Небезизвестно е, че съвременният начин на живот със своите особености в храненето, качеството на самите продукти и обездвижването са едни от най-важните, но не и единствени фактори, отговорни за сериозната заболеваемост от исхемична болест на сърцето, вече не само в Северна Америка и Западна Европа, а почти в световен мащаб. Тя е само една от клиничните изяви на атеросклерозата.
За това недвусмислено бяха изтъкнати основните рискови фактори – артериалното налягане, инсулиновата резистентност, тютюнопушенето, затлъстяването и лошия метаболитен профил. За ролята на холестерола и необходимостта от поддържането му в определени граници се говори повече от всякога. Не малко клинични проучвания доказаха корелацията между високите му стойности и честотата на исхемичната болест на сърцето. Все повече внимание се обръща вече и на ролята на отделните фракции на самия холестерол, както и необходимостта от понижаването на едни, но стимулирането на други. Целта на съвременните профилактични и терапевтични мероприятия не е просто в редуцирането на общия, а в оптимизиране на съотношението между така наречените ‘добър’ и ‘лош’ холестерол.
Холестеролът намира своето място в редица метаболитни процеси в организма, в различни негови тъкани. Изключителна е ролята на липопротеините за транспортирането му в кръвта между отделните органи. Самите те са сложни комплекси от протеини и различни видове липиди, сред които и свободен или естерифициран холестерол. LDL- липопротеините (с ниска плътност) са ангажирани в доставянето му до периферните тъкани, например във връзка със синтезата на хормони. Но когато е в излишък, той персистира в циркулацията и кръвните изследвания отразяват тревожно високите стойности.Там той способства за развитието на опасните атеросклеротични плаки. HDL-липопротеините (с висока плътност) отнемат излишния холестерол от периферията и го отнасят към черния дроб, от където организма се освобождава от него директно или чрез жлъчни киселини. В това число влиза и отнемането на излишния холестерол от съдовите стени, което му придава антиатерогенни качества. Освен това, на него се приписват и антиоксидантни, противовъзпалителни и антиагрегантни качества, с което още повече допринася за профилактиката на съдовите поражения.
През последните години описаните протективни качества на HDL-холестеролът заеха особено място в медицината. Стойностите му под референтните граници се смятат за много по-сериозен рисков фактор за атеросклероза, отколкото високия LDL- холестерол. И ако лекарите ни препоръчват да поддържаме общия под 5,2 mmol/l, а LDL под 3,4 mmol/l, то за мъжете HDL трябва да е над 1,0, а за жените поне 1,3mmol/l.
Ниските стойности на HDL холестеролът могат да са резултат от затлъстяване, обездвижване, тютюнопушене, превалиране на мъжките полови хормони, но също така и изключването на мзнините от диетата. За нормализиране на концентрацията му лекарите първо съветват корекции в начина на живот, което се препоръчва и при висок общ холестерол, но и при хипертония, захарен диабет, затлъстяване, състояния и заболявания, които на практика имат сходна патогенезата.
Като начало усилията за оптимизирането на липидния профил е желателно да започне с корекция в теглото, раздвижване и избирателно ограничаване на мазнините в диетата. Така е наблюдавано, че отслабването с 1кг води до повишаването на HDL с 0,01mmol/l. Ангажирането с 30-минутно активно движение – чрез бягане, плуване, колоездене, дори бързо ходене, поне пет пъти седмично, повишават нивото му с 5% от изходното. Що се отнася до мазнините – те повишават добрия холестерол, но заедно с него и другия. Затова присъствието им в диетата трябва да е умерено, с превалиране на мононенаситените мазнини и омега-3 мастните киселини. Такива могат да бъдат набавени от зехтина, рибата, ядките. Наситените мазнини, съдържащи се в месата и млечните изделия повишават в по-голяма степен LDL, както правят и хидратираните допълнително транс-мастни киселини, намиращи се в маргарина, но и много богати на мазнини готови продукти. Намаляването на храните с висок гликемичен индекс и включването предимно на такива с нисък, имащи обикновено и чувствително високо ниво на фибри също е подходяща промяна в храненето. Интересното е, че и алкохолът може да помогне за повишаването на HDL. Разбра се, не бива да се пренебрегват рисковете свързани с неговата употреба в неразумни граници. Смята се, че едно питие, до две за мъжете на ден, може да допринесе за каузата. Тютюнопушенето влошава отношението на липидните фракции и нанася химически поражения над HDL, поради което е удачно прекратяването му. Проатерогенното му действие се отдава и на ролята върху кръвосъсирването и оксидативния стрес.
Що се отнася до медикаментозна намеса, това може да се осъществи с препарати от групата на фибратите и ниацина или витамин В 3. Особени надежди се възлагат на последния. Назначаването му обаче трябва да става от лекар, с прецизна дозировка, тъй като предозирането може да доведе до редица странични ефекти, сред които и увреждането на черния дроб. Взимането на добавки като растителни стероли и омега-3-мастни киселини също трябва да е контролирано. Статините, използвани за снижаване на общия и LDL- холестерола имат слабо влияние върху HDL-фракцията. Много често нарушенията на липидния профила са комбинирани, включително и с повишение на триглицердите, на които следва да се обръща не по малко внимание. Тези особености понякога налагат комплексно лечение на дислипидемията, рядко с необходимост от включване на няколко медикамента. Ако такова обаче се наложи, то това трябва да става изключително внимателно с насочено търсене на нежелани реакции.
