Сърдечносъдовите заболявания, главен компонент на които са атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания, са отговорни за над 4 милиона смъртни случая в Европа всяка година. Сърдечносъдовата смърт във възрастта под 65 години е по-честа при мъже. Тези значителни цифри са причината непрекъснато да се идентифицират рисковите фактори, както и да се насочват усилия за тяхното коригиране.
Дислипидемиите, които представляват разнообразни отклонения в плазмените концентрации на липидите са добре познат рисков фактор за развитието на атеросклеротични сърдечносъдови заболявания. Първичните форми на хиперхолестеролемия са предимно наследствени и при тях се наблюдава отчетливо повишаване на определна липидна фракция.
Вторичните дислипидемии са резултат от диетична грешка с повишен внос на мазнини с храната, както и на някои метаблитни нарушения. Така, например при захарен диабет тип 1 и 2 и бъбречна недостатъчност се наблюдава повишаване на триглицеридите и VLDL. При хипотиреоидизъм и при холелитиаза е налице повишаване на стойностите на LDL. А при анорексия нервоза може да се наблюдава необичайно повишаване на стойностите на общия холестерол и LDL фракцията.
Отделно някои медикаменти могат да дадат отражение върху липидния статус. Антипсиходитиците и противозачатъчните медикаменти водят до покачване на нивата на холестерола и повишават риска от атеросклеротична болест. Диуретиците и бета-блокерите повишават стойностите на триглицеридите, в което се крият техните метаболитни ефекти.
Ранното асимптомно протичане и ограничения брой скринингови програми са причина за отсъстваща или късно поставена диагноза. Основното иницииращо събитие на атерогенезата е задръжката на холестерол в липопротеини с ниска плътност (LDL-C) и на другия богат на холестерол аполипопротеин (Apo) B-съдържащ липопротеини вътре в артериалната стена.
Оценката на тоталния сърдечносъдов риск е първоначална стъпка, която провежда лекарят при срещата със своите пациенти. Превенцията на атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания трябва да се определя от нивото на тоталния сърдечносъдов риск: колкото по-висок е този риск, толкова по-интензивна трябва да бъде намесата. За целта най-лесна и удобна за употреба се оказва SCORE системата.
Тя обобщава в себе си редица показатели (възраст, тютюнопушене, стойности на общ холестерол и на систолно артериално налягане), които са оценени като ключови за изчисляване на сърдечносъдовия риск. На базата на тези показатели пациентите се разпределят в ниско-, умерено-, високо и много високорискови групи, като съответно всяка група получава <3%, 3-4 %, >5% и >10 % вероятност за настъпване на сърдечносъдово събитие през следващите 10 години.
Пациентите, които вече имат сърдечносъдово заболяване (като мозъчен инсулт или инфаркт на миокарда), имат самостоятелен много висок рисков фактор, като захарен диабет или напреднала бъбречна недостатъчност попадат в групата на много високорисковите пациенти. За тях лечението е най-взискателно и се цели достигането на най-ниски стойности на оценените рискови фактори.
Резултатите от метаанализи потвърждават корелацията на дозозависимата редукция на атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания с редукцията на LDL-C- холестерола. Колкото по-голяма е редукцията на LDL-C, толкова повече намалява сърдечносъдовия риск. Както при вторична, така и при първична превенция, при пациенти с много висок сърдечносъдов риск се препоръчва редукция на LDL-C с ≥50% спрямо изходните стойности и прицелна стойност на LDL-C <1.4 mmol/L (<55 mg/ dL). При пациентите с висок риск се препоръчва редукция на LDL-C с ≥50% спрямо базата и прицелна стойност на LDLC <1.8 mmol/L (<70 mg/dL). При тези с умерен сърдечносъдов риск трябва да се вземе предвид прицелна стойност на LDL-C <2.6 mmol/L (<100 mg/dL), докато при нискорисковите прицелната стойност е <3.0 mmol/L (<116 mg/dL).
Понастоящем, няма определени в клинични изпитвания специфични прицелни стойности на нивата на HDL-C или триглицеридите. Но е известно, че повишаването на HDL-C предсказва атеросклеротична регресия, а ниската стойност на HDL-C е свързана с повече усложнения и повишена смъртност при пациенти с коронарна артериална болест, дори и при ниски нива на LDL.
В лечението на дислипидемиите участие вземат комплексни мерки. На първо място се насърчава промяна в начина на живот - редовна физическа активност, отслабване особено при пациентите с абдоминален тип затлъстяване и придържане към диетичен режим богат на ненаситени мастни киселини и редуциран калориен прием са основни насоки. Медикаментозната терапия съпътства тези промени в начина на живот.
Референции:
Препоръки на ESC/EAS 2019 за поведение при дислипидемии: модификация на липидите с цел намаляване на сърдечносъдовия риск
