Доц. д-р Андрей Андреев е специалист по офталмология. През 1980 г. завършва Висшия медицински институт – Плевен. През 1990 г. специализира в Института по очни болести към Университета в Мюнхен. Повече от 20 години е началник на Очна клиника към Националната многопрофилна транспортна болница ,,Цар Борис III“. От 1996 г. до момента е управител на Медицински център „Очна клиника Ден”- София.
Доц. Андрей Андреев е член на Американската академия по офталмология и на Европейското дружество по катарактална и рефрактивна хирургия. Заместник-председател е на Съюза на очните лекари в България.  
 
 
 - Доц. Андреев, какво представлява глаукомата?
 
Глаукомата е сложно заболяване с много причини и механизми, по които се развива – полиетиологично и полипатогенетично заболяване. То е комплекс от заболявания и състояния, които в крайна сметка водят до повишаване на вътреочното налягане – в по-голям процент от случаите, но не винаги. Това, от своя страна, нарушава трофиката на зрителния нерв, на нервната тъкан в окото и очната ябълка, от което страда зрението. В резултат се нарушава зрителното поле, то започва постепенно да се стеснява. Това, в най-общи линии, е развитието на глаукомата. 
 
Двата основни вида на заболяването са откритоъгълна и закритоъгълна глаукома. В ъгъла на предната камера се намира дренажният апарат на окото. В окото има сложна циркулация, която поддържа хомеостазата, вътрочното налягане, функционирането на оптичната и много системи в зрителния орган. 
 
В цилиарното тяло се формира течност, която най-често се дренира в ъгъла на предната камера на окото – там е разположена дренажната система. Предната камера представлява един купол, част от сфера, където се намира дренажният апарат. В случаите, когато ъгълът е отворен и има промени в дренажната система например, които пречат на циркулацията, говорим за глаукома с отворен ъгъл, или проста глаукома. 
 
Когато този ъгъл, който е в основата на ириса, има сложно динамична, анатомична и функционална позиция, т.е. понякога ирисът е издаден напред,ъгълът се запушва, и става дума за глаукома със затворен ъгъл. По-често този блокаж протича по-драматично, по-бързо. Протича с рязко намаляване на зрението, с болка, замъгляване и т.н. Глаукомата със затворен ъгъл е по-остро състояние, докато глаукомата с отворен ъгъл понякога с години може и да не се установи. При нея механизмът на развитие е неусетен за болния. 
 
Вследствие на заболяването може да се стигне и до слепота - когато има пълна атрофия на зрителния нерв. В резултат на нарушената трофика, повишеното налягане, нервът  побелява - това е пълна атрофия. 
 
 - Какви са характерните симптоми на заболяването?
 
Няма характерни симптоми, които да „кажат“ на болния, че окото страда от глаукома. Както вече казах, при закритоъгълната глукома са по-драматични, по-бързо развиващи се, докато при отвореноъгълната глаукома процесите протичат неусетно. Състоянието най-често се открива при профилактичен преглед, или може да бъде сбъркано с развитие перде, а всъщност се установява, че е засегнат нервът. 
 
 - Кои хора са застрашени от развитието на глаукома, кои са рисковите фактори?
 
Може да се говори за определено предразполагане, но няма строго унаследяване на заболяването. Ние все пак винаги питаме дали има такива случаи в семейството, тъй като когато има някой близък, който е засегнат, вероятността от развитие на глаукома е по-голяма. В тези случаи сме по-внимателни, защото все пак това са особености на дренажния апарат, на ириса, особености на развитието на лещата. Тук може да се говори за предразполагане към развитие на глаукома. 
 
Също така далекогледите хора са по-предразположени към развитие на глаукома със затворен ъгъл, тъй като окото е по-малко, а лещата - голяма. В този случай ъгълът много по-лесно може да се блокира. 
 
Като цяло, глаукомата е заболяване, което се среща в различни възрасти. Среща се т. нар. вродена глаукома. Такива са случаите, при които дренажния апарат има някаква дисгенеза – неправилно развитие. Той се блокира, не може да се дренира течността и в окото започва да се образува налягане и т. нар. „конгенитална глаукома“, която е една от най-честите причини за вродената слепота. Това се дължи на недоразвита мезодермална тъкан в ъгъла.
 
Глаукомата с отворен ъгъл се среща по-често във втората половина на живота – след 45-годишна възраст, в резултат на някакви дегенаративни промени, засягащи дренажния апарат, ириса, лещата. Подвидовете на заболяването са много, има дори и глаукома без налягане. Въпреки че то е главният признак, който алармира за състоянието, има и хора, при които няма налягане, то дори е ниско, но има промени в зрителното поле, типични за глаукомата. Можем да кажем, че болестта е хамелеон.
 
Възможно е т. нар. вторична глаукома да се развие и при някои други състояния – кръвоизлив, травма, възпаление, като причина за нарушената циркулация в окото, а крайният резултат е повишено налягане. Там вече механизмите са най-различни. 
 
 - Как се диагностицира заболяването и какво е лечението?
 
За диагностицирането най-важна е усърдната работа и вниманието на лекаря. Той трябва да познава подробно състоянието на пациента. Един преглед понякога е недостатъчен за установяване на глаукома. Високото налягане може да бъде само моментен знак, без да има видими промени в зрителния нерв, вследствие на заболяването. 
 
Необходими са няколко признака, по които можем да определим дали има развитие на глукома. На първо място се измерва вътреочното налягане, измерва се и дебелината на роговицата, защото понякога по-дебелите роговици дават лъжливо високо очно налягане. 
 
Самото очно налягане също е комплексен показател. То зависи както от вътреочната циркулация, така и от еластичните оптикомеханични качества на очната ябълка, на склерата и на роговицата. 
 
След това проверяваме камерния ъгъл и неговите характеристики – дали е отворен или затворен, пигментиран, как работи дренажната система. За да анализираме зрителния нерв, на разположение вече има компютърни технологии, които дават възможност да се оценят нервните фибрили, проводната система на ретината – т. е. нервните влакна, свързани със зрителния нерв. Тези резултати получаваме от оптична кохерентна томография. Ние трябва да премерим наличието и дебелината на този проводен слой от нервни влакна. На база на резултатите от тези изследвания правим извод дали измереното високо налягане е причина за нарушенията на ретината. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Третият признак е периметрията – функционални изследвания. Този метод показва в каква степен е увредено окото и каква е неговата функция. 
 
Лечението е много индивидуално. Зависи каква е формата на глаукомата – има група лекарства, които подобряват отока, усилват дренажа, за да се оттече повече течност и да се понижи налягането. Има и друга група медикаменти, които намаляват произвеждането на тази течност. Има комбинация от лекарства, които действат на различни видове рецептори, регулиращи всички тези процеси в окото. Това е консервативното лечение. 
 
Има и лазерно лечение, което може да има същото въздействие – да подобри трофиката, дренажа и да намали продукцията. Другият вид е оперативното лечение. При него оперативно се създава нов отвор, през който да се оттича произвежданата течност.
 
Ако заболяването се установи навреме – в начален стадий на развитие, тогава можем да го управляваме и лекуваме. Когато се открие в по-късен етап обаче, нещата не са в нашите ръце. 
 
 - Има ли профилактика на заболяването и можем ли да се предпазим от развитието му?
 
По-скоро не. Важно е при хората над 45 – 50 години един или два пъти годишно да се провежда профилактичен преглед, при който да се измерва вътреочното налягане и при съмнение да се пристъпи към допълнителни изследвания.