Тънкото черво е частта от храносмилателния тракт, в която се извършва основното храносмилане и абсорбция на поетата храна. Новообразуванията на тънкото черво се срещат сравнително рядко. Делят се на доброкачествени и злокачествени, като диагностиката им не е лесна. Около 20-25% от доброкачествените тумори на гастроинтестиналния тракт са от тънкочревен произход. По-често срещани са при жени на възраст между 40 и 60 години.

 

1. Аденом


Представител на доброкачествените тумори са аденомите, които се срещат рядко. Могат да са единични или множествени. Водят до запушване на червото и се проявяват с кръвотечение. Засяга се хълбочното черво (илеум). Диагностиката на този вид тумори е трудна и обикновено се поставя по време на операцията. Около 7% от аденомите малигнизират, т.е. превръщат се в злокачествени новообразувания.

 

2. Лейомиом

Други доброкачесвени тумори са лейомиомите (произхождат от гладката мускулна тъкан), които кървят в 40% от случаите и доста често малигнизират. Могат да се разположат в празното черво (йеюнум), както и в крайните части на хълбочното черво.

 

3. Хемангиом

Хемангиомите (доброкачествени тумори, засягащи кръвоносните съдове) ангажират всички части на тънкото черво. Те могат да бъдат миниатюрни капилярни хемангиоми или големи кавернозни тумори. Този тип новообразувания са много характерни и за кожата и устната кухина.

 

4. Липом

Липомите възникват от мастната тъкан и могат да са единични или множествени. Те предизвикват запушване на тънкото черво или кървене, което определя и клиничната симптоматика на заболяването. Лечението на посочените до момента доброкачествени тумори е оперативно, чрез премахване на новобразуванието.

 

5. Синдром на Peutz-Jeghers

Важно заболяване е синдромът на Peutz-Jeghers, който е унаследено заболяване и се изразява в хиперпигментации по кожата и лигавиците, както и образуване на доброкачествени хамартоматозни полипи. При фамилните случаи на този синдром съществува 50% риск от генетично предаване от болния на неговото поколение. Честотата при двата пола е сравнително еднаква. Това заболяване, заедно с фамилната аденоматозна полипоза, се явяват двата най-често срещани полипозни синдрома.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Симптоматиката е различна при различните пациенти, което определя и минималното лечение или множествените им хоспитализации. При 95% от засегнатите се наблюдават меланинови кожни петна, а полипите на гастро-интестиналния тракт се срещат при 88-100%. Те са разположени по цялата дължина на храносмилателния тракт и най-често се проявяват през пубертета или по-късно. Най-честата локализация на полипите е тънкото черво. Половината от пациентите до 20-годишна възраст развиват симптоми на чревна непроходимост. При пациентите с този синдром се наблюдава повишен риск от развитие на рак на гастро-интестиналния тракт, както и на тестиси, ячници, гърда, панкреас, на шийката на матката, на щитовидната жлеза.

 

Обикновено болестта се открива по повод на смущения в дефекацията и периодични болки в корема. За синдрома е характерна триадата: тотална стомашно-чревна полипоза, която може да засяга предимно тънкото черво, наследственост и меланинови петна. Тези петна се появяват по лигавицата на бузите, по венците и устните, около очите, по гениталиите. Кожните петна варират по цвят - от черен до тъмнокафяв. Много често при поставяне на диагнозата на лице са само полипите, защото пигментациите са се появили много рано - преди 5 годишната възраст и в последствие са изчезнали. Средната възраст, на която болестта се диагностицира е 23 години за мъжете и 26 за жените. Лечението е насочено към усложненията и проследяване за наличие на тумори с чревни и извънчревни локализации.