Наричат я “болест на първата целувка”. Кои са основните симптоми на инфекциозната мононуклеоза, как се предава, защо възрастовата й граница пада рязко и колко трае инкубационният период, споделя доц. д-р Георги Попов, дм., началник на Катедрата по Инфекциозни болести на Военномедицинска академия


Полк. доц. Георги Попов, дм завършва висшето си образование в Медицинския факултет на Медицинска Академия – София през 1990 г. Година по-късно започва работа като началник на медицинската служба в поделение в Божурище. От 1993 г. работи във Военномедицинска академия, първоначално като клиничен ординатор, а впоследствие като асистент, старши асистент и главен асистент в Клиника по инфекциозни болести на ВМА. Има специалности по инфекциозни болести и вътрешни болести. Придобива образователна и научна степен „доктор” по научна специалност инфекциозни болести през 2010 г. с дисертационен труд на тема „Вирусни хепатити в затворени колективи”. От 2015 г. е избран за доцент по Инфекциозни болести.

 


Участвал е в пет военномедицински мисии в чужбина: Бежански лагер за косовски албанци – Радуша, Македония, 1998 г.; лекар на българския контингент в Косово, 2004 г.; Хуманитарна мисия в Украйна, 2009 г.; Медицински съветник на командира на EUFOR – Босна и Херцеговина, 2010/2011 г. и 2011/2012 г.

 

Доц. Попов има следните следдипломни квалификационни курсове: Advanced medical officers course, Сан Антонио, САЩ, 2006 г.; Курс по Инфекциозни болести и тропическа патология, Амстердам, Холандия, 2007 г.; Курс HIV/AIDS – политика и стратегия, Монтерей, САЩ, 2001 г.; Курс по английски език, Будапеща, Унгария, 2003 г.

 

Автор е на монографичен труд  „Инфекциозни болести по време на военни мисии”, издаден през 2015 г. и на над 200 научни публикации в български и чуждестранни списания.

 

Член е на Български лекарски съюз, Българско дружество по инфекциозни болести, Българско дружество по военна медицина; Европейското дружество по клинична микробиология и инфекциозни болести. Експерт е на НАТО по инфекциозни болести и тропическа медицина.

 

- Доц. д-р Попов, какво представлява инфекциозната мононуклеоза?

 

Инфекциозната мононуклеоза е остро инфекциозно заболяване с разнообразна клинична картина. Симптомите й не са проявени от една единствена система или орган в човешкия организъм. Болестта може да се изяви като ангина, като кожен или лигавичен обрив, като засягане на черния дроб и бъбреците, но основното е температура, увеличени лимфни възли и засягане на назофаринкса, най-често с ангина. Много характерна е кръвната картина, с преобладаване на мононуклеарните клетки, която е патогномонична за заболяването.

 

Инфекциозната мононуклеоза се причинява от Епщайн-Бар вирус (EBV), но съществува и понятието мононуклеозо подобен синдром. Проявявата му е много подобна на мононуклеозата, но се предизвиква от други вируси, бактерии и паразити. Например цитомегаловирусът може да причини симптоми, подобни на инфекциозната мононуклеоза. В първите си изяви HIV-инфекцията също може да протече с клинична картина, подобна на мононуклеозата. Също така токсоплазмозата – болест, която се наблюдава при контакт с котки може да протече с такъв мононуклезо подобен синдром.

 

- Каква е честотата на болестта у нас?

 

Инфекциозната мононуклеоза е спорадично заболяване. Честотата му не е висока, но нерядко се развиват малки епидемии в затворени колективи –  детски градини, училища, сред войници, студенти, лишени от свобода... Характерно за заболяването е, че напоследък честотата му нараства при малките деца. Романтичното име на мононуклеозата – „Болест на първата целувка“, насочва главно към юношенската възраст (16-18 години), но все по често наблюдаваме случаи, когато заболяването засяга деца от 3 до 6 години, включително и този сезон. Инфекциозната мононуклеоза е заболяване с широк възрастов диапазон – от ранна детска възраст до хора, които не са се срещали с EBV и боледуват на около 40-50 години.

 

- Каква е причината за рязкото падане на възрастовата граница?

 

Според мен причината е комплексна, свързана с нарушения имунитет на децата. Първо, те имат физиологично по-неразвита имунна система в сравнение с  възрастните. Второ, имунната им система е подложена на въздействие на неконтролирана и безразборна употреба на антибиотици за заболявания, които не изискват такова лечение, както и вторичния прием на антибиотици, включително чрез храните, които се добиват от животни третирани с тези лекарствени средства. Нарушената имунна система на децата ги прави склонни да боледуват от такива вирусни инфекции.

 

- Много родители бъркат първите симптоми на мононуклозата с ангина или настинка. Кога трябва да потърсят специалист?

 

Когато има съчетание на увеличени лимфни възли, ангина, обрив по тялото и температура е задължително да се обърнат към специалист по инфекциозни болести. По-често родителите отиват първо при личните лекари или специалисти „Уши, нос, гърло“.  Все повече колеги разпознават ранните клинични симптоми на това заболяване, но потвърждаването на диагнозата инфекциозна мононуклеоза изисква да се направят специфични кръвни изследвания и серологични тестове.

 

Ако детето е с увеличени шийни лимфни възли, налеп по сливиците, който е нежен, лесно отделящ се и има повишена температура, задължително трябва да се мисли за инфекциозна мононуклеоза и да се потърси консултация със специалист по инфекциозни болести.

 

- Какъв е инкубационният период?

 

Както всяко вирусно заболяване и инфекциозната мононуклеоза протича циклично. Инкубационният период най-често е от 5 до 15 дни, но може да продължи и до 30. Kогато детето е било в контакт с болен от инфекциозна мононуклеоза – в училище, в детската градина и до 30 дни не се разболее, явно няма да развие заболяването. Това е приодът, в който болните се наблюдават и родителите трябва да бъдат внимателни.

 

- Кои са основните  усложнения при мононуклеоза, ако пациентите не посетят веднага лекарския кабинет?

 

Усложненията не са редки и е необходимо да се познават добре, защото колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре. Върху първоначалното вирусно засягане на назофаринкса може да се насложи стрепто-стафилококова ангина. Освен назофаринкса, заболяването много често засяга черния дроб с клинична картина на мононуклеозен хепатит. Друго усложнение е екстремно уголемената слезка, която има склонност да руптурира (да се разкъса) особено при малки деца. Ние съветваме тези деца да бъдат ограничени от физическите усилия, да не посещават заниятията по физкултура, да не играят прекалено травматични игри, за да се щади от удари тази чуствителна слезка.

 

Често се засяга сърдечносъдовата система под формата на миокардити и перикардити, които също при неправилно лечение могат да доведат до тежки усложнения. Уврежда се и нервната система – с мононеврити, полиневрити. Понякога може да се развие и менингит или менингоенцефалит. Много характерна особеност на Епщайн-Бар вируса е увредата на хемопоетичната тъкан, тоест развитие на някои хемопоетични заболявания като лимфоми и левкози. Увредата на хемопоетичната система може да доведе до кръвоизливи, до остро настъпила хемолиза или намаляване на броя на всички клетки от кръвния ред, така наречената панцитопения. Всичко това е включено в клиничния полиморфизъм на заболяването, тоест засягане на всички органи и системи – гърло, лимфни възли, бели дробове, бъбреци, нервна и сърдечносъдова система.

 

- Имали ли сте във вашата практика случаи на по-сериозни усложнения?

 

Да, много често. Едно от най-често срещаните е стрепто-стафилококовата ангина. Почти на всеки пети болен настъпват такива усложнения, което налага включване на антибиотична терапия.

 

Увреждането на черния дроб с развитие на мононуклеозен хепатит също е доста често усложнение на заболяването. Установяваме го при почти всеки трети  болен. При част от болните, заболяването протича с изразен хепатит с жълтеница, липса на апетит, гадене и повръщане, които в сравнение със заболяването причинено от първичните хепатитни вируси са по-леко изразени и по-бързо се преодоляват. По-тежките усложнения от страна на нервната система, бъбреците, белите дробове и кръвотворните органи се наблюдават доста по-рядко. В моята клинична практика имам два-три такива случая.

 

- Какво  представлява терапията при мононуклеоза?

 

В повечето случаи нфекциозната мононуклеоза е самоограничаващо се и самоизлеклуващо се заболяване. Терапията е класическа, стандартна патогенетична и симптоматична терапия. Много често се налага болнично лечение, което изисква на първо място постелен режим. Болните трябва да са на легло, което увеличава кръвоотока към черния дроб с около 40% и спомага за снабдяването му с кислород и хранителни вещества, а от там и по-бързо възстановяване. Пациентите не трябва да се товарят с физическа работа, а да са в щадящ режим. На второ място в комплексното лечение поставям диетичния режим – от една страна диета щадяща черния дроб, а от друга страна храната трябва да е богата на витамини, въглехидрати и течности. На трето място са симптоматичните медикаменти, които подпомагат организма, да се справи с вирусното заболяване. Когато имаме усложнения от страна на черния дроб прилагаме хепатопротектори, при фебрилитет – противовъзпалителни средства и антипиретици, при кожни обриви  - антихистаминови медикаменти. Когато подозираме стрепто-стафилококва ангина, включваме антибиотици, най-често макролиди. Не е желателно приложението на ампицилинови антибиотици, поради факта, че предизвикват много характерен обрив при болните от инфекциозна мононуклеоза - ампицилинов раш.

 

Друг медикамент, който е доста дискутируем в лечението на инфекциозната мононуклеоза, са кортикостеропидите. Когато ги включим, обикновено болният бързо се подобрява и клиничните симптоми отзвучават. Те обаче могат да предизвикат своите странични действия – увреда на стомашната лигавица, на кръвотворната система, причиняване на диабет, високо кръвно налягане. Затова към тях сме изключително внимателни, ползваме ги само при строги показания при тежко протичане на заболяването.

 

- Кои са новостите в лечението на болестта?

 

Както казахме, причинителят е от групата на херпесните вируси - Епщайн-Бар вирус. Потенциално активните срещу тази група вируси етиологични препарати, като Ацикловир са неефективни при лечение на инфекциозната мононуклеоза. Напоследък се появиха нови медикаменти с добър ефект срещу ЕBV и CMV, какъвто е Валацикловир. Има и други антивирусни препарати, като Фоскарнет, които употребяваме рядко в клиничната практика, само когато заболяването протича тежко, с възможности за усложнение.

NEWS_MORE_BOX

 

- Когато човек преболедува мононуклеоза, организмът му изгражда ли си имунитет срещу заболяването?

 

Да. Имунитет срещу EBV се изгражда и той е пожизнен. Когато един човек се срещне с Епщайн-Бар вируса, се образуват антитела срещу него, които имат дълготрайна памет и не допускат повторно заболяване от инфекциозна мононуклеоза. Но Епщайн-Бар вирусът не предизвиква само тази болест. Той се смята за етиологичен агент на други по-тежки заболявания като лимфом на Бъркит, карцином на назофаринкса, увреда на централната нервна система, както и синдром на хроничната умора.

 

- Коя е най-добрата превенция от инфекциозна мононуклеоза?

 

Както споменах, това заболяване се предава при близък контакт на слюнката или на секретите, които отделя болният със здрав неболедувал човек. Но това не става само с целувките, а също така при хранене с обща посуда и прибори, при пиене от едно шише или когато болният кашля и е на достатъчно близко разстояние до рецепиента... Необходима е лична хигиена, която да не допуска контакт с такива болни. Когато имаме в училище, в детската градина, в затворен колектив, болен с фебрилитет и грипоподобна симптоматика, трябва да се взимат мерки – носене на маски, щателна хигиена на ръцете. И още нещо, което засяга въпроса със здравната култура на българина. Болен, който е със симптоматика подобна на гореописаната, в никакъв случай не трябва да ходи на работа, защото да отидеш болен в офиса не е геройство и пример на работохолизъм, а безотговорно отношение  към колегите и себе си.

 

Децата със симптоматика подобна на инфекциозната мононуклеоза и техните близки, трябва възможно най-бързо да потърсят помощ от специалисти по инфекциозни болести. Те ще им дадат съответните препоръки за лечение и профилактика на това заболяване, което е самоограничаващо се и лечимо, но доста протрахирано във времето. Ранното диагностициране на инфекциозната мононуклеоза, ограничава усложненията и запазва качеството на живот на болния. Късната диагноза и неправилно лечение водят след себе си последствия и излизане от нормален работен ритъм за повече от три месеца.