С понятието полип се означава всяка доброкачествена органична формация, която е на краче или широка основа и се намира в лумена на червото. Полипите имат разнообразна морфолочина форма, която определя лечебния подход. Полипите в дебелото черво се подраздалят на няколко хистологични вида: епителни тумори, неепителни тумори и псевдотуморни поражения. 


Най-честите доброкачествени тумори на дебелото черво са аденомите, които са вид епителни тумори. Голямото им клинично значение се определя от честотата и малигнения потенциал, който притежават. 


Етиология



Етиологията на аденомите е неясна. За възникването им има различни теории: намалена консумация на целулозна храна, хронични възпалителни изменения в лигавицата, прявени аномалии на мукозата в ембрионалния период, въздействие на недостатъчно проучени хормони, наследствени фактори.

 

Патоанатомия


Най-честата локация на полипите е краят на дебелото черво. Когато броят им е до 5, се приема за групова аденоматоза (вариант на множествената), до 100 – множествена и над 100 до хиляди – дифузна аденоматоза


Хистологично аденомите са 3 типа: 

  • Тубуларен аденом – най-чест. Смята се, че засяга до 30% от хората над 50-годишна възраст. Тъй като това е доброкачествено образувание с потенциал да стане злокачествено, след като се идентифицира, е необходимо да се отстрани, за да се елиминира рискът от развитие на рак на дебелото черво.
  • Вилозен аденом – често е разположен на широка основа, въсите могат да доведат до образуване на слуз със загуба на вода и калии. Обикновено са по-големи от тубуларните аденоми.
  • Смесени – притежава структурни компоненти и на двата типа, като единия преобладава. 

Високия малигнин потенциал на вилозните и смесените аденоми налагат патологът задължително да отбелязва хистологичния тип. Терапевтичното поведение се определя от състоянието на тъканите и структурите, които са в контакт с крачето на полипа. Ако крачето на аденома е инфилтрирато от атипични жлези, се смята, че възможността за метастазиране е много висока и може да се говори за ранна форма на рак.


Клиника


Най-честите симптоми са кървене и изхождане на слуз. В някои случаи обилната загуба на слуз може да доведе до тежка хипокалиемия, хипопротиенемия и дехидратация. Големите аденоми създават чувство на пълнота в корема, чувство за недоизхождане или могат да запушат чревния лумен. Малките аденоми (под 1 см) протичат безсимптомно и се откриват случайно.


Диагноза


Анамнезата и обективното изследване насочват към съответната диагноза, но рашаващо значение имат контрастната рентгенография на дебело черво и ендоскопията. Съществено значение има ендоскопската характеристика на аденомите, която се базира на няколко показателя:

  • Локализация
  • Форма
  • Големина
  • Цвят
  • Състояние на лигавицата, която покрива аденомите и тази, около него.
  • Вид на крачето
  • Хистологична преценка

Лечение

 

Малките аденоми могат да бъдат отстранени повреме на ендоскопия чрез щипкова или кюретна полипектомия. Аденомите с по-големи размери се отстраняват оперативно. След отстраняването на полипите пациентите подлежат на наблюдение.

 

Дифузна аденоматоза на делебото черво


Това представлява тежко наследствнео заболяване, което протича с развити на множество аденоми (хиляди), които плътно покриват чревната повърхност. Заболяването се предава по доминантен път. Характерен е високият малигнен потенциал на полипите между 25- и 40-годишна възраст на пациентите.


Клиника 


Клиничните прояви са разнообразни и зависят от възрастта, локализацията на измененията, започналата или оформената ракова дегенерация и засягането на други органи.


Типичните клинични изяви са коремната болка, диарията, ректохеморагията и отдалунате на слуз с изпражненията. В напредналите и по-тежките случаи може да се стигне до слабост на мускулите, промени във водно-електролитния и белтъчен баланс.
Дифузната аденоматоза е проблем на цели организъм. Могат да се наблюдават изменеия по кожата, зъбите, опорно-двигателната система – според различните синдроми.


Синдроми:

  • Фамилна аденоматоза – най-честата аденоматоза с локализация на аденомите в горния гастро-интистинален тракт, включително с малигнизация.
  • Синдром на Gardner – на второ място по честота. Характеризира се с дифузна аденоматоза с локализация на аденомите в горния гастро-интистинален тракт, включително меки тъкани и кости, включително и зъбни аномалии. Често малигнизира.
  • Синдром на Turcot – рядко срещан. Дифузната аденоматоза се съчетава с тумори в централна нервна система.
  • Синдром на Zanca – рядко срещана дифузна аденоматоза в съчетания с хрущялни аномалии.
  • Синдром на Peutz-Jeghers – протича с полипоза с пигментации по кожата и лигавиците с тъмнокафяв или синкав цвят.
  • Дифузна ювенилна полипоза