Дивертикулозата е често срещано интестинално заболяване, което засяга най-вече дебелото черво, но може да засегне и хранопровода, много по-рядко тънкото черво, а още по-рядко стомаха.

 

Когато говорим за дивертикулоза, обикновено имаме предвид дебелочревна. Тя се среща при около половината от хората на възраст над 60 години, като причините за възникването ѝ са свързани с генетични фактори и едно хронично неправилно хранене. При хора над 80-годишна възраст честотата на дивертикулозата клони към 100%.



Дивертикулозата представлява формиране на джобовидни кухини по хода на дебелoто черво – херниации на мукозата, които се получават на местата с по-отслабена мускулна стена на червото. Тя може да бъде асимптоматична, случайна находка, която не е съвсем ясно дали има някакво значение за клиниката.

 

При около 20% до 30% от пациентите с дивертикулоза се стига до дивертикулит, при който дивертикулозните сакове обструктират с фекалити. Тази обструкция води до инфламационни изменения по два различни механизма – от една страна, налягането, което фекалита оказва върху сака води до исхемизиране на лигавицата и възпалително-некротични изменения, а от друга страна, обструкцията е предпоставка за бактериална колонизация и бактериално възпаление.


Дивертикулозата засяга най-често сигмовидното черво и левия колон, но може да е мултифокална със сакове по цялото протежение на дебелото черво в различни области, а саковете могат да варират по размер. Изключително характерна и типична болест на развитите страни и съвременния начин на живот. Понижената консумация на фибри, констипацията, тенезмите, системният нисък прием на течности, повишеното формиране на газове, заседналият живот са все етиологични фактори, които във времето водят до едно хронично повишено налягане върху лигавицата, което в крайна сметка води до формирането на дивертикули. 


Самата дивертикулоза може да бъде безсимптомна. При усложняването ѝ с дивертикулит най-честият симптом е ректалното кървене, коремни болки, констипация, анемичен синдром при по-обилно кървене и др. Невинаги обаче дивертикулитът протича така класически драматично с ректално кървене. Оставен без лечение, дивертикулитът може в крайна сметка да перфорира и да доведе първоначално до химичен, а после задължително и бактериален перитонит, при който смъртността е изключително висока. Други усложнения са фистулизацията, която също може да се усложни с перитонит.


Златен стандарт в поставянето на диагнозата е фиброколоноскопията. Особено внимателен трябва да бъде гастроентерологът при такива пациенти. При невнимание и особено по-големи дивертикули, те могат да заблудят лекаря, че е в лумена на червото, докато той всъщност влиза в дивертикула. Навлизането в дивертикула при ендоскопия почти винаги свършва с перфорация.


Лечението на дивертикулита може да бъде консервативно или оперативно. Консервативното лечение се състои в антибиотична терапия. Последните данни показват, че пробиотиците дават добри резултати при дивертикулити, но механизмът на повлияване все още не е изяснен – вероятно поддържането популацията на нормалната микробиота не позволява колонизация на дивертикулите от патогенни бактерии. Могат да се ползват още спазмолитици, а нестероидните противовъзпалителни средства са забранени. Като индивидуално и дефинитивно лечение се ползва в усложнени случаи парциална или тотална колектомия.


По отношение на профилактиката на дивертикулозата преди още да се формира, както и при налична вече такава, хората трябва да спазват някои прости съвета – повишена консумация на фибри (минимум 25-30 г/дневно; т.е. повече салати, плодове, зеленчуци, зърнени храни), повече течности,  профилактика на констипацията, намаляване консумацията на месни продукти, повече физическа активност и по-малко заседяване. Нови данни показват, че има връзка между серумните нива на вит. D и дивертикулозата – т.е. съкратеното излагане на слънце е предпоставка за дивертикулоза.