Какво е дивертикулоза?

Дивертикулите представляват сляпо завършващи торбовидни разширения на ограничени участъци на кухите органи. Понятието дивертикулоза характеризира наличието на множество дивертикули в един или няколко органа. С този термин се означава безсимптомното протичане на дивертикулозата на дебелото черво. През последните години все повече се говори за дивертикулна болест, която включва възпаление в дивертикулите (дивертикулит) и разпространяването му извън кухия орган.

 


Честотата на дивертикулите е най-висока при хора над 70 години, а по-рядко се среща под 40 и 30 години.

Етиология

Като причини за развитие на дивертикули се посочват:

  • Намалената употреба на храни, богати на целулоза
  • Заболявания като хроничен запек, синдром на раздразненото дебело черво, прекомерен прием на лаксативни средства, възпалителни заболявания на дебелото черво.

Патогенеза

Патогенезата не е напълно изяснена. За формиране на дивертикулите решаващо значение имат два основни фактора:

  • Повишено вътрелуменно налягане
  • Слабост на чревната стена

Приемането на храни с малко целулоза води до образуване на малки, сухи фекалии, евакуацията на които е свързана с повишена моторна активност на червата, което предразполага към развитие на дивертикули. Описаните промени са характери и при хора със синдром на раздразненото дебело черво, при който се срещат два пъти повече в сравнение с останалата популация.

 

С напредване на възрастта еластичността на мускулатурата в червата намалява. В мускулния слой стават „тунели“, през които проникват останалите слоеве на чревната стена и формират дивертикулите.

Клиника

Въз основа на клиничните изяви се различават безсимптомно протичаща дивертикулоза, дивертикулоза с възпалителни изменения и дивертикулоза с усложнения.

 

При безсимптомната дивертикулоза почти няма клинични изяви.  В повечето случаи тя се диагностицира случайно. В малък процент от болните се наблюдават нехарактерни симптоми като остра болка в целия корем или долната част, гадене, повръщане, запек или диария, температура, левкоцитоза.  При тези случаи лесно може да бъде объркана с остър апендицит.

 

При възпалителната дивертикулоза обикновено чревната лигавица се травмира въз основа на задръжка на фекалии. Тънката дивертикулна стена е предразположена към перфорация, която настъпва бързо и предизвиква възпаление на прилежащите тъкани.

 

При дивертикулозната болест се наблюдават следните усложнения:

  • Кръвоизливи.
  • Перфорации (нарушаване целостта на чревната стена и излизане на чревно съдържимо).
  • Перитонит (възпаление на коремницата).
  • Абсцеси (натрупване на гной в органите или тъканите, гноен оток).
  • Фистули (патологичен тесен канал, който обикновено свързва кухинни органи или телесни кухини с повърхността на тялото или помежду им).
  • Илеус (нарушение в пасажа на стомашно-чревния тракт)

Кръвоизливи се развиват 3 до 5 % от болните. Дивертикулозата е най-честата причина за масивно кървене от долния храносмилателен тракт при болни над 60 години.

 

Перфорацията се дължи на разпространение на възпалителния процес в тънката стена на дивертикула и повишено вътрелуменно налягане. Перитонит може да се получи и без перфорация поради разпространение на възпалителния процес в съседство.

 

Най-чести са фистулите между дебело черво и пикочен мехур.

Диагноза

Решаващо значение за диагнозата има рентгеновото контрастно изследване на дебелото черво. Задържането на газ или контрастна материя дава възможност за установяване на дивертикулите и с компютърна томография.
Чрез ултразвуково изследване се установява задебеляване на чревната стена.
Входното отвърстие на дивертикулите се вижда чрез фиброендоскопия, с която се преценява състоянието на околното лигавица и се изключват други по-сериозни заболявания.

 

Диференциална диагноза

Дивертикулозата и ракът на дебелото черво трудно се различават по клинични изяви. Освен това двете заболявания се локализират предимно на едни и същи места и могат да протичат едновременно. Масивното кървене не е характерно при рака и болката тогава е по-слаба. При рак са характерни промените в дефекационния ритъм, лекото и персистиращо кървене, редукцията на телесна маса. Високата температура, образуването на абсцеси и фистули, както и перфорацията, са характерни за дивертикулозата и едва 3% от случаите се срещат при карцином. Има случаи, при които чревната стена е така деформирана от дивертикулите, че трудно се разграничава от рак.

 

Диференциалната диагноза с остър, включително и перфорирал апендицит, е трудна и се изяснява интероперативно.

 

При абсцедиране и образуване на фистули трябва да се отхвърли болестта на Крон, чревна туберкулоза, по-рядко – улцерозен и истмичен колит.

 

Лечение

При неусложнена дивертикулоза медикаментозно лечение не е необходимо. Съветва се повишена консумация на целулозна храна, достатъчно движение, прием на леки лаксативи. При персистиращ спазъм се дават холинолитици.

 

Болни с остър дивертикулит се нуждаят от постелен режим. При гадене и повръщане се поставя назо-гастрална сонда, дават се водно-електролитни разтвори в адекватни количества. Покой на червото се осигурява чрез тотално венозно хранене, при болка се дават холинолитици (срещу спазмите). Провеждат се курсове с широкоспектърни антибиотици поне 10 дни, под непрекъснат контрол на клиничните, лабораторните показатели и обзорна рентгенография на корема.

 

Болните с кръвотечение се приемат в болница по спешност. Терапията е както при всяко кървене – назо-гастрална сонда, заместване на загубения съдов обем, кръвоспиращи средства, контрол върху сърдечно-съдовата система и функцията на жизнено важните органи.

 

Хирургично лечение (15-30%) се провежда при усложненията.