Как се одобрява един пациент за трансплантация? Какви са основанията за извършването й или отхвърлянето на този метод?

Целта ни е да доведем всички нуждаещи се пациенти до състояние, в което да може да се извърши трансплантация. Ако един пациент в даден момент не е подходящ за извършването на трансплантация, набелязваме мерките, които са необходими да се осъществят, за да стане той добре подготвен и да може да се осъществи тя. Изключително малко са хората, които са абсолютно противопоказни, това са тежки състояния, които няма как да се преодолеят, по-особени, но наистина малък брой. Почти няма хора, на които да им се отказва трансплантация, ако се нуждаят от такава. Ако това се случва, то е с причина от временен характер, който се отстранява.


Кой осъществява подготовката на пациентите за трансплантациите?

Подготовката е комплексна и включва работата на много специалисти. Нефролози, особено тези, които работят в предболничното лечение в съответните кабинети и са с договор с НЗОК. Те познават нефрологичната заболеваемост и пациентите, които са с хронично бъбречно заболяване и които в един момент ще се нуждаят от заместващо бъбречно лечение.
На следващ етап това са специалистите от диализните центрове, от където идва най-големият поток от чакащи и потенциални пациенти за бъбречна трансплантация. Те са достатъчно запознати с проблема и подготовката на пациентите и практически я осъществяват.

NEWS_MORE_BOX



До каква степен пациентът се връща към нормалния си начин на живот след трансплантацията?

След трансплантация пациентът се поставя на имуносупресия под формата на медикаменти, приемащи се през устата. Това обикновено е комбинация от 2-3 препарата. С течение на времето терапията се редуцира до два. Лечението с един медикамент все още остава под въпрос. Имуносупресията продължава през цялото време, през което функционира трансплантираният бъбрек. Тази терапия е абсолютно задължителна.


Възстановява се нормалната бъбречна функция и пациентите се връщат към нормален начин на живот в семейството. Това се случва след около 6-ия месец, когато е стабилизирано състоянието.


 

По-нататък перспективата е още по-добра. Например, жени в детеродна възраст могат да раждат, ние имаме 14 такива случая. Всички успешни с нормално протичане на бременността и раждане на здрави деца. Включително наш успех е, че някои от тях имат по две нормални раждания. Това е един категоричен пример, че трансплантираните пациенти се връщат действително към един съвсем нормален начин на живот. Разбира се, състоянието им винаги трябва да бъде под контрол от страна на лекаря за своевременно отстраняване на евентуално появилите се усложнения.