Сърбежът, медицинският термин за който е пруритус, представлява неприятно сетивно усещане, което предизвиква силно желание за разчесване. Сърбежът е най-честият симптом в дерматологията и може да се раздели на остър и хроничен. Острият е този с продължителност в рамките на до 6 седмици, а хроничният – с давност за поне 6 и повече седмици. Заедно с дерматологичните заболявания, хроничният сърбеж се свързва също и с различни системни, неврологични и психични заболявания.


След последният международен форум за изследване на сърбежа (International Forum for the Study of Itch, IFSI) е предложена следната класификация, която се използва и към момента:

 


  • Сърбеж при първично засегната, възпалена кожа – при възпалителни, инфекциозни, автоимунни заболявания, както и различните типове лимфоми.


От възпалителните заболявания най-често срещани са алергичен и иритативен контактен дерматит, плосък лишей, питириазис розеа.


В процеса на възпаление засеганатите клетки започват да отделят т. нар. пруритогенни вещества, като за някои от тях (хистамин, триптаза, невротрофини, левкотриени, интерлевкини и тумор некрозис фактор) е известно, че стимулират съставената от периферни кожни нервни влакна гъста сетивна мрежа.


Хистаминът е един от най-добре проучените пруритогени. Той се свързва с Н1-рецептори, които се намират върху сензорните нервни влакна и ендотелни съдове.

  • В групата на инфекциозните причини се включват гъбички (микози), бактериални и вирусни причинители, краста, въшливост (педикулоза), ухапвания от насекоми.
  • От автоимунните заболявания най-често до сърбеж водят псориазисът и булозните дерматози.

По време на бременност най-честите причини за проява на хроничен сърбеж са полиморфната ерупция и гестационният херпес.

  • В групата на неоплазмите най-честата причина за сърбеж са кожните Т-клетъчни лимфоми.
  • Най-честите етиологични причини от групата на неврологичните и психиатричните заболявания са множествената склероза, глиомите (мозъчни тумори), някои афективни разстройства, депресивни състояния, обсесивно-компулсивни разстройства, шизофрения.
  • Обособена група е тази на смесените форми  – при пациенти с повече от едно подлежащо заболяване. Както и група на пациенти със сърбеж, който е с неопределен произход – при пациенти, при които не може да се идентифицира подлежащо заболяване.


Най-честите метаболитни заболявания, които водят до проявата на пруритус са хронична бъбречна недостатъчност, чернодробни заболявания с или без холестаза, хиперпаратироидизъм, хипер- и хипотиреоидизъм, както и дефицитът на желязо.


Пациентите с хроничен сърбеж могат да съобщават и за проява на други симптоми, което значително затруднява диагностиката. Друг фактор е липсата на стандартизиран метод за документиране на сърбежа, тъй като усещането за сърбеж е субективен симптом.


Тъй като хроничният сърбеж може да бъде многофакторно състояние – към момента не съществува утвърден подход за лечение. Възрастните пациенти често имат многобройни съпътстващи заболявания, които усложняват диагностиката и последващата терапия.


Поради честия системен произход на пруритуса успешната терапия предполага задълбочен скрининг за подлежащо заболяване. В повечето случаи е необходим индивидуален подход, който съчетава системна и локална терапия. В зависимост от подлежащата причина, терапиите варират от специфично лечение на първичните дерматологични нарушения, избягване на контакт с алергена, прекъсване на лечението с медикамент, както и хирургична намеса при неоплазми.


Таргетната терапия на основното заболяване често води до съответно облекчаване на сърбежа, например по време или непосредствено след химиотерапия при Ходжкинов лимфом много от пациентите съобщават за значително подобряване на пруритуса.