Доц. д-р Олга Григорова работи в Клиниката по нервни болести на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ и от 15 години лекува пациенти с късен паркинсон.


Член е на Българското дружество по неврология и има над 100 публикации в областта на клиничната неврология, паркинсоновата болест и множествената склероза. Тя е автор и съавтор на монографии и учебници по неврология.


Пред Puls.bg доц. д-р Григорова говори за острите и хронични неврологични състояния, които зачестяват с настъпването на есента, за обездвижването и наднорменото тегло, които нанасят непоправими щети върху гръбначния стълб и за модерните методи за диагностика и лечение на най-често срещаните страдания като болките в кръста, шията и гърба.
 


- Доц. д-р Григорова, защо при падането на температурите през есента зачестяват острите и хронични неврологични състояния като радикулити, ишиас, дископатия, плексит?


Това са най-честите страдания в неврологичната практика - над 50% от хората са изпитвали поне веднъж в живота си подобни болки. Всички те се дължат на заболявания на гръбначния стълб, които засягат гръбначномозъчните коренчета и образуваните от тях сплитове и периферни нерви. Наричат се още вертеброгенни заболявания. Гръбначният стълб, който носи тежестта на главата и тялото e подложен на значително натоварване на прешлените, междупрешленните стави и междупрешленните дискове с последващо развитие на ставни и дискови промени.


Хората със ставни заболявания са особено чувствителни към метеорологичните промени, особено когато времето се променя от по-топло към по-студено и влажно. Това се дължи преди всичко на промени в атмосферното налягане - непосредствено преди разваляне на времето атмосферното налягане бързо спада, а в резултат на това ставно-мускулният апарат „набъбва“, крайните нервни окончания променят своята чувствителност и болковите усещания се изострят. Нестабилното време с големи температурни разлики и по-рязка промяна на атмосферното налягане и влажността предизвикват стресово състояние на организма – влошаване на ревматичните заболявания, на вертеброгенните и периферно-нервните заболявания, на сърдечносъдовите  и мозъчносъдовите заболявания.


Промяната на атмосферното налягане е свързана и с йонизацията на въздуха. С влошаването на времето и понижението на атмосферното налягане се променя и йонизацията на въздуха, като се увеличават положителните йони. Установено е, че при циклон например, настъпва спадане на атмосферното налягане - наблюдават се валежи и повишена влажност. Най-напред реагират хората с ниско кръвно налягане, заболявания на сърцето, ставни и ревматични заболявания – обща слабост, виене на свят, влошаване на тензионно и мигренозно главоболие, депресивни прояви, безсъние или сънливост, влошаване на респираторни заболявания.


И обратното - повишението на атмосферното налягане при антициклон  увеличава склонноста към тромбози с риск от инсулти и инфаркти. Магнитните бури при слънчеви изригвания пък предизвикват главоболие, колебания в кръвното налягане, сърдечен дискомфорт, понякога мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт.


Градските хора страдат повече от климатичните промени поради по-голямата запрашеност на въздуха с наличие на промишлени и битови замърсявания. Повишената чувствителност на организма към атмосферните условия се нарича метеочувствителвост – установено е, че 30-40% от хората са метеочувствителни, а при възрастни и страдащи от хронични заболявания - до 80%.

 

- Наред със захлаждането на времето, започват да ни атакуват и първите вирусни инфекции. Усложняват ли те допълнително неврологичните заболявания?


Открити са над 200 вируси които предизвикват простудни заболявания  през късната есен и зимата (common cold или т.нар. остри респираторни вирусни заболявания). Знаем, че най-често протичат с хрема, температура, отпадналост и преминават за 3-5 дни.  В този период от годината зачестяват и грипните инфекции с вероятност от макар и рядко от неврологични усложнения като менингоенцефалит, полирадикулоневрит и др.


От гледна точка на неврологията острите респираторни вирусни заболявания могат да предшестват първите прояви на множествена склероза и да влошат протичането на заболяването като предизвикат нов пристъп. Острата възпалителна демиелинизираща полиневропатия, известна като синдром на Гилен-Баре, също както множествената склероза, се предшества 1-4 седмици от респираторна или гастроинтестинална инфекция. Двете заболявания са автоимунни и се дължат на активиране на имунната система  с увреждане на собствените тъкани.


Друго заболяване, което се свързва с простуда е възпалението на лицевия нерв – наречен простуден неврит. Смята се, че излагането на главата на въздушно течение (пътуване в кола на отворен прозорец, излизане с мокра глава навън, излагане на климатик) предизвиква оток на лицевия нерв с последваща увреда и парализа на мимическите мускули. Предразполагащ фактор е конституционно по-тесен костен канал, през който преминава нерва. Приема се, че е възможно да се дължи и на активиране на херпес-вирусна инфекция.

 

- Какво най-често се крие зад общото оплакване от болки в шията, гърба и кръста?


В последните години тези болкови прояви се увеличават в резултат на обездвижването, наднорменото тегло и продължителното статично натоварване в принудителна поза. И се подмладяват - наблюдават се дори при студенти и ученици.


Болките в шията, гърба и кръста се дължат на дегенеративни промени (преждевременно „износване“) на гръбначния стълб, които се развиват най-рано в междупрешленните дискове. Те играят ролята на амортисьори, като поемат и смекчават механичните сътресения при движение.


Към 25-30-годишна възраст настъпват първите промени в диска – намаление на водното съдържимо (дехидратация), промени във фиброзния пръстен, който заобикаля желеподобното пулпозно ядро. Така намалява еластичността и гъвкавостта на гръбнака. При рязко движение, навеждане, вдигане на тежест и други внезапни движения се ръзкъсват влакната на фиброзния пръстен с изместване на пулпозното ядро (дискова протрузия) и това води до много силна режеща болка (секване ) в областта на кръста, заемане на принудителна поза и невъзможност за движение. Всяко движение, кихане, кашляне, напън рязко засилва болката.


При разкъсване на фиброзния пръстен пулпозното ядро се измества назад и встрани и притиска нервно коренче и болката се разпространява в крака, най-често по задностраничната повърхност – дискова херния. По-рано болката в крака се смяташе, че се дължи на засягане на седалищния нерв и се наричаше „ишиас“, но днес засягането на коренчето се нарича радикулопатия.


Промените в диска, с намаление на неговата височина, се отразяват на междупрешленните стави, лигаменти и фасции с развитие на нестабилност, образуване на остеофити (шипове), променя се статиката и динамиката на гръбначния стълб. Тези промени, дължащи се на износване с напредване на възрастта и претоварване на гръбначния стълб, са причина за хронична, рецидивираща, търпима тъпа болка в поясната област (лумбаго, лумбалгия). Тези дегенеративни промени на гръбнака се наричат спондилоартроза и се проявяват с с рецидивиращи болки в кръста, без засягане на коренчетата, но ограничават подвижността на гръбнака, особено при изправяне от наведено положение. Типична е за по-възрастни пациенти и се смята, че има генетична предопределеност.


Дегенеративните промени в шийните прешлени също са много чести, тъй като носят тежестта на главата и имат голям обем на движения. Промените са подобни –  преждевременна дегенерация на междупрешленните дискове (остеохондроза), образуване на остеофити (спондилоза), артроза на междупрешленните стави. Дискови протрузии и пролапси в шийната област се наблюдават по-рядко в сравнение с поясните прешлени - при рязко движение на главата, камшичен удар при пътни инциденти, спортни и битови травми, спане на неудобна възглавница. Появяват се остри болки в тила и шията, засилващи се при всяко движение на главата, която заема принудителна поза. При притискане на нервно коренче от дискова херния болката се разпространява към раменната област и ръката, придружава се от изтръпване и променен усет.


В последните години се установи, че хронична болка в шията, гърба и кръста, с наличие на болезнени възли в мускулите, се дължи на фибромиалгия (миофасциална болка). Тя засяга предимно жени на средна възраст и се съчетава с тензионно главоболие и депресивни прояви. Началото е остро след мускулно напрежение или постепенно след хронично мускулно натоварване. Влие се също от метеорологичните промени и се влошава при студено и влажно време.

 

- Кои са модерните методи на диагностика и лечение на тези често срещани хронични заболявания?


За установяване на причината за болковите синдроми при вертеброгенни заболявания е необходимо освен подробно неврологично изследване,  да се изследва и състоянието на гръбначния стълб. Рентгеново изследване, при което се откриват промените в костните структури и образно изследване – компютърна томография или магнитно-ядрена томография за визуализиране на диска, лигаментите, фасциите и меките тъкани. Нерядко се откриват вродени аномалии на гръбначния стълб – спина бифида, сакрализация на пети лумбален прешлен, лумбализация на първи сакрален прешлен, спинална стеноза, допълнително шийно ребро, както и остеопороза с фрактура на прешлен, приплъзване на прешлен (спондилолистеза).


Трябва да се знае, че не винаги има добра корелация между промените в прешлените и клиничните симптоми. Болката в поясната област може да се дължи и на заболявания в малкия таз и корема – нефролитиаза, цистит, аднексит и др. С мануална диагностика, която изисква специална подготовка на изследващия, се диагностицира причината за болката във всеки двигателен сегмент на гръбнака.


При данни от неврологичното изследване за засягане на коренчетата е необходима електромиография (EМГ) за оценка степента на увреда на сетивните и двигателните влакна на коренчетата. Шийната и лумбалната радикулопатия трябва да се разграничат от шиен и лумбален плексит – при травми, след лъчетерапия, инжектиране на серуми и ваксини, инфилтрация от тумори.


Лечението на вертеброгенните заболявания се провежда с постелен режим на ортопедичен матрак, имобилизация на засегнатия сегмент с ортопедичен колан, шийна яка, мануална терапия, физиотерапия,  кинезитерапия, балнеолечение.


Фармакотерапията включва различни медикаменти, изписвани само и единствено от специалист. Само в случай на доказана значителна компресия на коренчетата, а при шийна дискова херния и на гръбначния мозък, се предприема неврохирургично лечение.

 

- Пада ли възрастта на заболяванията поради заседналия начин на живот?


Продължителната имобилизация на тялото в неудобна поза - работа на компютър, на бюро, в наведено положение, продължителна работа в право положение и честите професионални микротравми на гръбнака, предразполагат към по-ранно износване на гръбнака.


Претоварването на детския гръбнак с тежки чанти може да предизвика образуване на малки дискови хернии в тялото на прешлена, наречени шморлови телца и това е причина за продължителни болки в гърба. Навикът да се носи тежка чанта на едното рамо или лаптоп също натоварва неравномерно гръбнака и улеснява развитието на гръбначни изкривявания (сколиозa).


Заседналият начин на живот и наднорменото тегло обременяват дисковете и ставите на гръбнака и мускулатурата около гръбначния стълб.

 

- Какви усложнения крият заболяванията при късно консултиране и лечение?


При лумбална дискова херния с медианно разположение се притискат повече коренчета – т.нар. конска опашка (cauda equinа) - развива се слабост в долните крайници, липса на усет в гениталната област и нарушено уриниране и дефекация.  В някои случаи на дискова херния болката в крака стихва, но стъпалото увисва и не се движи – т.нар. паралитичен ишиас.


При по-високи дискови хернии на гръдните или на шийните прешлени има опасност от притискане на гръбначния мозък с развитие на парализа на долните или на четирите крайника, загуба на усет под нивото на увреда и тазоворезервоарни нарушения. В тези случаи се налага спешна неврохирургична интервенция.


Пак казвам, че не във всички случаи болките и другите неврологични симптоми се дължат на дискова херния и спондилоартроза. Необходими са изследвания за изключване на остеопороза със спонтанни фрактури на прешлен, карциномни  метастази в гръбнака, туберкулозен спондилит, анкилозиращ спондилит, ревматоиден артрит със атлантоаксиална сублуксация на шийните прешлени и др.

 

- Все повече хора в активна възраст чуват диагнозата остеохондроза.


Остеохондрозата е невъзпалително заболяване на интервертебралните дискове. Промените в дисковете започват още на 25-30 годишна възраст – намалява водното съдържание на диска (дехидратация), променят се влакната на фиброзния пръстен с образуване на пукнатини, уплътняват се хрущялните повърхности на прешлените. На рентгенография остеохондрозата се вижда като стеснение на диска с  уплътнение на прешленните повърхности.


Остеохондрозата е в основата на хроничните болки в поясната област - лумбаго, лумбалгия, като най-рано се развива в областта на долните поясни прешлени, които носят тежестта на тялото и са най-мобилни  и в областта на долните шийни прешлени, понасящи тежестта на главата и извършващи най-голям обем на движения. Заболяването се усложнява с развитие на дискови протрузии и пролапси, образуване на остеофити, артроза на междупрешленните стави, промени в  лигаментите и фасциите.

 

- Междуребрената невралгия е друго често срещано страдание...


Проявява се с опасващи болки в гръдния кош, най-често едностранни или с опасващи болки с разпространение към коремната област. Болките се засилват при дълбоко дишане и при движение. Междуребрената невралгия може да симулира и болки идващи от вътрешните органи.  Дължи се на промени в прешлените с дразнене на гръдните нервни коренчета, но може да се наблюдава и при Херпес зостер. Диагнозата е лесна при наличие на херпесен обрив и трудна при липса на обрив.


Макар и по-рядко може да бъде първи симптом на процес в прешлените – първичен или метастатичен неопластичен процес, тумори на нервните коренчета или на гръбначния мозък.

 

- Лесната уморяемост, студените крайници и главоболието - симптоми на какво могат да бъдат?


Лесната уморяемост може да се дължи на най-разнообразни причини – ниско кръвно налягане, анемия, сърдечносъдови заболявания и др. Студените крайници или симптомът на Рейно пък са характерни за ревматологичните заболявания, болестите на съединиталната тъкан (колагенози), заболявания на кръвоносните съдове (васкулити). Главоболието също може да има най-различни причини – мигрена, тензионно главоболие (от напрежение), промени в шийните прешлени, различни заболявания на мозъка.


Съчетанието от тези симптоми, но изразени в по-слаба степен, се наблюдават при смяната на сезоните, метереологичните промени и магнитните бури при метеочувствителни хора.