Констипацията е понятие, за което не съществува единно определение. Може да се прояви като един или повече симптома, например редки позиви за дефекация, трудно и твърдо изхождане, чувство за недоизхождане или дефекация с твърде много усилия.


Хроничният запек може да бъде причинен от редица фактори. Приблизително една четвърт или повече от случаите на хроничен запек се дължат на състояние, наречено анизмус или още диссинергична дефекация.

 


Какво е диссинергична дефекация?

Дисинергичната дефекация е състояние, при което има проблем с начина, по който функционират определени нерви и мускули в тазовото дъно.

 

Тазовото дъно е група от мускули, разположени в долната част на корема, между тазовите кости, които поддържат тазовите органи като ректума, матката при жените и пикочния мехур. Една от най-важните му функции е да спомага за възможността да се изхождаме правилно.

 

Работейки заедно, нервите и мускулите помагат за поддържането на континенцията, докато решим да се изходим. Мускулите на тазовото дъно заедно с мускулите на аналния отвор трябва да се отпуснат по координиран начин, за да имаме нормално движение на червата. Ако това не се случи, резултатът е именно запек.

 

Кога се развива диссинергична дефекация?

Проучване на 100 пациенти с това заболяване установява, че при почти една трета (31%) проблемът е започнал в детството. Приблизително толкова (29%) проблемът се е появил след определено преживяване, като бременност или травма. При останалите 4 от 10 лица (40 %) не е установена причина, която да е довела до състоянието.

 

Повече от половината от лицата, които са развили състоянието в зряла възраст, съобщават за често или периодично отделяне на твърди изпражнения. 


Възможно е твърде голямото напрежение при отделяне на твърди изпражнения с течение на времето да е фактор, който да води до диссинергична дефекация.

 

Защо хората развиват диссинергична дефекация?

Не е ясно какво причинява заболяването.

Мускулите в корема, ректума, ануса и тазовото дъно трябва да работят заедно, за да улеснят дефекацията. При повечето пациенти с диссинергична дефекация се наблюдава неспособност за координиране на тези мускули. Най-често този проблем с координацията се състои от нарушена ректална контракция или стягане, а не отпускане (парадоксална контракция) на аналните мускули по време на дефекация или просто недостатъчно отпускане на същите мускули.
Тази липса на координация (диссинергия) на мускулите, които участват в дефекацията, е основната причина за това състояние.

 

Възможни причини за диссинергичната дефекация:

  • Бременност и раждане;
  • Травми или наранявания, особено наранявания на гърба;
  • Лоши навици в банята, като например прекалено дълго седене на тоалетната чиния;
  • Неподходящо усвояване на дефекацията в детска възраст;
  • Проблеми с нервната система в оста черва-мозък;
  • Намалена ректална чувствителност;
  • По-дълго време за преминаване на изпражненията през червата;
  • Тревожност;
  • Стрес;
  • История на сексуално насилие;
  • Прекомерно напрягане повреме на дефекация.

Клинична изява

Дисинергичната дефекация може да доведе до различни симптоми. Например:

  • По-малко от три изхождания седмично;
  • Продължително, прекомерно напъване;
  • Твърди или бучкави изпражнения;
  • Усещане за непълно изхождане;
  • Усещане за тежест над ануса;
  • Усещане за запушване на червата;
  • Аноректална болка;
  • Дискомфорт в корема;
  • Подуване на корема;
  • Киселини в стомаха;
  • Болки в гърба.

Диагноза

Преди да се диагностицира диссинергичната дефекация, трябва да се изключат други общи структурни и метаболитни причини за запек. Това може да включва няколко общи ректални прегледа. Може да се започне с ректално туширане, също така да се направи сигмоидоскопия. Ако те не разкрият очевидни причини, се преминава към по-специфични тестове.

Лечение

Плановете за лечение на диссинергичната дефекация се различават при различните хора. Състоянието се лекува трудно и може да изисква епизоди на проби и грешки. Важно е да се обърне внимание на всички съпътстващи проблеми, които могат да влошат симптомите, както и на това кога и колко често трябва да се правят опити за изхождане.

 

Обикновено се дават препоръки и определени насоки за хранене и начин на живот, за да се подобрят симптомите. Пациентите често се възползват от физиотерапия за мускулите на тазовото дъно, също биологична и неврологична обратна връзка (биофийдбек и неврофийдбек). Терапията с биологична обратна връзка помага на пациентите да увеличат контрола върху функциите на тялото си и насърчава релаксацията.

 

Референции:

https://iffgd.org/gi-disorders/dyssynergic-defecation/;

https://uihc.org/health-topics/dyssynergic-defecation;

https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/23138-anismus-dyssynergic-defecation