Доц. д-р Мария Стаевска е специалист по вътрешни болести и алергология. Завършва Медицинския университет в София през 1991 г. Придобива специалност Вътрешни болести през 1997 г. и Клинична алергология през 1999 г. През 2013 г. получава докторска степен по медицина след успешна защита на дисертация в областта на лечението на тежката хронична уртикария.
Доц. д-р Стаевска има успешно преминато обучение по имуногенетика за преподаватели по алергология в Институт Пастьор, Париж и в Медицински университет в Безансон, Франция.
Преминала е интензивен курс по клинична епидемиология и биостатистика в Медицински университет – Варна, както и обучение по медикаментозна алергия за алерголози в медицински университет в Лодц, Полша.
От 1992 г. работи в Клиничен център по алергология, Медицински факултет, Медицински университет - София, УМБАЛ "Александровска", а от 2014 г. е доцент. От 2016 г. е ръководител на Катедрата по алергология към Медицински университет - София, а от 2017 г. е началник на Клиниката по клинична алергология към Университетска болница “Александровска”. От 2019 г. е председател на Българското дружество по алергология.

 

- Доц. Стаевска, какво представлява уртикарията?


 

Уртикарията е болест, която се изявява по кожата и по-дълбоките подкожни слоеве. Тя се проявява под формата на бързо преходни, силно сърбящи обриви, които могат да се разположат по цялото тяло, често придружени от отоци, които могат да засегнат устните, клепачите, пръстите, понякога и гениталиите.

 

Състоянието е  следствие на освобождаване на хистамин от мастоцитите, което обяснява защо при това заболяване има и  от доста силен сърбеж. Много често има и страх от задушаване, особено когато се появят и отоците, а и от самата деформация, която се наблюдава. Най-често отоците, свързани с хронична уртикария не са животозастрашаващи, но все пак до голяма степен плашат пациентите.

 

Уртикарията може да бъде проява и на хранителна, инсект или медикаментозна алергия като в тежки случаи може да бъде и част от клиничната изява на анафилактичната реакция. В такива случаи все пак може да се достигне и до животозастрашаващи ситуации, в тежките случаи – алергичен шок или оток на горни дихателни пътища, който може до доведе до фатално задушаване.

 

На деня на уртикарията ние говорим повече за хроничната уртикария, която, уви, значително се подценява от здравните власти, точно защото не е застрашаваща живота. Уви, тя нарушава значително качеството на живот на пациента. Появата на обривите е непредвидима, което стресира пациента, може да увреди качеството му на работа, а и качеството на личния живот, вследствие на ограниченията заради външния вид.

 

Има данни, че при 30% от болните има изразена депресивност, при 50% - повишена тревожност, а при 60% - нарушения на съня, вследствие на сърбежите, от които не могат да спят нощем. Т.е. проучванията сочат, че качеството на живот на човек с хронична уртикария е сравнимо с това на пациенти с триклонова болест, чакащи байпас. В сравнение с алергичните болести като ринит и астма, качеството на живот е по-силно нарушено. А от кожните болести е съпоставимо с тежкия атопичен дерматит.

 

Та, това неприятно и тежко поносимо заболяване е оставено от здравните власти и пациентите са без никаква подкрепа. Те трябва сами да купуват своите медикаменти, например антихистамини, а въобще нямат достъп до наличните по-скъпи биологични препарати.

 

Хубавото на уртикарията е, че често има ремисии, през които дълго време може да не се налага лечение.

 

Около хроничната уртикария се ширят много митове и легенди. Пациентите дълго време търсят алергии, търсят какво предизвиква обривите и е много трудно понякога да се обясни, че проблемът е или автоалергичен, или автоимунен, т.е. проблемът е не извън тях, а вътре в тях. Налага се да се говори много с тях, да се проведат много изследвания.

 

Търсят се допълнителни автоимунни болести, или алергични болести, с които се съчетава състоянието. Например около 1/3 от болните страдат и от тиреоидит на Хашимото, което е желателно да бъде изследвано и да се проследи. Носителството на бактерията Хеликобактер Пилори сущо се асоциира с по-тежък ход на заболяването и също трябва да се изследва. За жалост, нямаме нито клинична пътека, нито амбулаторна процедура, чрез която да изследваме, диспансеризираме  и проследяваме нашите пациенти с  тежка хронична уртикария. 

 

В момента с помощта на Българския лекарски съюз Българското дружеството по алергология, се опитва да създаде такава амбулаторна процедура и много се надяваме на подкрепа и на Министерството на здравеопазването. Тя би помогнала да проследим най-тежките пациенти с хронична уртикария и да им помогнем да живеят с тази болест. Много е важно да се предотврати честата употреба на орални или инжекционни кортикостероиди, които могат да причинят множество странични ефекти и по този начин да влошат още повече здравословното състояние на тези пациенти, а от там и нуждата от използването на здравни ресурси.  


Данните на здравната каса сочат, че около 40 000 са консултациите с код за уртикария, които се извършват в нашата страна. Допуска се, че пациентите са около 70 000. В цяла Европа са около 1% от населението. Жените боледуват доста по-често от мъжете, както и децата. В ранна възраст поне тежките форми са по-редки, но все пак се случват.

 

Вече има сформирана и пациентска организация за защита на интересите на пациентите с хротична уртикария. Известни личности са в нея и се надяваме скоро да станем свидетели на различни активност от страна на организацията.

 

- Помагат ли нестероидните противовъзпалителни средства?

 

Интересно е, че около 1/3 от пациентите с хронична уртикария не понасят нестероидни противовъзпалителни средства, получават много тежко изостряне на болестта и най-честата причина за хоспитализация е именно приема на аспирин, аналгин, ибупрофен и други препарати от тази група.

 

Когато преглеждаме пациент, ние винаги споменаваме за това, особено когато има налична предходна анамнеза за подобен проблем. Възможен е приема на някои специфични противовъзпалителни, когато имат болка или температура, например парацетамол.

 

- Кои са състоянията, които най-често протичат с уртикария и може ли да се сбърка състоянието?

 

Различни алергии могат да протекат с остра уртикария, например медикаментозна както споменах по-рано. Една вирусна инфекция също може да протече с поява на уртикария, а особено в детска възраст това е много често.

 

Самите вирусни инфекции предизвикват обостряне на хроничната уртикария в немалка част от случаите. Детето получава обрив, но слава богу при отшумяване на самата инфекция обривът също се скрива. Както казахме, при децата състоянието е доста по-леко.

 

При около 1% състоянието може да е следствие и от прием на даден тип храна.

 

Трудно е да бъде объркана диагнозата, когато специалистът има опит. Може би е възможно да се припознае с някои видове дерматити, но при тях обривът дълго време стои на едно и също място, докато при уртикарията той е динамичен и всъщност не е засегната реално кожата – Просто има излив на течност и зачервяване, на което се дължи и бързата промяна във вида на „обрива“ и неговата локализация.

 

Самата диагноза най-често е лесна, защото обривът е много характерен. По-скоро е по трудно да се диференцира остра от хронична, спонтанна от индуцируема.

 

- Каква може да бъде причината за възникването на състоянието и можем ли да я предотвратим?

 

Възможно е уртикарията да се предизвика от студ, от топлина, от слънце, от вода. Съществува и холинергична уртикария, свързана с изпотяване, стрес, физически усилия. 

 

Както споменахме, някои видове алергии също могат да протекат с уртикария. Двете понятия обаче, трябва да се разграничават, тъй като самата уртикария не винаги е израз на алергия.

 

- Ако състоянието се усложни и се появи притеснение за настъпване на анафилактичен шок, какво може да направим докато чакаме линейката?

 

Уви, не много. Това състояние е съвсем различно от хроничната урикария, за която говорим. Анафилаксията е проява на хранителна, медикаментозна, инсект или друга алергия, което може да бъде съпроводено с уртикария. В такива случаи веднага трябва да се направи мускулно адреналин и най-добре е пациентите да са снабдени с адреналинов автоинжектор, който може да спаси живота им. Това също е проблем за нашата страна, защото в България не може да се купи такъв. Осигуряването на проходимостта на дихателните пътища и на венозен път с вливане на голямо количестсво водно - солеви разтвори също е много важно за да се спаси живота на алергичния пациент.

 

Ако има съмнение за анафилаксия, задължително трябва незабавно да се направи контакт с алерголог, за да бъде установена диагнозата и бързо да се вземат мерки.

 

Много хора взимат кортикостероиди при съмнение за анафилаксия, но това е изключително неправилно. Действието на кортикостероидите е поне 2 часа след приема, което е твърде късно за овладяване на една развиваща се анафилактична реакция. Те имат роля в предотвратяването на късно фазовата алергична реакция която се развива към 6 час след първите симптоми. 

 

- А какви са изследванията, които трябва да направи пациентът с уртикария?

 

Правят се различни тестове за алергии – с храни, отрови от насекоми, медикаменти и др., за да бъдат изключени те като инициатори и да успокоим пациентите, тъй като много често те асоциират появата на обрива с приема на дадена храна, тъй като се е появил непосредствено след храненето. Това често е просто съвпадение.

 

В нашата клиника изследваме и автоантитела с автоложен серум. Правят се различни микробиологични изследвания, например за Хеликобактер Пилори. Търсят се и автоимунни заболявания, като тиреоидита на Хашимото, за който споменах, а също и други алергични болести, като астма, сенна хрема, атопичен дерматит и т.н.

 

Търси се и инфекция, която може да е довела до обостряне на хроничното състояние. Разбира се трябва да изключим, дали това не е проява и на някое друго заболяване.

 

- Как протича лечението и може ли да бъде профилактирано състоянието?

 

Изградени са гайдлайни за лечението на състоянието и нашата клиника има голям принос за тях, тъй като ние изследвахме употребата на високи дози антихистамини и проучването беше публикувано и във водещото американско научно списание в областта на алергологията.


Понякога пациентите  с по-тежък ход на болестта трябва да приемат антихистамини 4 пъти над конвенционалната доза. Това може да доведе до разходи за болестта около 200 лв. на месец, за които пациентите не получават помощ от здравната система.

 

Ако не бъде постигнат контрол със съвременните антихистамини, трябва да бъде започната терапия с Омализумаб, което е моноклонално антитяло, с много добър ефект при състоянието. С него при около 90% от пациентите се постига контрол на заболяването, докато с антихистамините – само 40-50%.

 

Проблемът е, че в България пациентите трябва сами да закупуват и това лекарство, а цената е непосилна, тъй като става въпрос за над 1000 лв. на месец. В цяла Европа това лечение е реимбурсирано и всички пациенти могат да разчитат на помощ от държавата, в която живеят, но нашите пациенти, уви, не могат.

 

Ако и антитялото не повлиява състоянието, има и следваща опция – Циклоспорин, имунносупресивно лекарство с цитостатична функция. При него страничните ефекти, обаче са повече. Курсовете с кортикостероиди не са част от терапията на хроничната уртикария и трябва да се използват за кратко само при екзацербации на болестта

 

Лечението със съответните медикаменти продължава докато заболяването си отиде, но както споменах често са налице ремисии. В около 50% от случаите след 6 месеца има ремисия. В останалите 30% докъм 3-тата година се появява ремисия, около 10% след петата година и много малък процент от пациентите остават с активна уртикария и след 25-та година.