вазопресин, ендотелин и много други. Молекули, които разширяват съдовете са азотния оксид, брадикинин, простагландини и простациклини, натрийуретични петиди и други.

 

При физиологични условия е налице баланс между синтеза и обмяната на съдосвиващите и съдоразширяващите фактори, но при определени условия,  обикновено свързани с генетиката, започват да преобладават тези със съдосвиващ, или да намаляват тези със съдоразширяващ ефект.

 

Важно значение за развитие на артериална хипертония имат и редица морфологични промеи в съдовата стена, свързани най-често с процесите на атерогенеза. Увреждането на съдовия ендотел води до намаляване продукцията на азотен оксид.

 

По отношение на наследственото предразположение, установено че, че ако единият родител е с хипертония, то унаследяване има при поне 35-50% от децата след определена възраст. Ако и двамата родители са хипертоници, рискът от възникване на артериална хипертония на определен етап от живота нараства до 60-65%. Разбира се, пенетрантността не е 100%, т.е. при спазване на определени мерки, настъпването на хипертонията може да бъде предотвратено или поне забавено за дълъг период от време.

 

Балансът между активността на симпатикусовата и парасимпатикусовата нервна система също влияят върху съдовия тонус и също имат отношение към предразположението към развитие на хипертония.

 

Много важен фактор за развитие на артериална хипертония при всички хора е естественият процес на стареене, включително стареене на съдовете с напредване на възрастта. Броя на еластичните влакна в съдовата стена намалява, поради което намалява и тяхната разтегливост което води до постепенно нарастване главно на систолното наляагане.

 

Една не по-маловажна група причини за развитие на артериална хипертония, са външните фактори, свързани с начина на живот. Много от тях могат да бъдат добре контролирани при даване на правилните съвети и мотивиране на пациентите да ги спазва.

 

Нездравословния хранителен режим с повишена консумация на готварска сол и редица други нездравословни съставки, наднорменото тегло и затлъстяването, намалената физическа активност, психосоциалния стрес и др. увеличат значително риска от възникване на хипертония.

 

Съчетанието на тези външни фактори с генетично обусловеното предразположение към развитие на артериална хипертония не само ускорява значително възникването на хипертонична болест в по-млада възраст, но също и влошава самата хипертония, както и нейния контрол.

 

Когато оценяваме хипертониците е много важно да уточним не само степента на хипертонията, а и стадия на заболяването, който се определя от увреждане на т. нар „прицелни органи“ - сърце, мозък, бъбреци, ретина и периферните артериални съдове.

 

Не трябва да се пропуска оценката и на глобалния сърдечносъдов риск при всички хипертоници, определящ се не само от повишеното артериално налягане, но и от придружаващите рискови фактори и заболяване. Този риск трябва да се преоценява редовно тъй като обикнвено се влошава във времето при повечето хипертоници и това налага промени в терапевтичните стратегии.

 

- А какво можем да кажем за пациентите с вторична хипертония?

 

Тази форма на хипертония възниква обичайно в много по-ранна възраст, под 40 години, въпреки че напоследък и възрастта на пациентите с есенциална хипертония значително се понижи.

 

Най-чести причини за вторична артериална хипертония са бъбречните заболявания - диабетната нефропатия, пиелонефрит, гломерулонефрит, поликистозата на бъбреците, интерстициалният нефрит и др.

 

Редица ендокринни заболявания, например хипералдостеронизъм, хиперглюкокортицизъм, феохромоцитом, тиреоидни заболявания, хиперпаратиреоидизъм също повишават артериалното налягане. При пациенти с наднормено тегло/затлъстяване и съмнения за вторична артериална хипертония задължително трябва да се изключи синдром на обструктивна сънна апнея.

 

Бих желал отново да подчертая, че пациентите с вторична артериална хипертония са само около 5% от всички хипертоници – преобладаващата част от пациените са с есенциална хипертония.

 

- Рисков фактор ли е диабетът?

 

Нарушенията в глюкозния метаболизъм са свъзрани с повишен риск от развитие и на артериална хипертония. Голяма част от диабетиците имат и придружаваща артериална хипертония и обратното – много хипертоници развиват, ако не диабет, то поне някои „преддиабетни“ състояния, например нарушена гликемия на гладно, нарушен глюкозен толеранс.

 

Единият от възможните механизми за повишаване на атериално налягане при влошаване на глюкозния метаболизъм е свъразн със солевата и инсулиновата чувствителност. Установена е обратно пропорционална зависимост между тях – висока солева чувствителност – ниска инсулинова чувствителност. Високата солева чувствителност повишава значимо риска от развитие на артериална хипертония – всеки втори хипертоник е с висока солева чувствителност. Ниската инсулинова чувствителност е води до нарушения в глюкозния метаболизъм. Това е една от причините артериална хипертония и диабет да се наблюдават често при едни и същи пациенти.

 

Захарният диабет тип 2 често се свързва и с друг рисков фактор – наднормено тегло/затлъстяване. Този фактор е рисков обаче и за повишаване на артериално налягане.

 

Неконтролираният захарен диабет често води до увреждане на бъбреците, което е свързано впоследствие с повишаване на артериално налягане или с влошаване на вече наличната артериална хипертония.

 

Диабетът повишава риска от развитие на артериална хипертония, но не е задължително диабетиците да станат хипертоници. Придържането към препоръките за здравословен начин на живот и назначеното антидиабетно лечение може да предотврати (или поне да забави за дълъг период) последствията от диабета.

 

- Промени ли се в последните години броят на пациентите с артериална хипертония и смятате ли, че това има общо с вредните навици на хранене и начин на живот?

 

Да, със сигурност. Това се подчертава и в документите, публикувани от Европейското кардиологично дружество и редица други медицински асоциации и дружества.

 

Възприемането на т.нар. „западен стил на живот“ неизменно води и ще води и в бъдеще до нарастване на броя на хипертониците. До 2030 г. се очаква истинска пандемия на сърдечносъдовите заболявания, сред които водещо значение ще пордължи да има артериалната хипертония.

 

В момента броят не хипертониците по света се оценява на около 1 милиард и 100 милиона. Очакванията са през 2025 г. този брой да достигне 1,5 милиарда.

 

Вредният начин на живот – нездравословен хранителен режим, намалена физическа активност, наднорменото тегло, тютюнопушенето, хроничен психосоциален и професионален стрес са отговорни за значително увеличаване на броя на хипертониците и „подмладяване“ на тяхната възраст.

 

- Какво показва статистиката за нашата държава?

 

В България имаме данни от по-малки проучвания, провеждани главно по повод на отбелязването на Деня на хипертонията, Деня на сърцето и други. Според тези данни между 40-50% от хората, които идват на пунктовете за измерване на артериално налягане, са с повишено артериално налягане.

 

Тези данни са сравними с резултатите от по-големи епидемиологични проучвания в други европейски държави, според които при лица на възраст над 40 години, честотата на хипертонията е 35-40%, а във възрастовата група над 60 години, повече от 60% от хората са хипертоници.

 

- Развива ли се лечението на хипертонията? Какви са новите подходи?

 

Лечението на хипертонията е медикаментозно и немедикаментозно. Вече са въведени и инвазивни методики като симпатикусовата денервация на реналните артерии или барорецепторната стимулация, но те засега са запазени само за пациентите с тежка, медикаментозно неконтролирана хипертония, а и много от тези инструментални методики са все ще на етап клинични изпитвания.

 

През последните 15-20 години не са създавани и въвеждани нови класове антихипертензивни медикаменти. Има нови представители на отделните класове, които на практика не се различават значително помежду си.

 

Това, което се промени в терапията на пациентите с артериална хипертония през последните 2 десетлиетия и продължава да се усъвършенства, всъщност са терапевтичните стратегии, насочени към контрол не само на повишеното артериално налягане, но и на глобания сърдечносъдов риск при хипертониците. Понастоящем се възприема подходът с начална комбинирана терапия с поне два медикамента от различни класове, в ниски или средни дози, по възможност в 1 таблетка.

 

Много често проблемът с контрола върху хипертонията не се дължи на липсата на ефикасност на самите медикаменти, а на неподходящия им избор, доза и много често – на непридържане на пациентите към предписаното лечение.

 

Доказано се, че комбинациите в една таблетка, подобряват придържането към терапията и това води до подобряване и на контрола върху хипертонията и на цялостната прогноза при тези пациенти.

 

При всички пациенти с артериална хипертония лекарите трябва да дадат и необходимите указания за придържане към здравословен начин на живот, главно свързан с подходящ диетичен режим, много важно е да се намали до минумим консумацията на солени продукти, повишена физическа активност, намаляване на телесното тегло, преустановяване на тютюнопушенето, избягване на злоупотребата с алкохолни напитки и др.

 

Немедикаментозният подход може да постигне много добър ефект върху артериалното налягане, особено при по-млади хипертоници с начална хипертония, без увреждане на прицелните органи.

 

При пациенти с дългогодишна артериална хиперпония и/или по-тежка артериална хипертония немедикаментозните мерки, заедно с медикаментозното лечение също са много важни – те не само намаляват сърдечносъдовия риск, но могат и да намалят броя на лекарствата и техните дози, необходими за понижаване на артериално налягане до прицелните нива.

 

Приемът на готварска сол трябва да бъде намален до ≤5 мг на ден. Трябва да се знае, че >85% от солта, която консумираме ежедневно, попада в нашия организъм с готовите хранителни продукти, т.е. полуфабрикатите, тестените изделия, готовите месни изделия, консервите и др. По-малко от 10% от солта постъпва от солницата по време на хранене и до 5% - от солта, добавена към домашните ястия по време на готвене.

 

Важно е хипертониците, а и всички лица, застрашени от развитие на артериална хипертония или друго сърдечносъдови заболявания да консумират достатъчно полодове и зеленчуци – поне по 200 g на ден, разделени в поне 2-3 приема. Особено полезни са плодовете и зеленчуците, както и други хранителни продукти, богати на калий и магнезий, които имат благоприятен ефект върху артериалното налягане.

 

Препоръчва се консумация на пълнозърнести храни, нискомаслени млечни продукти, сурови, несолени ядки по 30-45 г на ден и морска или океанска риба поне веднъж, по-добре два пъти седмично.

 

Тютюнопушенето трябва да бъде преустановено напълно, а алкохолът, при тези които консумират алкохолни напитки – сведен до минимум. Известно е, че по-големите количества алкохол имат съдосвиващ ефект и повишават артериалното налягане. Според актуалните препоръки на Европейското кардиологично дружество, допустимото количество алкохол за мъжете е 14 единици седмично, а за жените – 8 единици. Една единица се равнява на 125 мл вино, 250 мл бира или 25 ml стандартен алкохолен концентрат.

 

Много от пациентите с артериална хипертония се нуждаят и от понижаване на телесното тегло – редица проучвания доказват наличието на много силна връзка между теглото и артериалното налягане.

 

Повишената физическа активност може да понижи артериалното налягане не само чрез понижаване на телесното тегло, но и чрез стимулиране на синтеза на азотен оксид от съдовия ендотел, който оказва мощен съдоразширяващ ефект. Препоръчва се хипертониците, както и всички лица, застрашени от хипертония, да извършват ежедневно поне 30 минути умерена физическа активност, от 5 до 7 пъти седмично, под формата на различни упражнения у дома или в спортни зали или сред природата

 

Според проучвания умерено интензивните аеробни упражнения под формата на джогинг, спортно ходене, колоездене, плуване и др. могат да намалят систолното и диастолното налягане средно с около 10/6 mmHg.

 

Хроничният психосоциален стрес също трябва да бъде сведен до възможния минимум.

 

- С текущата ситуация покрай пандемията какво се случва с профилактиката и скрининга при пациентите с високо кръвно налягане?

 

За съжаление, много от пациентите с артериална хипертония и други сърдечносъдови заболявания започнаха да пропускат планираните си профилактични прегледи. А много от пациентите, при които оплакванията са започнали по време на пандемията, са отлагали прегледа при лекар с месеци, което е довело до влошаване на състоянието им и до поява на усложнения.

 

Аз самият имам пациенти, които преди пандемията се проследяваха редовно, на всеки 1 до 2 месеца, не повече от 4-5 месеца, но след началото на пандемията не бяха идвали повече от година. При много от тези пациенти беше настъпила промяна в клиничното им състояние.

 

КОВИД-19  се отрази много неблагоприятно върху контрола върху хипертонията. Това се дължи не само на патогенетичните механизми на проникване на вируса в клетките, свързани с повишаване на артериалното налягане Оказа се, че много пациенти променят и дори преустановяват лечението за артериална хипертония и други заболявания самоволно, повлиявайки се от различни непроверени, често съмнителни информационни източници, най-вече в интернет пространството.

 

При други пациенти терапията се намалява или спира поради привършване на таблетките и страх, особено по време на т. нар. „КОВИД-19 вълни“ пациентът да посети лекар, за да бъдат преизписанани или коригирани медикаментите.

 

- А какви са ефектите на вируса върху хората с артериална хипертензия?

 

Известно е, че коронавирусът, причинил пандемията, навлиза в клетките чрез свързване с т. нар. АСЕ-2 рецептори, които имат важно значение в регулацията на артериалното налягане.

 

Най-общо, свързвайки се и блокирайки тези рецптори, вирусът на КОВИД-19 води до повишаване на нивото на ангиотензин II, който има мощен съдосвиващ ефект, но също и редица други вредни ефекти върху сърдечносъдовата система.

 

- Каква смятате е перспективата за населението и високото кръвно налягане?

 

За съжаление, броят на хипертониците у нас, а и по света, ще продължи да нараства, каквито и мерки да се предприемат поради редица обективни и субективни причини. Ние можем все пак да повлияем и забавим тези тенденции най-вече чрез въвеждане на правилни, работещи стратегии за първична профилактика на населението, особено при хората в риск за развитие на артериална хипертония и други сърдечносъдови заболявания.

 

Бихме могли да взаимстваме опита и добрите клинични практики, вече утвърдени в други страни. Определено ще имаме полза от провеждането на редовни скринингови програми, които биха идентифицирали голяма част от хипертониците, пациентите с високонормално артериално налягане, застрашени от развитие на артериална хипертония, както и пациентите с други важни рискови фактори и заболявания.

 

Много важно е намаляването на консумацията на готварска сол. Продажбата на продукти като чипс, крекери, солети, пържени храни и много други, съдържащи изключително големи количества сол трябва да подлежи на много строг контрол.

 

Благоприятен ефект би оказало и повишаването на информираността на населението за артериална хипертония и другите свързани рискови фактори и заболявания. Реализирането на тази цел трябва да стане чрез ангажирането на информационните медии - телевизия, радио, интернет, печатни издания, личните лекари, водещи клинични специалисти в дадена област,  кампании, организирани по различни поводи, например деня на хипертонията и др.