Диспнеята е субективно усещане, което предизвиква болният да усеща необходимост от усилена дихателна дейност. Това определение е дадено от канадския лекар Меакинс. Тъй като диспнея е субективно усещане, тя не може да бъде доказана от изследващия лекар. Обективно се доказват съпътстващи нейни симптоми – тахипнея, ортопнея, апноични паузи (периодично дишане - Чейн-Стокс, Биот, Кусмаул), които придружават диспнеята. В отговор на чувството на задух, организмът реагира с допълнителни стимули, което често се обективизира в увеличаване на дихателната честота, регуларизация спрямо временни дихателни действия, които да изравнят налягането на газове в белите дробове спрямо физиологичните показатели.


Диференциално-диагностично:

1. Алвеоларна хипервентилация:


Състоянието се среща при нарушено количество на 02 и H+ в кръвта. Това са молекулите на кислород и наличните водородни йони. Тези състояния се предизвикват посредством тъканна и артериална хипоксия след продължителен престой на високо, или посредством понижено ниво на парциалното налягане на кислород в кръвта – при анемия или отравяния. Алвеоларна хипервентилация се среща и при психично обусловена хипервентилация или при дразнене на дихателния център от местни процеси в мозъка или по кръвен път.


2. Разстройство в разпределението:

Причините за това състояние са предимно механични. Например наличие на обструкция в дихателните пътища, която предизвиква тъканно съпротивление и поява на диспнея. Понякога се срещат деформации в гръдния кош или в нормалната разтегливост на белодробния паренхим, която също се клиницизира със задух вследствие на усилено тъканно съпротивление. При заболявания на плеврата и диафрагмата – хидроторакс и фиброторакс има добре изразен клиничен симптом на диспнея в следствие на разстройство в газовото разпределение.

 

3. Алвеоларна хиповентилация

Състоянието се нарича още „глобална недостатъчност”.  Причинява се след обструкция на дихателните пътища при бронхиална астма, емфизем или бронхит. Среща се и при Pickwick-синдром, при парализа на дихателните центрове, след приложение на опиати, както и при невромускулна недостатъчност – миастения гравис или полиомиелит.


Етиология на диспнеята

Причина за диспнея са редица патофизиологични механизми и фактори. Екстраторакалните фактори причиняват диспнея извън белодробното равнище. Това е хипоксия вследствие задушаване или пребиваване на височини, метаболитна ацидоза, инхибиране (потискане) на дихателни центрове чрез медикаменти или туморни формации, висока температура, хипертиреоза.

NEWS_MORE_BOX

 

Пулмоналните фактори са повишено съпротивление в дихателните пътища – стеноза на трахеята, бронхит или емфизем, фиброза на белодробния паренхим, причиняваща затруднено разгъване на белия дроб, белодробна емболия, която се клинифицира с хипервентилация на анатомичното мъртво пространство в бронхиалното дърво.


Други фактори за поява на диспнея са кардиалните (сърдечносъдови) фактори. Такива са твърде малкият ударен сърдечен обем, водещ до влошена обмяна на газовете – среща се при пулмонална стеноза, както и при тетралогия на Фало, която се характеризира с ляво-десен шънт и тежка хипоксемия.

 

Какво лечение се предприема?

За лечение на симптоматологичния комплекс „диспнея” се прилага снемане на пълен дихателен и сърдечен статус. Установяват се причините за поява на диспнея, както и придружаващите кръвни метаморфози. Коригират се налични патологични състояния в кръвните показатели и пациентите се поставят на кислородотерапия през кислородна маска. Нормалната скорост на инхалация е от 2 до 4 литра на час кислород. Пациенти с потиснат дихателен център по медикаментозен път се интубират и се поставят на машина за изкуствена белодробна вентилация (ИБВ). Периодично се проследява алкално-киселинно равновесие на организма, докато симптомите на диспнея се овладеят.