Този тип тумори предтавляват около 7 % от всички неопластични процеси на стомаха. Доброкачествените тумори са тези, които не метастазират, обикновено са обвити в капсула, не рецидивират, имат бавен растеж и прогнозата им е добра. Те могат да се формират навсякъде в организма.

 

Нормално клетките, които изграждат дадена тъкан, растат по определен начин, имат определен брой и подредба, за да може тъканта да изпълнява нормално функциите си. Клетките, от които са изградени доброкачествените тумори, приличат на тези, от които произхождат - т.е. на нормалните за тъканта. Различното е, че туморните клетки са в по-голямо количество от нормалното и са неправилно подредени. Тъй като не говорим за злокачествен процес, бенигнените (доброкачествени) образувания не инфилтрират съседната здрава тъкан, нито се разпространяват в организма. Обикновено са безсимптомни, но ако има клинични проявления са поради притискане на съседна структура или кървене.


 

Доброкачествените тумори на стомаха си имат своите особености. Обикновено се разполагат в антрума (част от изхода на стомаха) или в корпуса. Склонни са да се разязвяват (улцерират) и да кървят. Кървенето може да е т. нар. окултно или скрито, при което видимо не се забелязва, че има кръвотечение и единственото проявление може да е чак при последващата желязодефицитна анемия. Другият вид кървене е профузното или това, при което се губи повече кръв за кратко време. То е видимото кървене и може да е животозастрашаващо.

 

Улцерирането на туморите води до болков синдром, който наподобява този при стомашна язва или на остър гастрит. Някои видове тумори нарастват съществено и могат да бъдат напипани при преглед на болния. Може да има гадене, повръщане, чувство за пълнота. Много често доброкачествените тумори се откриват по повод на кръвоизлив, който е резултат от това разязвяване на лигавицата.

 

След като се въведе ендоскопското изследване процентът на откритите тумори на стомаха нарастна. Определянето на даден тумор като доброкачествен или злокачествен става само и единствено след хистологичното изследване на операционния препарат.

 

Лечението е оперативно. По време на операцията се взема част от туморната маса, която веднага се изпраща за хистологичен анализ. Той трябва да определи дали става въпрос за доброкачествен или злокачествен процес, след което хирурзите преценяват как да продължи операцията.

NEWS_MORE_BOX

 

Около 40% от доброкачествените тумори на стомаха са полипи. Полипът е всяко образувание на краче, което води началото си от лигавицата. Най-често срещаните са хиперпластичните полипи, които са 90% от всички полипи на стомаха. Могат да са от няколко милиметра до няколко сантиметра на големина, но обикновено са по-малки от 2 см. При повече от 90% от пациентите с такъв вид полип се наблюдава ахлорхидрия или липса на солна киселина в стомашния сок. Именно тази, както и някои други промени в стомаха дават основания за спорове относно това дали хиперпластичните полипи могат да малигнизират или не.

 

Приблизително 1/3 от полипите са налице при инвазивен карцином на стомаха. Много автори смятат, че ахлорхидрията играе голяма роля за възникването на стомашния карцином и такъв вид полипи. Затова, когато се докаже хиперпластичен полип, винаги пациентът е подозрителен и за аденокарцином.

 

Аденомът е другият вид полипи, които се срещат в стомаха. За жалост той може да се развие в злокачествен тумор. Пациентите с такъв вид полипи също имат ахлорхидрия, както и атрофичен гастрит. Когато полипите са по-малки от 2 см, е необходимо само наблюдение, а при такива над 2 см се прави хистологична верификация.

 

От интрамуралните тумори се срещат лейомиомите, които въпреки че са в графа доброкачествени, могат да се изродят в злокачествени тумори. Затова винаги се наблюдават много зорко. Лечението е локално премахване с отстраняване на околната тъкан.