Доц. Александър Шинков: 20% от хората с белези на тиреоидит на Хашимото са здрави

По повод Международната тиреоидна седмица (25 – 31 май) разговаряме с ендокринолога доц. д-р Александър Шинков за особеностите в заболяванията на щитовидната и паращитовидната жлеза, както и за заблудите, които битуват за тях в масовото съзнание.
Доц. Шинков е тесен висококвалифициран специалист по заболяванията на щитовидната жлеза, калциево-фосфорния метаболизъм, хормонални и метаболитни нарушения, остеопороза.

 - Доц. Шинков, какви са най-големите заблуди относно заболяванията на щитовидната жлеза?

Първата заблуда е, че щитовидната жлеза е виновна за всички беди на човешкия организъм, тяло и душа. Втората заблуда е, че тиреоидитът на Хашимото е много страшна болест, от която почти всички страдат. Третата заблуда е, че, ако жената е със заболяване на щитовидната жлеза, тя не може да роди дете. Това са най-масовите представи за тези заболявания, които изобщо не са верни.

 - Какви са съвременните постижения на ендокринологията?

В областта на диагностиката вече можем почти всичко. Разбира се, има малки изключения. По отношение на лечението за някои от заболяванията то е същото като преди 30 години, например лечението за тиреотоксикоза, за хипотиреоидизъм. В същото време, диагностиката и лечението на рака на щитовидната жлеза напреднаха доста. Знаем много повече за това заболяване и съответно знаем кога и доколко трябва да се намесим, което осигурява добра продължителност и качество на живот на нашите пациенти. При хипотиреоидизма също знаем кога трябва да се намесим, тоест да дадем хормонозаместителна терапия, и кога няма нужда да се намесваме, а само да наблюдаваме пациента. Ендокринологията е деликатна специалност. Прозрение за положителния ефект от активното проследяване на някои от заболяванията е доста голяма крачка напред през последните десетина години.

 - Каква е реалната честота на тиреоидита на Хашимото и защо казвате, че това заболяване не е тежко?

Белези за автоимунен тиреоидит може да бъдат открити по ехографски признаци или по позитивни антитела при около 20% от популацията. Но голяма част от тези хора са напълно клинично здрави. Те нямат отклонения в хормоните и никаква симптоматика. Ако не бъдат изследвани и не знаят за заболяването, те ще си живеят съвсем спокойно.

 - Кога обаче автоимунният тиреоидит ще им пречи много сериозно?

Когато има промяна във функцията на жлезата, когато тиреоидитът на Хашимото доведе до увреждане на жлезата и намаляване на нейната функция – тоест до хипотиреоидизъм. Това състояние вреди на организма, нарушава качеството на живот, влошава репродуктивните възможности на младите хора и изисква лечение. Понякога не лекуваме това състояние – например при възрастни пациенти с по-лек тиреоидизъм, защото по-скоро ще им навредим, отколкото да им помогнем. А при млади хора, които нямат симптоматика или нямат репродуктивни планове, и са със съвсем леки отклонения във функцията на жлезата, предпочитаме само да проследяваме, да изчакваме, вместо да се намесваме. 
В изключително редки случаи тиреоидитът на Хашимото се съчетава с автоимунни неврологични или психични нарушения и това е наистина тежко състояние. То е толкова рядко, че когато го открие, ендокринологът не знае какво да го прави – няма разработени алгоритми и препоръки. 
Иначе в общия случай тиреоидитът на Хашимото не е страшна болест, както вече казах в началото по повод заблудите. 

 - Коя е най-тежката болест на щитовидната жлеза и как помагате на засегнатите пациенти?

Анапластичният рак е най-тежкото заболяване, което практически няма лечение. За щастие, той е много рядък. Пациентите с анапластичен рак се нуждаят от неотложна операция, ако изобщо е възможно да бъдат оперирани, от облъчване и от химиотерапия, която е с малка ефективност. Въпреки лечението, прогнозата при тези пациенти е твърде лоша. 

 - А при другите карциноми?

Папиларният карцином - най-честото злокачествено заболяване на щитовидната жлеза, което диагностицираме всяка седмица, в масата от случаите е с отлична прогноза. Този карцином има бавно развитие и късно метастазиране. При навременна диагноза, правилно лечение и наблюдение хората с папиларен карцином може да бъдат практически излекувани и да имат продължителност и качество на живота сходни с тези на останалото население. 

 - Гушата престана ли да бъде проблем за българското население?

Ендемичната гуша, която се дължи на недостиг на йод, практически не съществува в България. Благодарение на повсеместното йодиране на солта и на употребата на йодирана сол в хранителновкусовата индустрия и в домакинствата йодният прием за по-голяма част от населението е достатъчен, че да не се развие йод-дефицитна гуша или други йод-дефицитни състояния.

Вторият вид гуша, наричана спорадична, е случайна, несистемна и не зависи от масови фактори, а по-скоро от генетични особености на индивида и на клетките на щитовидната жлеза. Влияние могат да имат химически замърсители от околната среда, водата или храните. Този вид гуша я има навсякъде по света и ще продължи да я има. Най-често я виждаме фамилно – има я бабата; синът или дъщерята също имат възли и т.н. в поколенията напред. 

 - Оперират ли се тези възли?

Понякога се оперират, но повечето, когато не пречат, не се пипат, защото отстраняването им не допринася за подобряване на здравето на пациентите. Зависи колко са големи, какви са ехографските им характеристики, дали е правена биопсия и какъв е резултатът, къде са разположени, дали произвеждат хормон или не. Когато са големи или повърхностни, понякога възлите могат и да се виждат. Друг път не се виждат, но се напипват при изследване на шията. Трети са малки и обикновено са безобидни. Понастоящем ехографското изследване и тънкоиглената биопсия са златният стандарт за диагностика на възлите в щитовидната жлеза.

 - Какви са заболяванията на паращитовидната жлеза?

Всъщност, тя не е една. Всеки човек има поне четири паращитовидни жлези, при някои са 6 – 8 и много рядко някой ощетен от природата има три. Паращитовидните жлези произвеждат паратхормон, който участва в регулацията нивата на калций и на фосфатите в организма. Най-честото заболяване на паращитовидните жлези е повишена функция или повишена секреция на паратхормона. Ако човек има недостиг на витамин D, то реактивно се повишава производството на паратхормона. Тогава говорим за вторичен хиперпаратиреоидизъм. 

Ако в развитието на някоя от клетките на паращитовидните жлези е възникнала грешка и тя е започнала да се дели по-интензивно, се образува възел или аденом. В 99% от случаите възелът на паращитовидна жлеза е доброкачествен. Проблемът е, че е налице нарушение в регулацията на секрецията на паратхормона и възелът произвежда повече от нужното количество. Заболяването се нарича първичен хиперпаратиреоидизъм, който е сравнително често заболяване. Между един и три процента от населението може да бъде засегнато, като заболяването е по-често при възрастните. Редовно откриваме паценти с първичен хиперпаратиреоидизъм. 

 - Какви симптоми ги довеждат на преглед при Вас?

При разгърнато заболяване пациентите имат мускулна слабост, отпадналост, промени в настроението, жажда и обилно уриниране, включително нощно време, белези за обезводняване. Могат да имат също гадене, повръщане, болки в корема, запек. Друга група симптоми са болки в костите, деформации, счупвания. Може да настъпят и поражения върху бъбреците – бъбречнокаменна болест с повтарящи се кризи и постоянно образуване на камъни в продължение на години. Ако заболяването вече има симптоми, това означава, че нивото на калций в организма е много високо, а нивото на фосфор е много ниско. Повечето пациенти обаче са безсимптомни. Тежки случаи в наши дни се откриват рядко. Често пациентите пристигат при нас за уточняване на остеопороза, а се оказва, че имат висок калций и че всъщност са с проблем на паращитовидните жлези. 

- Какво ще посъветвате хората за профилактиката на заболяванията на щитовидната и паращитовидните жлези?

За заболяванията на паращитовидните жлези особена профилактика не може да се направи. Трябва да има достатъчно излагане на слънце или достатъчен прием на витамин D. 

Единствените профилактични средства по отношение на щитовидната жлеза са избягване на тютюнопушенето и да има придържане към нормално хранене, без да се прекалява с нищо.

 - А тези уклони на пациентите по диети без глутен, без млечни и други?

Те са сериозен удар по хранителновкусовата промишленост. Но при по-голямата част от пациентите тези диети не влияят върху състоянието на щитовидната жлеза. В малък процент може да има връзка със заболяването на щитовидната жлеза, например в случаи на алергии или непоносимост към белтъците на пшеницата или към белтъците на кравето мляко. Не е ясно обаче доколко тези немоносимости имат връзка с автоимунния тиреоидит на Хашимото. Това е „зоната на здрача“, защото опира до изследването на чревния микробиом, за който все още знаем твърде малко. 
 
 - Какво ще посъветвате хората със съмнения за ендокринно заболяване?

Когато човек заподозре, че има някакъв проблем с жлезите с вътрешна секреция, най-добре е да се обърне към ендокринолог, а не да се доверява на небивалици от съмнителни източници.