Доц. д-р Мария Балабанова, дм, завършва медицина в МУ - София. През 1983 г. придобива научна степен доктор по медицина, през 1987 г. - специалност по дерматология и венерология, през 2004 г. е избрана за доцент.
 
Доц. д-р Балабанова специализира дерматопатология, имунохистохимия в Англия, САЩ и Швейцария (1989 г.,1998 г., 2003 г.). 
 
Тя е член на Българското дерматологично дружество, почетен член на Сръбското дерматологично дружество, член на Европейската академия по дерматология , IDP (Международно общество на дружествата по дерматопатология), член на Българския лекарски съюз. 
 

Доц. д-р Балабанова има редица научни публикации и участия в български и  международни конгреги, конференции и други инициативи. Носител е на наградата „Богомил Берон” за научни постижения. Основни научни направления, в които работи - клинична дерматология, дерматопатология на възпалителни дерматози и доброкачествени и злокачествени кожни заболявания.

 
Доц. д-р Балабанова е началник на отделението по дерматохистопатология и имунохистохимия на Клиника по кожни и венерически болести в университетска болница „Александровска“.
 
 
- Доц. Балабанова, какво представляват бенките и има ли генетично предразположение към появата им?
 
Бенката е доброкачествено образувание, което е съставено от клетки, отделящи пигмент – меланоцити. Относно появата на бенки могат да се оформят две основни причини – едната действително е генетичното предразположение, втората е ранното излагане на слънце през първите години от живота на детето. В случаите, в които детето не е прекомерно излагано на слънце и въпреки това във времето се развиват много бенки, появата им отдаваме предимно на генетичното предразположение. Всъщност, слънцето е второстепенен фактор за пигментните образувания. 
 
- Какви видове биват бенките? Има ли нещо характерно за различните видове – като структура, степен на опасност?
 
Има различни видове бенки. Ние ги разделяме по начина, по който те се появяват – едните съществуват още от ранна детска възраст, другите са придобити по-късно в годините. Това обаче не са критерии за опасността, която те крият. Хората много често си мислят, че когато бенката е от рождение, тя е по-безопасна, но това не е така. Точно тези бенки крият по-голям риск, в сравнение с по-късно появилите се. 
 
 
Делят се още по форма и цвят. Съществуват ахромични – без пигмент, те се срещат много често по лицето. Разделят си и по големина – малки, множествени, съвсем мънички точици, малко по-големи. Има и гигантски, които вече не са точно бенки, а малформации. Те са големи кафяви петна по рождение, с повишено окосмяване върху тях, които също представляват някакъв риск и са много трудни за лечение, защото много често обхващат голяма част от тялото. Лекуват се с помощта на пластични, естетични корекции. 
 
Освен това, някои от бенките видимо са по-плоски, а други - по-надигнати. Когато са по-плоски, това означава, че са разположени по-повърхностно – между епидермиса и дермата. Когато разположението им е по-дълбоко, те се надигат под формата на къпинки – това са по-безопасните бенки, те имат и косми. Тези, които ни тревожат са по-плоските, които са „разляти“ по кожата. 
 
- По какво можем да познаем, че дадена бенка е проблемна? За какви промени трябва да следим?
 
Създадено е ABCDE правило, което е широко популяризирано и трябва да се познава. 
То е изключително полезно, тъй като насочва вниманието към по-рисковите бенки, за които трябва да се проведе консултация. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Това са: А - асиметричните бенки – които имат неправилна форма; B е границите – неправилно оформени граници; D е диаметърът – по-големите от 6 мм – 8 мм, малки, точковидни не представляват риск. Е е степента на релефа – ако бенката е плоска и в един участък се наблюдава леко надигане, това „говори“, че има някакво раздвижване, активизиране на бенката и е индикация, че тя трябва да бъде премахната. Всяка промяна, която се развива в бенката, е тревожен знак. Но тук става дума за бърза промяна, защото бенките по принцип се променят в годините. Когато се наблюдават промени в рамките на шест месеца, когато бенката си промени цвета, формата, големината, това е рисковият момент, който изисква незабавна консултация със специалист и евентуално премахване. нараняването до разкървавяване не се счита за рисков фактор според съвременните проучвания.