България е една от страните, които заемат водещо място по сърдечносъдови заболявания в Европа. Очаква се до 2030 г. броят на починалите от този проблем да достигне 23 млн. души. Това стана ясно преди дни, когато у нас отбелязвахме Световния ден на сърцето (29 септември). Кои са основните болести, които поразяват сърцето на българина и можем ли да се предпазим от тях, коментира доц. Сотир Марчев.
Доц. д-р Сотир Марчев е директор на Университетска специализирана болница за активно лечение по кардиология в град Плевен.
Завършва с отличен успех Медицинския университет в София през 1987 г. Има две специалности - по кардиология и вътрешни болести.
Специализирал е електрофизиология в Университетската болница в Белград при проф. Милашинович, ехокардиография във Виена към Европейското кардиологично дружество и инвазивна кардиология и електрофизиология в Университетска болница в Осака, Япония.
Към настоящия момент доц. Сотир Марчев е изпълнителен директор на Българския кардиологичен институт, доцент по кардиология към Медицински университет - Плевен, републикански консултант по кардиология, член на Управителния съвет на Българска асоциация по ултразвук в медицината, почетен член на Европейското кардиологично дружество (FESC), акредитиран ехокардиографист на Европейското кардиологично дружество, член на редакционната колегия на списания "Българска кардиология", "MD", "Кардио D" и "Topmedica", съосновател и член на Управителния съвет на Асоциация на частните болници в България.
Има 100 научни публикации и 14 книги в областта на кардиологията, вътрешните болести и общата медицина.
- Доц. Марчев, кои са здравословните проблеми, които поразяват най-често сърцето на възрастните хора?
Най-честият проблем, който все повече нараства лавинообразно, е, че в България има много възрастни хора, които няма кой да гледа. Те имат перфектни деца, някои от които дори работят като доктори в центъра на Париж и лекуват елита на Франция, други работят в Лос Анджелис и лекуват елита на Холивуд, но не могат да гледат майките и бащите си тук в България. Затова основното нещо, което трябва да направим с нашите бащи и майки, e по-дълго да могат да се гледат сами, по-дълго да са в мозъчна кондиция и физическата активност, по-дълго да се самообслужват. За тази цел са нужни няколко неща. Няколкостотин километра по-надолу от София има един остров Кос. Там малко повече от 2 хиляди години един доктор, наречен Хипократ е казал, че болният се лекува с дума. Ако не стане по този начин - с лекарства, а ако и това не помогне – със скалпел. Тоест пациентите се лекуват с дума.
Първото важно нещо е да накараме възрастните хора да се движат. Колкото човек повече се движи, толкова ще има по-добра физическа активност и ще е повече с разсъдъка си. Затова моят съвет е хората да се движат колкото могат. Също така да се хранят и по-здравословно.
Това, което досега кардиолозите сме постигнали, е да научим обществото чрез медиите, че има една болест - високо кръвно. Тя се познава като си премериш кръвното на предмишницата. И се лекува като си пиеш хапчетата, с което си удължаваш живота и намаляваш риска от инсулт. Toва е един от начините, които и повече от читателите го знаят. Колко го изпълняват, това е отделен въпрос. Следващата ни цел е да знаят хората, че има и предсърдно мъждене. Старото му име бе абсолютна аритмия.
- По какъв начин можем да познаем, че имаме предсърдно мъждене?
Дори не ни трябва апарат, за да познаем тази болест. Ако на нормално здравите хора пулсът е ритмичен, то при предсърдното мъждене, от един сърдечен удар до друг разстоянието е случайно, произволно, хаотично. Няма никакъв ритъм и затова болестта навремето се наричаше абсолютна аритмия. Тази болест е открита много преди електрокардиограмата. Сега с електрокардиограмата доказваме, че я има, но човек може да я познае и без нея - по това, че сърцето му почва да бие хаотично. Когато тази болест се лекува, също се намалява риска от инсулт.
- Колко вида предсърдно мъждене има?
То бива три вида – еуфреквентно, при което средният ни пулс е около 70-80; брадиформа на предсърдно мъждене (забавяне на пулса), когато пулсът е хаотичен, но усреднен е около 40-50 и тахиформа (учестяване на пулса) на предсърдно мъждене, при която пулсът е хаотичен, но усреднен е над 100.
- Какви усложнения може да причини предсърдното мъждене?
Предсърдно мъждене само по себе си причинява адинамия, отпадналост, намалени функционални възможности. В случая, когато пулсът е нисък или висок, причинява повече оплаквания.
Сърцето на нормалните хора има четири кухини – две камери и две предсърдия. Нормално и четирите се съкращават. При предсърдното мъждене двете предсърдия не се съкращават. Те са като пасивна тръба. Това е като все едно на колата да имаш четирицилиндров двигател и два от цилиндрите й да не работят. Но докато на нас ни трябва по-специфична техника, за да видим, че цилиндрите на колата не работят, при сърцето това, че двете предсърдия не се съкращават, се познава лесно. Пипва се пулсът и ако от удар до удар разстоянието е случайно, ако сърдечната дейност е абсолютно аритмична, означава, че има проблем. По-големият проблем е, че кръвта се задържа в кухините, защото няма какво да ги бута и се съсирва. Кръвта тромбозира вътре в предсърдията и тези тромби могат да се откъснат и да идат някъде из тялото, където да запушат някой кръвоносен съд. Най-гадният вариант е, когато те се откъснат и запушат кръвоносен съд в мозъка. Тогава се получава емболичен мозъчен инсулт или исхемичен мозъчен инсулт. Първо, че не се съкращават предсърдията и човек има по-малки функционални възможности, второ – има риск от мозъчен инсулт.
- Какво е лечението на предсърдното мъждене? Има ли иновативни методи?
Причината да занимаваме читателите с предсърдното мъждене са две основни. Това е болест на възрастните хора, тя е най-честата постоянна аритмия в човешкия род. Колкото повече остарява нашето общество, толкова и предсърдното мъждене става все по-често. Има лекарства, които пречат сърцето да излиза от ритъм или да получаваме пристъпи на предсърдно мъждене. При някои хора те учестяват, учестяват и стават постоянни. Част от въпросните лекарства по-рано не се внасяха в България. Например флекаинидът (flecainide) е химическа субстанция, която у нас доскоро никой не внасяше, но вече я има на пазара. Освен това съвременната медицина измисли медикаменти, които са по-лесни за употреба от старите. Има и втора група медикаменти, които пречат на кръвта да се съсирва в предсърдията.
Сега има по-нови антикоагуланти, които са по-удобни за употреба от старите. При тях трябваше най-рядко на 45 дена да ходиш и да си измерваш съсирваемостта на кръвта. Например излизаш от работа, взимаш възрастния си родител, водиш го в лабораторията. Там му мерят кръвосъсирването. Прибираш го у дома, после отиваш в лабораторията, взимаш резултата. Оттам се свързваш с лекаря и той ти казва как да промениш дозата. И горе-долу, ако си добър син или дъщеря, е хубаво да го правиш. Благодарение на новата група лекарства това се промени. Това са ривароксабан (rivaroxaban), апиксабан (apixaban) и дабигатран (dabigatran etexilate). С тях добрите деца нямат грижата да ходят в болницата през 45 дни.
- През последните години все повече млади хора страдат от различни сърдечносъдови заболявания. Каква е причината?
Навремето имаше масова приватизация и аз си купих акции от „Благоевград“ БТ, защото бях твърдо убеден, че българинът пуши та дим се вдига и българските цигарени фабрики никога няма да изгубят пазара. Познах. Тоест основният проблем е, че младите хора пушат адски много и пушат почти толкова, колкото тези в Япония. И затова, когато в болницата дойде млад човек с инфаркт, аз винаги го питам по колко пуши. Винаги, когато млад човек е с инфаркт, или е пушач, или е приемал наркотици. Пушачите не вдигат кръвно повече от тези, които не пушат. Тоест, ако кажа на един човек да спре цигарите, кръвното няма да му спадне. Цигарите качват пулса. Примерно, като дойде при мен млад човек, който се оплаква, че пулсът му е непрекъснато висок, или го питам дали пуши, или ако е млада жена, я питам дали има проблеми с вените по краката. Както знаем, цигарите са един от малкото доказани канцерогени и водят до по-висока сърдечна смъртност.
Друго нещо е, че младите хора не спят достатъчно. Родители казват, че като отидат в училище, децата им направо спят първите 1-2 часа. Те са остро недоспали. Като пораснат, недоспиването води по-често до депресии, до нервност, повишава и сърдечносъдовия риск. Предстои смяна на времето. В този ден наесен, когато се даде на обществото един час сън повече, сърдечносъдовата смъртност ще спадне.
- Освен тютюнопушенето, кои са другите рискови фактори за появата на сърдечносъдови заболявания?
Друг голям рисков фактор е острият стрес. Той причинява едно заболяване на сърцето, което се нарича стрес индуцирана кардиомиопатия (синдром на разбитото сърце), но сега все по-често се нарича Тахо Цубо синдром. Хората, които имат някакъв голям стрес, примерно научават, че са болни от рак, че партньoрът им в живота е починал, че са изгубили голяма сума пари или, недай Боже, се е случило нещо с децата, получават от стрес индуцирана кардиомиопатия и смъртността при тях е огромна. Тези болни умират повече, отколкото хората с инфаркт. Ако в болницата ни докарат човек с инфаркт, ние му правим интервенционална процедура, отпушваме запушените артерии и му помагаме. А на тези със Синдром на разбитото сърце няма как да им помогнем, защото дори нямаме сигурни лекарства.
- Колко често трябва да ходим на профилактични прегледи, за да се предпазим от болести на сърцето?
Колкото човек е по-болен, толкова по-често трябва да ходи на доктор. Колкото е по-здрав, толкова по-рядко. Моята кола е от желязо, стомана и държавата ме задължава годишно един път да я подлагам на технически преглед. Когато човек се чувства здрав като шведска стомана, един път годишно е хубаво да мине през лекаря. Но сърдечноболните трябва да ходят на профилактичен преглед поне два пъти годишно. Щом сме на вълна коли, когато сменяме зимните гуми с летните или когато жените навън тръгнат с къси поли, тогава е моментът, в който си прибираме зимните дрехи и вадим летните. Тогава се променят температурите и е подходящо болните да сменят лекарствата. Тоест те имат летни и зимни дози. Така че, когато се запролети и се стопли, е хубаво сърдечноболните да отидат на доктор, а вторият път – през есента, когато застудее и отново вадим зимните дрехи от шкафа. Много от сърдечноболните ги викаме някой път и на месец-два.
- Кои са стъпките към правилната профилактика?
Освен да не пушат, хората трябва да се движат поне 45 минути дневно. Препоръчвам умерени натоварвания, в които участват всички мускулни групи. Ходенето, плуването, каране на колело, са добър вариант. По отношение на храните препоръчвам да не се злоупотребява с наситени мазнини. Трябва и контрол на телесното тегло. Архивите на британските животозастрахователни компании показват връзката между теглото и смъртността. Здравословното тегло е ръстът в сантиметри минус 100, както за мъжете, така и за жените. Доказано е, че над 60-годишна възраст хората с леко наднормено тегло живеят толкова, колкото тези с нормално.
Другото важно нещо е контрол на кръвното налягане. Нормата за кръвно е 140 на 90 и за повечето хора бихме желали да е под тези граници. Има такива, които пушат много, имат голямо наднормено тегло и ние не успяваме да ги накараме да отслабнат, да намалят цигарите и единственото нещо, което можем да направим, е да ги накараме да гонят кръвно около 120 на 80. Ако един пациент е с наднормено тегло, пуши много, по-добре е да гони кръвно 120 на 80 и малко от малко да компенсира рисковите фактори. Но ако той спре цигарите, кръвното под 140 на 90 е добре. Освен това контролът над телесното тегло и здравословното хранене служат и за намаляване на риска от диабет.
Сънят също е много важен. Трябва да спим достатъчно, средно 8 часа на денонощие. Колкото човек е по-млад, толкова повече сън му трябва. И обратното – колкото по-стар е, толкова по-малко сън му е нужен. За възрастните са необходими 7 часа, за децата 9, а за хората на средна възраст – 8 часа. Съвременните смартфони имат не само аларма за събуждане, а и за подсещане да си легнеш. Хубаво е да лягаме и ставаме по едно и също време, защото тогава имаме по-голям шанс да спим по-успешно. Освен това не трябва да прекаляваме с топлината в стаята. Ако е много топло в помещението, не може да се спи. Не е добре и да прекаляваме с храната преди ядене. Ако сме много преяли, на препълнен стомах се спи лошо, но и на глад също. Светлината също е от значение. Нищо не пречи повече на съня, отколкото тя. Хубаво е в часовете преди лягане около нас да няма електронни устройства, които да ни светят.
