Невромодулацията дава възможност за постигане на ефекти при някои заболявания, без наличие на значими странични реакции, като паралелно с това не е свързана с разрушаване на нервна тъкан. През 1987 г. за първи път е извършена високочестотна таламична стимулация вместо хирургично отстраняване на мозъчна тъкан при треморна форма на Паркинсонова болест.
Дълбоката мозъчна стимулация е хирургична процедура, която включва имплантиране на електроди в мозъка, доставящи електрически импулси, които блокират или променят анормалната активност, която причинява съответните симптоми.
Електродите се поставят в целевите области на мозъка, като се свързват чрез жици към тип пейсмейкърно устройство (имплантируем импулсен генератор), поставено под ключицата.
Веднъж активиран, импулсният генератор изпраща непрекъснати електрически импулси към целевите зони в мозъка, модифицирайки мозъчните вериги в тази област. Системата за дълбока мозъчна стимулация може да бъде сравнена с пейсмейкърните устройства, които се използват за сърцето.
Дълбоката мозъчна стимулация на субталамичното ядро може значително да подобри състоянието на пациентите в напредналата фаза на Паркинсоновата болест, когато медикаментозното лечение не е достатъчно ефективно. Методът е ефективен при всички основни симптоми като тремор, забавяне на движението (брадикинезия), скованост и проблеми с ходенето и баланса.
Паркинсоновата болест се повлиява в значителна степен от медикаментозно лечение особено в началната, неусложнена фаза. Този период на медикаментозна чувствителност продължава различен период от време – от 4 до 10 години. С напредване на невродегенеративния процес и изчерпването на синтеза на допамин, лечението изисква все по-големи дози на допаминергични и леводопа медикаменти.
Периодите на оптимално функционално състояние намаляват. Настъпва т.нар. напреднала или усложнена фаза.
Като усложнения на лечението при хирургичния достъп могат да бъдат очаквани мозъчни кръвоизливи, инфекция, грешно местоположение (неправилно поставяне) на проводниците или неоптимално разположение.
В следоперативния период се изисква известно ограничаване на дейностите от ежедневието. Препоръчва се занимание с леки дейности в продължение на поне 2 седмици след интервенцията.
Не трябва да бъдат извършвани тежки физически активности в продължение на поне 4 до 6 седмици след операцията. Освен това се препоръчва щадене на зоната около оперативния белег. Поради това се налага изключване на упражнения и разтягания на зоната на врата и горните крайници.
Връщането на работа изисква известен период на възстановяване, поради което се препоръчва болничен за период от поне 4 до 6 седмици.
Дългосрочните проучвания показват продължително подобрение на симптомите, без внезапни влошавания на клиничните изяви като тремор, брадикинезия и дискинезия. Много пациенти са в състояние да намалят приема на лекарства и да запазят нивото си на функционалност, включително улесняване на дейности от ежедневието им, свързани дори с тяхното обслужване. Не на последно място е важно да се отбележи, че дълбоката мозъчна стимулация не лекува болестта на Паркинсон, а оказва симптоматичен ефект за намаляване на клиничните изяви.
Референции:
1. Deep Brain Stimulation for Parkinson's Disease Patients, Cleveland Clinic;
2. S. J. Groiss et al., Deep Brain Stimulation in Parkinson's Disease, Therapeutic Advances in Neurological Disorders;
3. Deep brain stimulation, Mayo Clinic.
