Доброкачествените тумори на ларинкса се срещат по-често от злокачествените. Появяват се предимно по гласните връзки, но не предизвикват функционални смущения в движението на гласните връзки. Също така, доброкачествените ларингеални новообразувания нямат екзофитен растеж и не предизвикват ограничение във въздушния поток. За доказване качеството на новообразуванията се прилага хистологична диагноза, която ограничава бенигнените заболявания от злокачествените карциноми.
1. Ларингеален фибром – що е то?
Среща се по-често у мъже. Микроскопски е представен от влакнеста съединителна тъкан, която отгоре е покрита с плоски епителни клетки. Когато водното съдържание на тумора е по-голямо, то той се приема за полип или фибром с изразен оток. Произлиза от истинските или лъжливите гласни връзки. Имат бледожълт или розов цвят.
Лечението е хирургично. Пристъпва се към директна или индиректна ларингоскопия. Чрез хирургичен микроскоп се извършва микроларингохирургична операция, с която се премахва патологичният „израстък”.
2. Папилом на ларинкса – рецидивист!
Този вид тумор има изключително бърз растеж и се характеризира с голяма рецидивимост. Има паренхим и строма, която е изградена от съединителна тъкан. Външната обвивка е бедна на кръвоносни съдове. От най-външната си страна е покрит с многослоен епител. Може да има мека или твърда консистенция. Наподобява формата на брадавица или цветно зеле. Цветът му е блед и се развива само по истинските гласни връзки.
Клиничната манифестация на тумора е поява на дрезгав глас при деца между 2-3 годинки. В по-късните етапи на развитие се появява и задух, който е характерен. Диагнозата се поставя след директна или индиректна ларингоскопия.
Лечението е комплексно – хирургично отстраняване на доброкачественото новообразувание и последстваща терапия с ултразвук или приложение на електрокаутер, който подсигурява „чистотата” на физиологичната лигавица.
3. Ларингеални кисти – първични и вторични
Първичните ларингеални кисти по своята същност са ретенционни или вродени. Те се развиват вследствие на остатък от ductus thyreoglossus, който се развива в ембрионалния период и изчезва след раждане. Предизвикват нарушения в гълтателни способности на детето, промяна тембъра на гласа и поява на характерна дрезавост. Задухът е симптом, който може да има преходен характер и да се появи късно след развиване на кистата.
Вторичните кисти се развиват след запушване отворите на жлезния паренхим в гръкляна. Наподобяват мехури изпълнени с течност. Най-често са разположени по ръба на епиглотиса и по повърхността на самия гръклян.
Лечението е оперативно. Кистата се отстранява заедно с нейната капсула и се почиства тъканта до здрава физиологична лигавица, с което се избягват бъдещи рецидиви.
4. Ларингоцеле – външни и вътрешни въздушни кисти
Вътрешните кисти се появяват най-често в ларингеалното стомахче в следствие на нарушение в налягането в гръкляна. Понякога са покрити и имат цвета на лигавицата на ларинкса или на гласовата цепка. При вдишване обемът на кистата нараства, а при издишване или говорене намалява.
Външните кисти са разположени странично от линията на гласните връзки в ларинкса. Имат мековат характер. Основният клиничен белег на този вид кисти не е нарушението в дихателната функция, а нарушената гълтателна способност на човек.
Лечението на двете кисти е хирургично. Вътрешните кисти се премахват вътреларингеално, а външните чрез отворена операция.
5. Певчески възли – при учители, певци, артисти, оратори и други
Този вид възли са един вид оток на покривката от епителна и съединителна тъкан на гласните връзки. Лечението на този вид проблем е палиативно. Осигурява се пълен покой на гласа. Ако терапията не даде резултат, специалистите по Ушни, носни и гърлени болести предприемат оперативно отстраняване на патологичните възли без да се нанася травма върху самите гласни връзки.
6. Липоми, ангиоми, хондроми и амилоидни новообразувания в ларинкса
Тези тумори са изключително редки и имат изразена окраска. Разполагат се в отвора на ларинкса. Лечението е само хирургично.
7. Фистули и кисти в областта на шията
Образуват се чрез вроден дефект в обратното развитие на ductus thyreoglossus или хрилния апарат на плода. Биват срединни и странични фистули.
Срединните фистули протичат с оплаквания от изтичане на гнойна слузеста течност по предната страна на шията. При преглед се установява наличието на фистула по срединната линия, която е силно зачервена. Също така се напипва туморна маса в подкожието с големина на орех или лешник, която има мековата консистенция.
Страничните фистули се разполагат по предния ръб на най-големия мускул в шията – m. sternocleidomastoideus. Там се разполага външния отвор на фистулата, а вътрешният се разполага навътре към сливиците. Страничните кисти достигат значителни размери. Повечето са с големина на портокал. Влошаване в състоянието с фебрилитет и активно гноене може да се срещне при вторична инфекция, където съществува риск от пробиване на фистули към околните тъкани.
Лечението на тези фистули е само оперативно, като се премахват и причинителите им.
