България е на първо място в Европа по смъртност от инсулт. Всеки трети пациент с удар, лекуван успешно с тромболиза, може да напусне лечебното заведение ходейки, почти без оплаквания. У нас 28 болници в страната провеждат този вид лечение, което се поема от Здравната каса. Какво представлява венозната тромболиза и в кои случаи на инсулт се прилага, коментира доц. Росен Калпачки, ръководител на Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Света Анна“. 

 

Доц. Росен Калпачки завършва медицина през 1996 година в Медицинския Университет в София, като специалист по нервни болести. През 1997 година започва да практикува в Неврологичната клиника на Александровска болница в София. Там специализира допълнително Електроенцефалография, Мозъчни инсулти, Доплерова сонография и Невропсихология.


 

Специализирал е още във Великобритания, Чехия и Румъния в сферата на епилепсията, мозъчните инсулти и общественото здраве. 

 

Между 2007 и 2013 доц. Калпачки работи във Втора градска болница, като през последните три години оглавява Отделението по Неврология към болницата. След което близо година оглавява Неврологичното отделение на МБАЛ Люлин. 

 

Защитава дисертация в областта на епилепсията и общественото здраве и през 2013 г. придобива образователната и научна степен “Доктор”. През 2016 г. придобива образователна степен "Доцент". 

 

Доц. Росен Калпачки е началник на Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Света Анна“, където работи от лятото на 2014 г. 

 

Доц. Калпачки е секретар на Българското дружество по епилепсия. Член е на: 

 

Международната Лига за борба с епилепсията
Българско дружество по неврология
Българска Асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, на Българско дружество по деменции
Сдружение “Неврология – проф. Сашо Божинов”
Българско дружество по клинична неврофизиология
EUREPA - European Epilepsy Academy/ Европейска епилептична академия. 

 

- Доц. Калпачки, имате ли някаква статистика колко българи получават инсулт годишно?

 

Предполагам, че институциите, които са ангажирани с това имат по-точна статистика, но мога да кажа, че инсултите в България се увеличават ежегодно. Това е тенденцията, която в последните години не можем да обърнем. Точният брой на болните не мога да кажа. 

 

- Освен, че се увеличават инсултите, има и тенденция за тяхното „подмладяване“. На какво се дължи това?

 

Подмладяването се дължи на добавянето на рискови фактори към по-младите хора. Такива са високото кръвно налягане, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, наднормено тегло. Рисковите фактори за инсулт са подобни на тeзи на инфаркт, но при инсултите определено най-сериозната роля, много по-голяма от всички други взети заедно, е високото кръвно налягане. И продължавам да твърдя, че ние българите не умеем да си лекуваме добре кръвното. То не боли и не сърби и затова контролът върху него не е много добър в България. Виждаме уникални случаи на занемарено кръвно или млади хора, уж определено интелигентни във всички области, които пият няколко месеца хапчета за кръвно и след това ги зарязват. Недопустимо е. Човек, който има установено високо кръвно налягане, почти сигурно е, че ще взема лекарства за това доживот. Разбира се, има периоди, в които може да се намали лечението – като количество, като качество, да се променят лекарствата, ако този човек отслабне екстремно или ако има бъбречно заболяване, което претърпи някакво обратно развитие... Но вариантът да се лекуваш от кръвно и да хвърлиш лекарствата, според мен, е самоизмама. Тя води до спешното отделение. 

 

- В тази връзка, колко често трябва пациентите да ходят на преглед и мерят кръвното си, за да се предпазят от инсулт?

 

Според мен подходът е абсолютно индивидуален, но всеки пациент трябва да е лично отговорен, той да си търси лекаря, да се запише при човека, който ще му следи кръвното. Решението да пие или не лекарство, да отиде на преглед или не, не се взема след еднократно мерене на кръвното налягане. Доброто поведение на нас като пациенти означава измерване на кръвното в продължение на две седмици, в определен час, записване на резултата и отиване при лекаря с него, ако искаме някакво становище. Иначе еднократното високо кръвно, в повечето случаи, може само да ни подведе. 

 

- Какви са вашите наблюдения, познават ли хората симптомите на инсулта?

 

Струва ми се, че напоследък, може би, в някаква степен ги познават. Благодарение на нашите усилия, смея да се надявам, все повече хора са информирани, поне от нашия регион, а ние приемаме хора почти от всякъде. Усещам, че има някаква повишена бдителност, известно освежаване на паметта или вниманието на българина към симптомите на инсулта. Например спирането на говора и обездвижването на ръката почти всеки, с който съм говорил, го свързва с идея, че може да е инсулт. Може би единствено е пресилена симптоматиката от сорта на световъртеж. Някои хора си мислят, че това е инсулт, но не винаги е така. Инсултът може да започне със световъртеж, но не е задължително. 

 

Другото, което ми се иска повече хора да се сещат е това да не разчитат, че инсултът ще мине. Има едно състояние подобно на него - преходна исхемична атака или нещо като предупреждение за инсулт, което минава и за зла участ много от хората, които наистина получават инсулт, са имали такива преходни атаки. И по някакъв начин това успокоява човека и близките. Те си мислят, че пациентът ще проговори след 15 минути или 1 час. Но в случая на инсулт човекът не само, че не проговаря, а му се парализира половината тяло и след това нищо не може да се направи. 


Дори и да очаква първите симптоми да са преходни, човек трябва да потърси спешна помощ. Там лекарите имат достатъчно време да уточнят дали те са преходни или не. 

 

- Кои са първите признаци, които да накарат роднините да извикат линейка?

 

Най-важният белег е внезапността на оплакванията. Ако човек има проблеми с говора и те се развиват с течение на дни, на месеци и седмици, категорично не става въпрос за инсулт. Когато изброявам симптомите, винаги обръщам внимание на това, че не е толкова важно как изглежда симптомът, а колко спешно се е появил. Инсултът замества хубавата българска дума удар и е добре да си я припомняме понякога. При мозъчния удар има внезапно отслабване на ръка и крак, внезапна загуба на говор, изкривяване на лицето, внезапно изтръпване на части от тялото. Внезапността е водещата. 

 

- До колко часа след възникване на първите симптоми пациентът трябва да постъпи в болница, за да има по-добра прогноза за лечението му?

 

Ще опитам да дам същата аналогия, с която обучаваме младите колеги или колегите от „Бърза помощ“. Дано да не е стряскаща. Поведението при инсулта винаги може да се сравни с поведението на човек, който е закачен на бесилото. Такъв човек може да бъде върнат може би в първите минути/часове. По-нататък идва един момент, след който каквото и да направим за човек, той си е отишъл. Една част от мозъка му е загинал. Затова часовете нека не ориентират хората. За нас е важно човекът да дойде възможно най-рано. Ние можем да направим нещо до 4-ия час от началото на оплакванията на пациента, не до 4-ия час от довеждането му в болницата. 

 

И в най-съвременната европейска болница, от момента на влизане на пациента в нея до започването на същинското лечение, минават между половин и 1 час. Това е стандарт и за всички болници в Европа. Извършват се немалък брой изследвания и процедури. В нашата клиника това време сме го намалили, като се справяме средно за около 45 минути. Но така или иначе този час всеки пациент го губи. От четири часа, ако извадим един, стават три. Задължително транспортът се включва в тези три часа, дотогава пациентът трябва да влезе в болница, ако искаме да му бъде оказано някакво лечение. 

 

Оказва се, че само тромболизата е реално лечението на инсулта, с всичките знания на медицината. 

 

- Разкажете какво представлява тромболизата?

 

Това е една система с определено количество лекарство, което трябва да изтече. Тя има за цел да спре кръвосъсирването в организма на пациента. Всички механизми на кръвта, които й помагат тя да се съсирва някъде, са блокирани за известно време. През това време съсирекът, който е запушил кръвоносния съд се разтваря и той отново става проходим. Така след някакъв период от време естествените функции на кръвосъсирване в организма се възстановяват, но в това време има много рискове човекът да получи всякакъв кръвоизлив. Това лечение е много специфично, много отговорно и до известна степен рисково и не трябва да се профанизира. Да, тромболизата представлява една система, но вземането на решение  е трудно. Защитата на този пациент в специално интензивно отделение през това време не трябва да се пренебрегва. Неслучайно една от причините тромболизата да не е суперрутинна процедура и да не се провежда навсякъде и повсеместно, освен закъснението, е че тя е една рискова процедура. Лекарите преценяват на кого могат или не могат да я извършат, могат ли в своята клиника да си позволят риска да спрат съсирването на пациента и да го направят уязвим на кръвоизливи, защото тогава ще са виновни изцяло за всичко, което ще се случи. Лекарят не е виновен за инсулта, но кръвоизливът става благодарение на неговото лечение. 

 

- Може ли да кажете в кои случаи е по-удачно да се приложи тромболиза и в кои е противопоказно?

 

Противопоказанията, както в една листовка за лекарство, обикновено са много. Показанията за тромболиза при инсулт са внезапно настъпилите слабост, изкривяване на лицето или загуба на говор, при пациент, който може да бъде лекуван в рамките на 3-4 часа от началото на оплакванията. Тогава резултатът е фантастичен и пациентът само за няколко минути/часове се възстановява и няма почти никакви оплаквания. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

- Обяснете как се възстановяват пациентите след тромболиза?

 

Тромболизата много демонстративно и благоприятно повлиява на иначе тежка симптоматика. Да не забравяме, че инсултът е водеща причина за смърт. Всеки може да започне като много лека пареза или изкривяване на лицето, но това е потенциална смъртна опасност за този пациент. Нещо повече, световната статистика гласи, че от всеки трима пациенти с инсулт, един умира в първите часове. Смъртността е изключително голяма. Ние не само, че спасяваме живота, но и не позволяваме на пациента да се инвалидизира. 


Тромболизата не е обещание, че щом се сложи системата, пациентът ще си тръгне жив и здрав. Напротив, и при нея има смъртност, но тя е много по-малка от тази, която ще се случи, ако не се проведе такова лечение. И при тромболизата се получава инвалидност, но в пъти по-малки проценти хората си тръгват на количка или в легло. Най-хубавото е за няколко  минути или часове болен с парализа, лежащ на леглото, в безсъзнание, да отвори очи, да вдигне двете ръце и да каже, че иска да отиде до тоалетна. Това го виждаме всеки ден. 

 

- Скъпа ли е тромболизата? Поема ли се от Здравната каса?

 

Лечението се поема на 100% от Здравната каса. Може да се спекулира много, защото лекарството има цена и тя не е малка. Един флакон струва малко под 1 000 лв. На някои може да им се стори много, на други малко, защото зад тях стои човешкия живот, но приемаме на този етап, че Здрваната каса плаща цената на лечението, но не трябва да мислим, че то едва ли не е печалбарство. Никой няма да загуби финанси от лечението на този етап. Пациентът не доплаща нищо, не плаща нищо извънредно, не му се налага да вади пари от своя джоб. 

 

- УМБАЛ „Света Анна“ е с най-много тромболизи в страната през 2017 г. Какво е нужно, за да може повече болници да осъществяват това съвременно лечение на пациентите с инсулт?

 

Диамантеният приз, който имаме, е уникален, няма друга болница в Югоизточна Европа с такъв сертификат. Ние като показатели практически сме първенци не само в България, а в целия регион. 

 

За тромболизата трябва екип, болницата да застане зад идеята, някой да я промотира, да иска, да мотивира хората. Нужни са вътрешна реорганизация. На пациента му се правят купища изследвания по време на това време за решение „за“ или „против“ тромболиза. Те не се правят само в Клиниката по нервни болести, а в Клиничната лаборатория, в скенера, в реанимация. Тези звена, а и други, са пряко ангажирани в лечението на болния. Трябва мултидисциплинарен екип, като в центъра на събитията стои Спешно отделение и неговата организация. Важно е до колко екипът там ще разпознае проблема, ще повика невролога, ще организира първоначалното изследване на болния и ще изключи част от заболяванията, които отдалечават пациента от тромболиза. Организацията е основно въпрос на човешки фактор, желание, мотивация. Ядрото са невролозите, които трябва да инициират лечението на неврологичното заболяване. 

 

- Има ли млади хора, които искат да се занимават с лечение на инсулти?

 

Навсякъде гръбнакът на една медицинска структура, заради естеството на работата, са по-опитните хора. Медицината е като армията, тоест трябва да мине известен период, след който да можеш да започнеш да поемаш отговорност. Мога да призная, че нищо в нашата клиника нямаше да стане без младите хора. Още повече, че те са мнозинство. Така се случи, че доста хора проявиха интерес към работата, за което им свалям шапка. Тук работят изключително сърцати и можещи млади професионалисти. Дори още да нямат всички изисквания, за да се нарекат специалисти, те са изключително подготвени, да не говорим за мотивацията им. Младите хора направиха нещо като революция в „живота“ на клиниката. Имаме 12 щатни специализанти, които ден и нощ буквално са на поста си и изключително безкористно дават всичко от себе си.