Доц. д-р Добрин Василев завършва медицина в Медицински университет – Плевен през 1998 г. През 2008 г. придобива специализация по инвазивна кардиология по образователен грант на Европейската асоциация за перкутанни сърдечносъдови интервенции във Варшава, Полша, а през 2011 г. и специализация по кардиология от Медицинска академия – София.


Доц. Василев има дългогодишен опит в лечението на пациенти, инвазивната диагностика и терапия в областта на кардиологията. От 2014 г. е началник на клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска”.


Доц. Добрин Василев е член на Европейското дружество по кардиология, на Българско дружество по интервенционална кардиология, на работната група за изследване на тромбозата към Европейското дружество по кардиология и др.



За пандемичния характер на сърдечносъдовите заболявания, за вредните навици и късната реакция на пациентите, за добрата връзка лекар-пациент и за симптомите, които не бива да пренебрегваме, Puls.bg разговаря с доц. Василев.

 

- Доц. Василев, защо наричат сърдечносъдовите заболявания „бомба с часовников механизъм“? Все по-често се говори за техния пандемичен характер.

 

Нека е ясно, че ние сме много далеч от безсмъртието. Ако се върнем назад във времето голяма част от известните учени като Нютон, Ойлер, Лайбниц са си отишли на 70-80 години, просто защото са пропуснали да умрат от инфекциозните заболявания, които по това време са били основен причинител на смърт. Днес средната продължителност на живота също е 70-80 години само причината за смърт се е променила. Това, което сме успели да елиминираме с употребата на ваксини, с по-добра лична хигиена и наличието на антибиотици за тежките заболявания е довело до удължаване на продължителността на живота.


Затова когато се говори за бомбастични статистики, свързани със сърдечносъдовите заболявания съм скептичен. Те не са никак малко и са комбинация от генетична предразположеност и факторите на средата, в която живеем. Атеросклерозата например чисто физиологически започва от 7-годишна възраст - още тогава започват да се образуват атеросклеротичните плаки и с годините те нарастват и развиват. В тази група са и много други заболявания на съдовете и сърцето – на миокарда, на клапите на сърцето, на съдовете (генетични или автоимунни). Така че, слагайки болестите на сърдечносъдовата система в един общ "кюп" идва и отговорът защо е толкова стряскаща статистиката. При една сериозно изявена сърдечна недостатъчност смъртността в петгодишен период от време е много по-висока от повечето онкологични заболявания например.

 

- И все пак къде е България в статистиката?

 

Имам любим афоризъм, който навремето чух от проф. Джоргова и смятам за много точен: „Българинът цял живот се оплаква от алергии, страхува се от рак, а умира от сърце“. А дали България е сред лидерите по смъртност от сърдечносъдови заболявания е трудно да се каже. За да умре човек, първо трябва сърцето му да спре, а много често когато това се случи вкъщи в смъртния акт се посочва като причина сърдечносъдова или сърдечнодихателна недостатъчност. Въпреки, че той може да е починал от рак, кръвозагуба или друго.

 

- Кога българинът се обръща към кардиолог? Научиха ли се пациентите, че профилактиката е важна или закъсняват в реакцията си.
 

На нищо не сме се научили. Не вярвам и на официалната статистика за честотата на тютюнопушенето сред населението, защото всеки ден виждам как половината от нашите пациенти, които твърдят, че не пушат, държат цигара в ръка в двора на болницата. Като цяло ние водим изключително нездравословен начин на живот, имаме ниска здравна култура и в повечето случаи се обръщаме към здравната система твърде късно. От друга страна, българинът има очакванията, че едва ли не всичко може да се лекува. И ако това не се случи, причината не е в твърде късното му идване в кабинета, а е виновен лекарят. Това е характерното мислене за огромен процент от пациентите, с които се сблъскваме.

 

Понякога съм шокиран от издръжливостта на българина – когато говорим за сърдечносъдови заболявания става дума за страхотни болки, тежест, изобщо крайно затруднено качество на живот. Натъквам се на такива случаи, че понякога си мисля, че трябва да си тотално лишен от чувство за самосъхранение, за да чакаш толкова дълго. За съжаление, ние ежедневно работим с такива пациенти – закъснели в реакцията си, с изключително нисък социален статус и смятащи, че всичко е поправимо. В световен мащаб картината не е по-различна: по-високият социален, образователен и културен статус е свързан с по-голяма продължителност на живота и по-висока здравна култура, и обратното. Това е и причината да се сблъскваме с форми на заболяванията, които са изключително редки в Европа, но за нас са ежедневие. Има пациенти с периферно съдова болест, които пристигат с некрози по крайниците, при други сърцето е толкова увредено, че нямат сили да стигнат до близкия магазин, за да си напазаруват.

 

- Подмладяват ли се сърдечносъдовите заболявания?
 

Не бих казал. Благодарение на прогреса в медицината ние сме много по-внимателни и точни в поставянето на диагнозите и ги хващаме на много по-ранен етап. Заради начина на живот някои заболявания имат по-ранна изява, но моето мнение е, че ставаме по-добри в диагнозата. 

 

- Тогава кое е по-вредно за сърцето: стресът, лошата храна и тютюнопушенето или затрудненият достъп до адекватна здравна помощ в голяма част от територията на страната?
 

Достъпът до медицинска помощ в България, изключвам някои планински райони, е на изключително високо ниво. И такава лесна достъпност гарантирам, че няма в никоя друга страна от Европейския съюз. Така че пътят пациент - лекар е изключително къс. Колко от българите са извършили профилактичните си прегледи, които им се полагат за годината обаче е съвсем друг въпрос.

 

- След срещата си с кардиолога и назначеното лечение, излизайки от болницата какво се случва с пациента у нас?
 

Стремим се всички пациенти, които минават през нашата клиника да имат денонощен достъп до телефона на дежурния лекар. Могат да осъществят също и консултация с лекуващия лекар, ако физически им е невъзможно да дойдат. Откакто съм начело на клиниката по кардиология на „Александровска болница“ за мен това е приоритет – всеки пациент да получи обратна връзка със своя лекар. Да знаят, че веднъж минали през тази институция винаги има къде да се върнат за адекватно лечение, съвет и помощ.
Дали пациентът, лекуван в клиника, променя начина си на живот? В 70-80 процента от случаите отговорът е не.

 

- Народопсихология ли е това?
 

Такива сме си. Никой не ни е виновен за това, което сме. Контролът върху рисковите фактори  и превенцията са изключително важни. На практика това спасява живота! Но хората не си дават сметка, че промяната в начина на живот е хапче номер 1. И то е по-ефикасно от всички стентове, байпаси и операции, които правим.

 

- Много хора ще възразят: спрели са цигарите, спортуват, но храната, която консумираме е пълна със съмнителни Е-та и добавки.
 

Ако решим да си търсим оправдание за това, че нямаме воля да променим живота си, винаги ще го намерим. Нещата са изключително прости: с малко повече движение, контрол над това, с което се храним и спирането на цигарите ще помогнем на сърцето си.

 

- На какво лечение могат да разчитат пациентите във Вашето отделение?
 

Ние лекуваме голяма част от артериалносъдовите заболявания и обхващаме пълен обем на процедурите в инвазивната кардиология. За съжаление, все още не можем да стартираме програма за лечение на исхемичния мозъчен инсулт, но се надявам, че това скоро ще се случи. По отношение на бъбречните съдове правим емболизация на туморни формации - запушване на хранещите съдове на бъбреците и на черния дроб. В това отношение сме най-големият център в България. Водещи сме и по отношение на извършвани коронарни интервенции, включително и при остър миокарден инфаркт, имплантация на постоянни електрокардиостимулатори, осъществява се и интензивно лечение на спешни кардиологични заболявания.

 

Съвсем скоро ще стартира и работата на електрофизиологичната ни лаборатория, където ще се решават проблемите на пациентите с аритмии, с различна степен на тежест и неподатливи на фармакологично лечение.

 

- На 29 септември отбелязваме Деня на сърцето, споделете кои са симптомите, които не бива да пренебрегваме?
 

Всяко нещо, което започне да ни прави впечатление и нарушава ритъма ни на живот е добре да бъде споделено поне с личния лекар. Ако имаме дискомфорт в гърдите или сърцебиене или пък по-тежки симптоми като стягане, гръдна болка, задух през нощта, изтръпване на ръце, рамене, гърди, изтръпване на долна челюст, което продължава повече от пет минути, е задължително да се обърнем към кардиолог. Апелът ми към хората е просто да не чакат да им мине, а да потърсят лекар. Той не им е враг.

 

Противно на ширещото се мнение в обществото искам да припомня, че лекарите са хора, които искат и могат да помогнат. Може би сред нас има и такива, които не са най-съвършените личности, но винаги се стремим според знанията и възможностите си да помогнем. И не лекарят, а чакането е най-големият враг, защото от един момент нататък каквото и да правиш, каквито и модерни технологии и методи на лечение да приложиш, няма връщане назад.