Дислипидемията е световен проблем, който ангажира различни възрастови групи. Доказано е с редица клинични изпитвания, че това е водеща причина за увеличавано на сърдечносъдовия риск, което от своя страна го прави и водещ провокатор за поява на остър инфаркт на миокарда и белодробна тромбемболия, две от състоянията, които имат най-висока смъртност в световен мащаб. На практика понятието означава нарушение в метаболизма на мазнините и често се съпровожда с голямо завишение в серумните нива на холестерол и триглицериди.

Съществуват много медикаменти за повлияване на общия мазнинен профил на организма. Но напоследък в научните среди все по-често започва да се говори за фибратите. Дори се смята, че това е новото поколение, което изключително бързо вкарва организма в състояние на възстановяване и засилване на метаболитното отвеждане на излишните триглицериди от циркулиращата кръв.
 

Какво представляват фибратите?

Фибратите са агонисти на активирания от пероксизомен пролифератор рецептор – алфа, който оказва действието си чрез транскрибиращи фактори, регулиращи различни етапи в метаболизма на липидите и липопротеините. Взаимодействайки с рецептора-алфа пролифератор, фибратите както и някои други кофактори, регулират много добре генната експресия. В заключението си от проведеното проучване, специалистите отбелязват, че фибратите доказват изключително добрия си ефект при понижаването на серумните триглицериди на гладно, както и постпрандиалните нива на триглицериди и остатъчните липопротеинови частици в кръвта. За сметка на това обаче, ефектът на фибратите за повишаване на „добрия холестерол“ са слабо проявени, дори според съвременните автори – особено скромни. Именно заради това специалистите съветват пациентите си да се консултират с диетолог, който да назначи качествен хранителен режим, който да увеличи доставката на полезни мастни киселини, омега-3, омега-6 и омега-9, с цел завишаване на естествените нива на „добър холестерол“ по физиологичен път.


NEWS_MORE_BOX



Според проведените клинични проучвания, които били изпълнени по алгоритъма на проспективни, рандомизирани и плацебо-тестувани пациенти, заключенията били няколко и много важни. Изследването в рисковата група доказало, че фибратите понижават значително вероятността от развитие на остър коронарен синдром при пациенти със склонност към развитие на миокарден инфаркт. Също така специалистите изложили лабораторни доказателства за драстичното понижаване на плазмените нива на триглицериди при пациенти с много завишен профил от периферна кръв.

Доказано било също така, че фибратите имат много по-добър ефект в приложение по модела на монотерапия, отколкото в комбинация със статини. Ефектът е описан в редица пациенти, които при монотерапия намаляват вероятността от развитие на остър сърдечен инфаркт с над 70%, докато при двойно комбинирана терапия, ефектът бил значително по-слаб. В комбинираната терапия на фибрати и статини, пациентите с висок сърдечносъдов риск за развитие на остър коронарен синдром все още развивали миокарден инфаркт, но той бил от групата на незастрашаващия инфаркт, който може да бъде овладяван още в амбулаторните условия на спешно-приемно отделение или звено за неотложна помощ с еднократно приложение на нитролингвал под езика и сдъвкана таблетка аспирин.

Според специалистите фибратите са новото поколение лекарство за лечение на дислипидемия, защото значително намаляват плазмените нива на триглицериди и остатъчни липидни частици, както и поради факта, че имат много малко странични ефекти. Според специалистите, нежеланите лекарствени реакции при фибратите са особено снижени. В тези условия, проучването сочи, че едва 5% от всички тестувани са имали леки стомашно-чревни неразположения, а кожните обриви и алергични реакции били сведени до минимума от 2% реактивност при изследваните пациенти.

Според специалистите, единственият оставащ страничен ефект, който се проявява при по-голямата част от изследваните пациенти, е завишението в серумните нива на чернодробни ензими и развиване на миопатия или холелитиаза. Друг страничен ефект с по-сериозен характер бил отчетен при пациенти, които развиват остър панкреатит по време на лечението си с фибрати, но статистическите данни сочат, че това са едва 0.8% от пациентите, подложени на лечение с фибрати, в сравнение с тези, подложени на лечение с други антилипидни лекарства или плацебо-терапия. В тези условия специалистите са единодушни, че фибратите взимат връх в медицината и би следвало да бъдат предпочитаният тип лекарство при овладяването на дислипидемичен синдром, тъй като честотата на нежелани лекарствени реакции е минимална, а ефектът при понижаване в серумното ниво на триглицериди е огромен.