Доц. д-р Бенчо Бенчев е завършил медицина и докторантура по епидемиология. Продължително време е работил като университетски преподавател, а след това последователно като ръководител  на направление за превенция и контрол на вътреболничните инфекции към МУ-София и завеждащ секция "Профилактика на болестите" към Националния център по обществено здраве. Координатор е на международния проект на СЗО "Промоция на здраве в болниците". Има специализации в областта на епидемиологията на сърдечносъдовите заболявания и промоцията на здраве в болниците - медицински услуги и стандарти в тази област.

В момента е ангажиран с дейност в частен Център по профилактична медицина, който е в процес на активно изграждане. Основна задача на центъра, като неправителствена организация, е предоставянето на независима експертиза, касаеща различни тематични области на профилактичната медицина - планиране и оценяване на профилактични програми, мониторинг и оценка на детерминантите на здравето, превенция и контрол на нозокомиалните инфекции и др.

 

 


 

Напоследък в научните среди се оформя поле за дискусия. Тя обхваща темата за надеждността и достоверността на методите за оценка на риска за здравето, свързан с наднормено тегло.

До момента индексът на телесната маса - ИТМ (body-mass index - BMI) се счита за един от най-важните показатели при оценка на наднорменото телесно тегло. Неговото определяне е включено и в профилактичния преглед на здравноосигурените лица у нас. Този индекс се основава на измерването на теглото и височината и се получава като разделим теглото в килограми на ръста в метри, повдигнат на квадрат. Когато този показател  надвишава 25 се говори за наднормено тегло, а при стойност над 30 - за затлъстяване.

Въпреки, че повече от десет години ИТМ фигурира в препоръките на Световната здравна организация (СЗО) при оценка на здравното състояние, напоследък редица експерти са настроени критично доколко този показател е в достоверна корелация със здравното състояние на даден човек. Техните съмнения са предизвикани от това, че този индекс не отчита възрастта и пола на пациента, както и особеностите на неговото телосложение, а също и индивидуалното съотношение между мастната и мускулната тъкан при всеки отделен човек. В резултат на това се появяват парадоксални и трудно обясними казуси - така например един много добре трениран атлет може да се окаже с индекс на телесна маса както един сравнително пълничък човек.

Заедно с това при редица изследвания беше установено, че лица с ИТМ от 25 до 30, т.е. с "наднормено" тегло, имат по-висока средна продължителност на живота, отколкото хората с "нормално" тегло, а също и по-висока преживяемост след инфаркт и инсулт. Установено беше също, че едва при ИТМ над 35 продължителността на живота действително започва да се скъсява.

NEWS_MORE_BOX


Натрупването на подобни факти несъмнено е дало повод за едно мащабно изследване на немски учени от три германски университета, което е обхванало 11 хиляди доброволци и е продължило от 3 до 8 години в различните случаи. При всяко едно от лицата са били определяни  три показателя за оценка на риска, свързан с наднормено телесно тегло:

 

  • Отношение на теглото към ръста /м на квадрат (ИТМ);
  • Отношение на обиколката на талията към обиколката на бедрото (waist-hip ratio - WHR);
  • Отношение на обиколката на талията към ръста (waist-height ratio - WHtR).


Последните два показателя характеризират т. нар. централно затлъстяване, за което е характерно преимуществено отлагане на тлъстини в областта на корема около вътрешните органи. Това се наблюдава по-често при мъжете, отколкото при жените. Нормално тази мастна тъкан е като тънко покривало (було), което обвива всички вътрешни органи - сърце, бели дробове, черен дроб, бъбреци, панкреас, черва, вкл. кръвоносните съдове. Тя защитава вътрешните органи от преохлаждане и бързо може да удовлетвори техни краткосрочни енергийни потребности. Но когато тази мастна тъкан се натрупа в излишък и това було стане прекалено дебело, тази мастна тъкан става причина за нарушаване на нормалното кръвообращение и правилното функциониране на вътрешните органи.