Доц. д-р Михаил Околийски е експерт в Офиса на Световната здравна организация у нас. Завършва социална терапия с профил сексология през 1995 г. в Хумболтовия университет в Берлин, а през 1998 г. получава докторска степен по сексология от същия университет. От 1998 г. работи като експерт в направление „Психично здраве” към НЦОЗA. Автор е на доклади и семинари в страни от Европа, Азия и САЩ. Има публикации в български и международни научни списания и в Международната енциклопедия по сексология.


За отношението към ХИВ позитивните, за нуждата от превенция и достиженията в терапия, както и за крещящата нужда от часове по здравна култура в училищата доц. Околийски говори пред Puls.bg.

 


- Доц. Околийски, изминаха повече от 35-години след първия случай на СПИН описан в Щатите, обществото научи ли се да приема ХИВ позитивните?


Има положителни промени. Самата болест СПИН се превърна от животозастрашаваща в хронично страдание, благодарение на новите достижения на антивирусната терапия. И това се отрази в начина на мислене, и на приемане на болестта.


Проблемът у нас през всички години е бил, че СПИН беше класифициран като проблем на хората с хомосексуално поведение, въпреки, че преобладаваха случаите на хетеросексуална инфекция. По тази причина въпросните групи бяха маргинализирани и поставени в ъгъла. С времето, за щастие картината се промени. Огромен ефект имаше присъствието на Глобалния фонд за СПИН и малария в България, който осигуряваше лечение и терапия на всички нуждаещи се. Проблемът остана в автентичната превенция – в това да се осигурят услуги на терен за представителите на най-уязвимите групи. След приключването на работата на Глобалния фонд у нас, въпреки ангажимента на държавата да поеме всички дейности по превенция със собствено финансиране, това не се случи. От СЗО многократно сме обсъждали с Министерство на здравеопазването важността да се подкрепи адекватно превенцията, за да не се стига до нови заразявания, защото намаляването на вниманието към проблемите на ХИВ и СПИН автоматично доведе до увеличаване на броя на новоинфектираните, и то точно в групата на мъжете практикуващи секс с мъже. Те са вече над 55% и това е явна тенденция, резултат от системно неглижиране на проблема.

 

- Съществува тезата, че процентът на новооткрити случаи при мъже, които правят секс с мъже е най-висок защото те са наясно, че са в най-рисковата група и се изследват по-често, за разлика от хетеросексуалните партньори?


Това е валидна теза. Трябва да се отбележи обаче как се събира тази социологическа информация, защото при изследването човек сам казва по какъв начин се е инфектирал. Преди 25 години, когато съм правил подобни изследвания, наблюдавах, че поради срам и страх от дискриминация много често хомосексуални момчета и мъже казват, че са се заразили по хетеросексуален път. Но тезата е важна, защото от тези 2 млн. 300 хиляди души, които живеят с ХИВ в Европейския регион на СЗО, поне 25% не знаят, че са заразени с вируса на СПИН, ХИВ. Всички те би трябвало да получават антивирусно лечение от първия ден на диагностицирането им. В голямата си част това са именно хетеросексуални мъже и жени, заразени по различни начини – полов път, кръвна интервенция и др.


Затова и акцентът в тазгодишната кампания на СЗО от 23 до 30 ноември е тестуването за ХИВ. Важно е човек да си направи тест – напълно безплатно и безвредно е. И ако има макар и най-малката индикация за проблем да се предприемат адекватни мерки. Днес Министерство на здравеопазването осигурява изискваното от СЗО непосредствено започващо лечение, което има големи шансове да бъде успешно и да предотврати всякакви усложнения, а пациента да има нормален живот. Паралелно с ХИВ и СПИН у нас стои проблемът и с вирусния хепатит, който също засяга огромен брой хора. Около 14 млн. души в Европа са носители на Хепатит С, смъртността при този вирус е колкото туберкулозата и ХИВ взети заедно. Благодарение на Национална пациентска организация и други активни сдружения Касата пое това скъпоструващо лечение, което гарантира пълно излекуване. И това не бива да се омаловажава, защото е не само медицинско постижение, но и огромна стъпка за държавата ни.

 

- У нас общо 1 430 лица с ХИВ се проследяват в секторите за лечение на ХИВ/СПИН, 93% от тях получават съвременна антиретровирусна терапия, а новооткритите случаи са 161. Какво означават тези цифри?
 

За щастие, България е по средата в европейската статистика за ХИВ и СПИН. Новодиагностицираните случаи в Европейския регион на СЗО за 2017 г. са общо 159 420 души, като общото ниво на Европейския регион е 20 на 100 000 души, но тук има много географски вариации. Цифрата е толкова висока заради Източния регион – бившия Съветски съюз и азиатските страни, където нивото стига до 51,1 на 100 000 души. Западноевропейският регион е 6,4 на 100 000 души или инфектираните са 22 354 души, което пак е двойно по-високо от централния регион. В него сме ние, заедно с Румъния, Унгария, Литва и Турция с 3,2 на 100 000 души.

 

- Как си обяснявате този положителен факт?


Съществува обяснение свързано с консервативното сексуално поведение на хората от Централния европейски регион. Има такива традиции – много мои приятели с хомосексуално поведение се отличават с това, че имат постоянни партньори през целия си живот. Или пък много рядко ги сменят. От друга страна, при хората, които използват интравенозно наркотици, ако един или двама са инфектирани, то заразата пламва много бързо – подобен феномен е наблюдаван в Русия, където за много кратко време се стига до взрив на инфектираните. За щастие България остана в периферията и на този проблем – броят на инфектираните е много малък.


При хетеросексуалните хора знаем за високите нива на аборти, на сексуално преносими заболявания, но защо ХИВ не е толкова разпространен може би трябва да потърсим обяснение и в народопсихологията. Категоричен съм, че това не е резултат от добрата, системна работа в сферата на превенцията у нас, защото много неща се направиха, но и много шансове бяха пропиляни. Например създаването на центрове за подкрепа на носителите на ХИВ. Това са места, които функционират в Германия и дават страхотни резултати. С тях се създават общности, в които важната информация за ХИВ и СПИН се споделя адекватно.

 

- В последните години България беше сред държавите, в която броят на децата инфектирани с ХИВ е много малък. Запазва ли се и тази положителна тенденция?


Преди две години с процедура и подкрепата на СЗО се опитахме да обявим България за страна елиминирала вертикалното предаване на ХИВ и СПИН от майка на дете, но поради дребни, технически причини решението се бави. На практика обаче България е една от страните, които са елиминирали вертикалното заразяване. Това не означава, че го няма, но е толкова малко, че е статистически пренебрежимо.

 

- Подмладява ли се болестта?


Най-често се заразяват мъжете между 30 и 39 години, следвани от тези между 25 и 29 години. Няма сериозно подмладяване, но хората в активна възраст са най-рисковата група. При жените макар и в много по-нисък процент, възрастовите групи са същите. Данните показват, че гръбнакът на трудоспособното население влиза в рискови сексуални и житейски практики, поради незнание или липса на достатъчно информираност. Защото начините за предпазване са добре известни и сравнително лесни.

 

- Когато говорим за активната част от населението, пред какви трудности продължават да са изправени ХИВ позитивните у нас - първоначалната диагноза е шок, с нея идва и страха от приемането или отхвърлянето от страна на близките, приятелите, колегите?


У нас хората с ХИВ и СПИН не срещат достатъчно толерантност, защото се създават изкуствени разделения. В крайна сметка всеки има правото да запази за себе си информацията за своя положителен ХИВ статус. Не е длъжен да предоставя подобно медицинско изследване при постъпване на работа. Затова тук говорим за доста лични решения. Моите ХИВ позитивни приятели например, не усетиха истинска подкрепа и грижа през годините в обществото и въпреки това, повечето са реализирани хора с добри професии.


Проблемът с приемането и подкрепата остава чисто човешки, защото днес има адекватно лечение, работи се за превенцията, правят се малки крачки. В същото време се ширят хибридни послания по отношение на сексуалното самоопределяне, говори се за джендъри и джендърство, а това са измислени тези – има два пола и те са мъжки и женски. Цялото това говорене създава негативни нагласи отстрана на обществото и води до капсулиране на момчетата и момичетата с различна сексуална ориентация.

 

- Това отношение дължи ли се на незнание? На това, че продължаваме да тънем в митове около ХИВ. Знаят ли хората, че при правилно лечение пациентите с ХИВ са с т.нар. неопределим вирусен товар или стават „незаразни“, или пък, че първият диагностициран с ХИВ пациент у нас все още е жив и е на терапия?


Така е, този пациент е мой личен приятел. Не сме изчистили митовете, защото не съществува пространство, където да се говори по смислен начин за тези неща. У нас или се мълчи или се говори кресливо със скандални факти.

 

- Днес децата от много рано започват да се вълнуват от секса. Часовете по сексуално здраве в училище останаха в сферата на добрите пожелания. Как трябва да се работи с младите?


Това е един от най-важните моменти, когато говорим за превенция и предпазване от сексуално преносими заболявания. За съжаление, у нас все още няма въведени, по системен начин, часове по сексуална и здравна култура в училищата. И го отчитам като огромен проблем.

 

- Защо тези часове продължават да отсъстват от училище?


На най-високо ниво се опитваме да водим преговори. Имахме успешни срещи с УНИЦЕФ за създаването на час по здравна култура и обучение, както и уверението на Министерство на образованието и науката да бъдат партньори, но нищо не се случи.


У нас има директори, лидери на мнение, в чиито училища кампанийно се случват нещата. Аз самият съм преподавал в няколко училища в страната и в София, в продължение на година и половина, и знам, че децата имат огромна нужда от адекватно поднесена информация относно здравето им. И не става дума само за рисковете, свързани със сексуалното поведение, а и за въпросите за храненето, затлъстяването, агресията и тютюнопушенето.

Така че проблемът на здравното обучение у нас е сериозен, но не знам кога и как ще бъде решен. Един от приоритетите на СЗО в България е с всички средства да създаваме партньорства подобно на работата ни с БАН, УНИЦЕФ и Министерство на здравеопазването. Въпросът е и Министерство на образованието и науката да разбере неотложността на проблема и да подаде ръка за да се структурират тези часове по здравна култура в учебната програма. Те са  крещящо необходими и в сферата на психичното здраве. Агресията, която се шири в училищата, липсата на нормални, човешки отношения между младите, бързото започване и приключването на партньорски връзки - все неща, които младите хора няма как да знаят, а трябва да ги чуят. Да разберат колко е важно да подхождат с толерантност и внимание в отношенията си и между половете, момчетата да решават проблемите по между си не с юмруци, а с вербализиране. Това в другите страни като Германия, Холандия и Дания е част от учебната програма и има страхотен ефект.